Църквата на майстор Димитър Сергюв в с. Любенова махала, „преосветена“ с кръвта на хиляди невинни жертви

Димитър Сергьов* /1792–1864 г./ строил двукатни къщи, обществени сгради, църкви, мостове, не само в Трявна, но и в по цяло българско. Негов градеж е и църквата в село Любенова махала **, Новозагорско. Легендата разказва, че когато майстор Димитър Сергьов отишъл в селото и местните поискали да им построи църква, той им заръчал първо да му доставят нужния за градежа материал - камък и дърво на нареченото за целта място. Селяните го запитали колко камък ще е нужен, а майсторът им рекъл да не спират да носят камъни, докато той сам не им каже, че са достатъчно. Набавянето на камък в този край било голям проблем и се наложило местните да разработят каменна кариера на километри далеч от селото. Но църква искали и трябвало да имат. В родолюбивото дело се включили всички мъже. Ден след ден растяла каменната грамада на мястото, където щяла да се строи църквата. По-нетърпеливите започнали да питат, дали каменният материал не е вече достатъчен, но майстор Димитър все отговарял, че той сам ще им каже кога да спрат. По-нервните започнали да негодуват, да одумват майстора, че ще им „одере“ кожите от работа, ще им умори добитъка, ще им разсипе каруците. И изведнъж, когато най- не очаквали, майстор Димитър си казал тежката дума, че каменният материал е вече достатъчен за строежа на църквата. Когато тя била напълно завършена, останал само един камък, за който се твърди, че бил поставен в двора на храма. Майсторът, известен с това, че „надписвал“ градежите си, не пропуснал да остави своето име за бъдните поколения: „Архитектун Димитър Сергьов от село Трявна“.

Покрай сведенията за градежа на църквата, народната памет е съхранила още една история, която разказва за злочестата участ на хилядите невинни жертви на османския поробител. В навечерието на Освобождението, с. Любенова махала се превърнало във втори Батак***. Черкези, башибозуци и редовна турска войска, фес до фес, нападнали селото и варварски, с особена жестокост, избили, изколили, избесили жени, деца, пеленачета, старци, мъже в разцвета на силите си… В църквата, строена от прочутия тревненски майстор, загинали 1013 души, които потърсили убежище и закрила зад дебелите й каменни зидове…

 

 

Из статията на Дочка Стоянова, озаглавена „Беседа за майстора на „Райковата къща Музей“, която се съхранява във фонда на Иванка Бонева в Държавен архив – Габрово

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Бел. Г. Иванова

По сведения на Ирина Димитрова, уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, Димитър Сергюв е роден в с. Бочуковци, Тревненско. „Първоначално се приемаше годината 1790/2 г., но в един данъчен регистър е посочена като  година на раждане 1805 г. - пише още тя в статията си „Архитектон Димитър Сергюв и неговите „чеда“ из България“. - Като малък той учи строителния занаят при баща си – Серги. Димитър Сергюв, наричан още Досю Кубарата, се заселва в Трявна около 1830 г. и се захваща сам да проектира и строи сгради. Досега са известни 13 къщи, строени в Трявна /Калинчевата (1830 г.), къщата на дядо Добри (1834 г.), къщата на Димитър Сергюв (1845 г.), Райковата къща (1846-1848 г.), Киревата къща (1851 г.), Казасовата къща (1854 г.), къщата на Ст. Пандурски (1860/1866 г.), къщата на Никола Стойчев /Станчев/ - (1850 г.), къщата на Стефан Койчев /Ненко Бързаков/ (1840 г.), къщата на Йонко Ноев, Ною Христов и Коста Попов, къщата на поп Кою Витанов (1856 г.), къщата – митница (по сведения на правнука на Д. Сергюв - също негов градеж), както и къщите, които, уви, не са запазени до наши дни - на търговеца Минчо Генчев – Девнелията и на майстор Пеню Ошански. Твърде е възможно да е имало и други къщи, строени от него, но за сега не са ни известни/ и двата моста – Гърбавият (началната година на градежа е 1844 г.) и Долния мост (1863/64 г.), 11 църкви из българските земи и едно училище съвместно с Уста Генчо Кънев. Той е майсторът на църквата „Св. Георги“ в Трявна (1848-1852 г.). По думите на правнукът му, негови постройки има още в Жеравна, Котел, Ичера и Градец“. 

