None

сряда, 1 декември 2021 г.

Съкровището на българските царе

След много битки с турците цар Иван Шишман разбрал, че краят ще бъде гибелен, затова се погрижил царското злато да не попадне в ръцете на поробителите. То било изнесено от Търновград и скрито на сигурни места. Един от доведените хора на царя бил войводата Бочук – поверили му царските скъпоценности, а той ги отнесъл в малък подземен манастир в Тревненския край.

За манастира се знаело, че е построен от боголюбивия и мъдър цар Петър, най-големия от Асеневците. Монасите, които живеели там, били учени, книжовници, създавали красиви книги, изпъстрени с изящни рисунки. Самият манастир бил удобен за скривалище – по-голямата му част била вдълбана в скалите, единият от входовете му излизал при извор в Царева Ливада, другият – направо в двореца, който Асеневци имали по тези места.

А съкровището, което войводата Бочук трябвало да спаси, било неизброимо. То съдържало златните и сребърни накити на българските царици, оръжията, с които българските царе водели своите победни битки, скъпоценни камъни и съдове от царската трапеза, злато и сребро от държавното съкровище. Сред другите богатства била и триумфалната златна колесница на търновските царе…

При голяма тайна съкровището било донесено в манастира и вкарано дълбоко под земята – накитите и другите предмети поставили на голяма мраморна маса, златните монети изсипали в дълбоки каменни корита, иззидани направо в канарата. След това войводата и монасите залостили трите железни врати на скривалището, спуснали желязна решетка с пръчки, дебели колкото мъжка ръка и засипали входовете на манастира с пръст. Върху тях изтърколили големи камъни, цели канари. Войводата знаел, че скоро по тези места ще дойдат турците, че ще минат години преди царското съкровище да бъде извадено от земята, затова на една от скалите оставил знак – с чук и длето издълбал колесница…

После Бочук събрал около себе си монасите и своите войници и основал недалеко от манастира селище. Нарекли го Бочуковци. Дълго време неговите жители чакали вест от своя цар и бдели над заровеното имане. Годините минавали, от манастира и съкровището останал само далечен спомен. Казват, че и днес край Бучуковци има място, което се нарича Манастирското, Манастирска наричат и пътеката, която отвежда към него.

 

Живка Радева

Из „Тревненски предания и легенди“ /2002 г./


Цар Иван Шишман, гравюра от неизвестен автор от 19 в., която се съхранява в
притвора на Преображенския манастир



Сребърна монета на цар Иван Шишман


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Щрихи из учебното дело в Трявна преди Освобождението. „На учението корените са горчиви, но плодовете му са сладки“

По повод най-светлия ни духовен празник – на книжовността, просветата и културата, помествам кратък откъс за учебното дело в Трявна преди Ос...