Легендата за „трите бряста"

Запомнил съм три вековни бряста, единият от тях се намираше в долния край на малката рекичка, която води началото си от изворите на трите селца Сеймени, Самсии и Цеперани. На около 200 метра нагоре по рекичката за с. Цеперани се намираше този вековен бряст. Беше същински великан. Когато ходехме на училище в с. Райковци, всеки ден се отбивахме до големия бряст. Сядахме под дебелата му сянка, изваждахме от яденето от торбичките, изяждахме го, а после играехме, борехме се по тревата, а понякога се хващахме за ръцете около вековното дърво. Седем човека го обхващахме. Никой не можеше да се покачи на него. Неговият лас се издигаше право нагоре на 8-9 метра височина. От там се разклоняваха расовите му. Страничните се простираха и засенчваха поляната, а някои от тях се бяха навели към земята и се стигаха с ръка. Две дебели расови се издигаха успоредно право нагоре. Като че ли те са се надпреварвали коя по-високо да се издигне. Двете имаха еднаква дебелина и височина. През 1954 г. този бряст беше отсечен. Когато го отсякоха и измериха диаметъра на дънера (кютюка) бе 2,99 м., а дължината на цялото дърво бе 49 м. За да го направят на трупи, намериха дълъг свредел, извъртяха на ръка в права линия по целия лас дупки колкото е дълъг свредела. Дупките ги извъртяха на два метра една до друга и на 80 сантиметра дълбочина. Заредиха ги с капсули и взрив, взривиха и така нацепиха на много части основния лас. След това с триони фасонираха големите отломки на малки трупи. Колко кубически метра е била дървесината на този бряст не мога да кажа, защото не знам колко кубика трупи за материал са взели от него. Знам, че след като взеха това, което ще се ползва като материал, дядо Петко Бучето закупи отпадъците и расовите, от които доби 30 кубика дърва за горене и ги продаде на потребителната кооперация в с. Райковци.

Вторият вековен бряст се намираше на 200 метра над с. Самсии, на местността „Барата". Той също беше висок, но не толкова, колкото първият. Него го отсякоха две години по-късно същите хора /братята Кольо и Петър Тодорови /по прякор Карагьозови/ от с. Самсии, по занаят дограмаджии – дърводелци/, които отсякоха и първия бряст.

Третият бряст се намираше в землището на съседната на с. Самсии махаличка - Оланите. Местността се нарича „Олански кръст". Тя е равна и гола поляна. Единственото дърво на тази поляна е вековният бряст. В дънера той беше много дебел, а короната му – топчеста /* надявам се, това вековно дърво да е избегнало съдбата на двамата си „събратя“/.

Преданието за първия, или както са го наричали, „Цеперанският бряст“ гласи, че преди с. Райковци да бъде обявено за административен център, до вековното дърво е ставал голям събор, на който се е стичал народ от всички околни села. Правел се курбан на Голяма Богородица. След построяването на черквата „Св. Богородица“ в с. Райковци този сбор и този религиозен обряд се изоставили.

За Цеперанския бряст се разказват иманярски истории, свързвани с хайдушкото движение. Още преди да бъде отсечено вековното дърво много иманяри копаели покрай неговите големи корени и край кладенеца (извора). До втория бряст над с. Самсии, който наричат „Самсийският“, се извършвал черковен обряд (кокаланска черква) всяка пролет, през месец май, на празника на С Св. Кирил и Методий. Селяните колели по няколко овни или ялови овце и правели курбан. Викали поп да отчете курбана, молили са се за здраве и голям берекет. От 1956 г. този обряд бил изоставен, поради изселването на хората.

До третия бряст жителите на с. Оланите също правели Кокаланска черква за здравето на хора и добитък и за богата реколта от посевите. За местността „Олански кръст" и за големия бряст също се разказват различни иманярски истории - за закопаното бежанско имане. Хората, които го закопали били българи, бежанци - куюмжии (златари). Бягали от турците и търсели спасение в Балкана. Стигнали до това място, спрели под големия бряст да си починат и да пренощуват. Тъй като по следите им вървяла турска потеря, решили да закопаят златото, което носели през нощта. Някои от тях отишли в близкото селце Власатили. Влезли в къщата на една самотна бабичка, баба Маламка. Взели й бакърите от бакърницата и се върнали при големия бряст. Сложили златото в бакърите и ги закопали в района на бряста. Сутринта рано тръгнали за Балкана. Жените повели децата, а мъжете останали да замаскират мястото и после всички се събрали в м. "Обръщито". После се скрили в голямата букова гора. Съмнало се, слънцето изпекло. Една от жените преброила децата си и видяла, че едното го няма. Когато тръгвали тя го била събудила, но то не тръгнало. Скрило се до големия бряст, заспало отново и там си и останало. Жената се разплакала и се върнала да го търси. Потерята турци, дето вървели по следите на бежанците, я хванали. Започнали да я бият, тя не издържала и издала бежанците. Турците ги обградили и успели да ги заловят. Повели ги обратно. Някои твърдят, че оттам дошло името на местността – „Обръщито“. Водели ги надолу към Търново, но като минали с. Райковци, на два километра nод селото, ги изклали. Кои били тези хора не е известно, но на това място има гробове обградени с камъни. Местното население им вика „Куюмджийските гробища". Иманярите твърдят, че и там има закопани пари.

 

По разказа на Ружа Христова Петкова от с. Самсии

 

Из книгата на Митьо Недялков Митев от колиби Цеперани -„Цеперанските хайдути“ (Предания за хора, местности и селища от Дишколията), 2003 г.

 

*Снимката е илюстративна