Някога, още през робството, ниско долу край реката и по целия Лясков дял, тревненци отглеждали рози, от които добивали розово масло и тоалетна вода. С водата поръсвали дрехите и къщите си, за да им ухае на хубаво, използвали я и по време на празничните църковни служби. Мъжете я прибавяли в ракията и със знаменитата гюловка, голям тревненски деликатес, черпели своите гости. Жените пък варели от розовите цветове сладко – за почерпка и лекарство.
Прочули се тревненци с това свое производство по цялата
българска земя. Търсело се в градове и села, по черкви и манастири, с него
тревненските търговци стигали чак до Одрин, а на север – до Москва. Но се
намерили хора, които им завидели и искали да им напакостят. За това помогнала
случайността.
Решил някой си дряновец да вземе жена от тоя край, че
момите били все хубави и лични. Дошъл в Трявна да я иска, ала не му я дали.
Тръгнал си обиден, прибрал се в своето село и се сгодил за местна мома,
дряновка. Ала и тук не му провървяло. Минал през Дряново един тревненец,
харесал същата мома, поискал я и тя се съгласила, пристанала му. Ядосал се
дряновецът и отишъл да се жалва при войводата в Търново. Там намерил и
килифаревския бей. Заоплаквал се, наклеветил всички тревненци, че не са верни
поданици на султана, че много свобода имат и добра търговия въртят, а никакви
данъци не плащат. Видял беят, че има изгода и за него, изнамерил някакъв
документ и сложил ръка на розовото масло. Когато розите цъфтели, се преселвал в
Трявна, за да следи отблизо брането и варенето. Хората му влизали в домовете,
дори в сандъците ровели за мускали с розово масло. Нищо не можели да заделят
стопаните, напусто отивал трудът им – беят прибирал цялото производство без да
плаща.
Не могли да изтърпят това тревненци, не били свикнали тъй,
наговорили се и изкоренили розовите насаждения. После пуснали слух, че лютата
зима измразила градините. Така замряло това производство, останал само споменът
за сладкото от рози и гюловката.
Живка Радева
„Тревненски предания и легенди“, 2002 г.
„Изваряване на гюлово масло в Трявна”, худ. Феликс Каниц
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.