Презрях богатство и злато, за да помогна на България

В черковния двор в Нейковци, под скалата, е изсечена в камъка гробница. Там е Йовчо Ненков Колев – опълченеца…

 

Дядо Йовчо е признат поборник и опълченец. Роден е през 1856 г., починал на 83 г. През юношеските си години бил чирак при един бъчвар в Трявна. Каймакаминът идвал често при майстора му и заповядвал: „Момче, иди да донесеш вино от кръчмата!“. Йовчо отивал, но големецът не преставал да пие и да праща българчето за вино. Един ден смелото селянче хвърлило инструментите и престилката и изчезнало. След няколко дни стигнало до Дунава. Там се събрало с други, като него тридесет и трима българи. Било зима и по ледените блокове край Беленския остров те преминали голямата река и отишли във Влашко. В Букурещ Йовчо Ненков започнал работа като бъчвар при един търговец и индустриалец. Господарят му останал очарован от трудолюбието и сръчността, майсторлъка и силата на българчето. Скоро обаче починал. Съпругата му поверила цялото предприятие на Йовчо. Той става първият човек с голямото предприятие и най-довереното лице на чорбаджийката. Тя го приела в богатия си разкошен дом. „Златото, което имаше тя, - казвал Йовчо – тежеше повече от мене“.

Но други мисли вълнували емигранта. Той живее с тревогите и мечтите на другите емигранти – хъшовете. Горещите молби на богатата жена да остане при нея не го трогнали. Не след дълго, той, заедно с другарите си, се озовал в Кладово. Записал се в руско-българската доброволческа бригада и попада в ротата на капитан Чиляев. Участва в боевете срещу турците при Алексинец, Зайчер, Крагуевац и др. Там се среща с Цаньо Дамянов, също от Нейковци. В Кралево двамата се записват доброволци в българското опълчение. На 29 април 1877 г. Йовчо е записан във втора рота на Шеста опълченска дружина. С тази дружина преминава Дунава и поема пътя на опълчението.

„Участвал съм в боевете на Шипка и Шейново. Награден съм с ордени и медали от русите“ – спомня си той след години. В тежките боеве на Шипка през август загиват като опълченци двамата братя Цаньо и Митьо Дамянови.

Дядо Йовчо - Опълченеца е запомнен и обичан от народа. Той беше едър и силен човек, а когато облечеше опълченския си мундир, приличаше на войвода, това помня и аз.

На 1 май 1939 г. дядо Йовчо се спуснал в гробницата, която сам издълбал в скалата. Казват, че когато привършил всичко, слязъл и легнал вътре да я премери. Като станал, казал на помощниците си: „Тясна е!“. Почудили се всички, не могли да разберат тази загадъчност. А тясна била гробницата, защото не могла да побере приживе сърцето му, в което се събрало цялото свободно отечество.

 

Христо Чернов

гр. Плачковци

Опълченецът Йовчо Колев 
Сн. СМРЗИ - Трявна

Паметната плоча на гробницата на опълченеца в
двора на църквата "Св. Димитър" в с. Нейковци