Сънят на Кирана

Има предание, че родом от село Керени е мома Кирана - млада и хубава селска девойка. Била кръстена на името на основателката на селото. Израснала в бедно селско семейство, по фамилия Ангелови. Майката й казвала Мона, а бащата Ангел. И двамата се занимавали със земеделие и отглеждали животни.

Веднъж, по жътва, баща й събрал семейството и отредил, че на следващия ден трябва да се пожъне голямата нива в местността „Пряслапа“. На сутринта Мона събудила дъщеря си, която трябвало да изведе овцете на паша. Още сънена, Кирана й рекла: „Маме, нощес сънувах страшен сън. Идвах от Трявна и по пътя, през моста за Керените, някой ме подгони и аз паднах уплашена във водата. Намокрена си дойдох в селото. Почувствах, че през деня ще се случи нещо лошо“. Загрижена, майка й успокоила: „Недей, маме, да се тревожиш, всичко ще мине. Сънища…“.

Кирана слязла долу и изпъдила овцете. Закарала ги на пасището, близо до нивата. Майка й била заръчала по обяд да отиде до черновръшкото кладенче „Студенка“, на около километър от нивата, и да донесе вода с бъкела. На третия път, на отиване, я пресрещнал някакъв турчин на кон. Отначало поискал вода, а след това слязал от коня и я нападнал. Обещал й честит живот, ако я вземе в харема. Уплашена, тя започнала да пищи и да вика за помощ. Наблизо имало каменна кариера и там работел дядо Димо от колиби Поповци, който дочул виковете на девойката. Здрав и енергичен старец, той грабнал брадвата, натъпкал пищова в пояса си и се затичал към тях. Сварил я в момент, когато със затулена уста, турчинът се опитвал да я качи на коня и да я отвлече. Станало му много тежко от видяното и разярен, измъкнал пищова и гръмнал по турчина. Той се изплашил и в този момент му паднала чалмата. Според турско поверие, това предричало отказ от зли похождения. Сломен от мръсното си намерение, турчинът свел глава и препуснал към Килифарево.

Уплашена и изтощена, Кирана посочила бъкела с вода на дядо Димо, той го взел, хванал я под ръка и я завел на нивата при баща й. Развълнуван до сълзи, той дълбоко се трогнал от храбростта на юначния старец и щедро го възнаградил.

След тази случка, тогавашните колибари не кръщавали новородено дете Кирана, а и до ден днешен…

 

Радослав Колев

 

Из „Краеведчески сборник“ /Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна/, 1989 г.

 

*Снимката е илюстративна

"Българска мадона", худ. Виржиния Стоянова