** В статията на Ирина Димитрова, откриваме и кратка информация за църквата в с. Любенова махала: „Строежът на тази църква протича успоредно с работата по изграждането на църквата в Котел и дядо Добревата къща в Трявна. Щилиян Русев посочва факта, че тази църква е най-ранно започнатата църковна сграда на Димитър Сергюв, а именно през 1832 г. Майсторът има похват да изгражда широкомащабни постройки. Върху каменните основи се издигат дебелите около 1,6 м. стени, обхванати в здрави дървени рамки, разделени на сектори и запълнени с камъни, споени с хоросан. Факт е, че за определено време около 1835 г. строежа на църквата спира и това става по същото време , когато за кратко е преустановен и строежа на църквата в Котел. Вероятно според изследователите причина за това е чумната епидемия, която върлува през това време в Сливенско и Ямболско и Новозагорско. След като болестта утихва, строителството на храма е завършено през 1837 г. Църквата е еднокорабна постройка със застроена площ около 280 кв. м.  и куполен свод. По време на реконструкция през 1998 г., извършена от Георги Димов Сербезов са открити вградени в емпорията глинени гърнета, чиято цел е да бъде подсилена акустиката в църквата. Димитър Сергюв намира и свои решения относно светлината в църквата, разширявайки отворите от вътрешната страна на каменните зидове и така светлината прониква вътре в по-голям обем. На Западната фасада майсторът се именува „…Архитектун Димитър Серги от Трявна 1837“.

Що се отнася до титлата „архитектон“, „архитект“, то Н. Тулешков много ясно и подробно обяснява този въпрос. Майсторите не си присвояват тази титла самоцелно. Тя им е присъдена от османската администрация, за тяхната работа, но след предварително представен проект и план - сметка на извършената работа, а с това тя ги  приравнява със западно-европейските архитекти. Специално за Д. Сергюв се знае, че той прави свои восъчни отливки на сградите си, а план за градежа е предоставил за Котленската църква.

*** 14 юли 1877 г. Кървавата трагедия се разиграва по време на Руско-турската война, когато селяни от девет села, сред които Радево, Любенец, Богданово, Сокол, Млекарево, Пет могили, Гледачево, Радне махле, се втурват по пътеките, понесли най-ценното, за да дирят спасение зад каменните зидове на храма в Любенова махала. Той не успява да ги опази, нито молитвите им, нито пендарите, златото, среброто и иконите. Съсичат ги. Варварски. 2400 българи са зверски избити на този 14 юли. За 1013 от тях – жени, деца, пеленачета, старци и мъже в разцвета на силите си, смъртта настъпва в сакралното пространство на църквата, пред погледите на Исус и Богородица. Другите 1387 я намират в църковния двор и по прашните улици, които почервеняват от кръвта им. Единственият ням свидетел на безумието останал храмът. Разграбен, опожарен, но оцелял благодарение на яките си основи.

Историците определят драматичните събития от лятото на 1877-а с думите „втори Батак”. За съжаление, този факт не влиза в учебниците по история, за него рядко се говори извън района на Новозагорско и Радневско, където паметта за случилото се е жива и се предава от поколение на поколение.

Трагедията в Гюнели махле е изследвана от местните краеведи и историци и възпята от поетите. Всяка година на този ден жителите на селото и на общината, полагат цветя и се прекланят пред паметта на онези 2400 българи, които не доживяха свободата и които преосветиха храма, носещ името на свети великомъченик Георги с кръвта си.

Години по-късно тленните останки на жертвите били положени в два мраморни саркофага, разположени във вътрешността на църквата. Там на всеки 14 юли любеновомахленци и гости поставят цветя, палят свещи, а свещеници извършват заупокойна молитва.

През 1885 г. бил издигнат скромен паметник в църковния двор. За да се помни. Ето така изглежда оригиналният текст: "Проидохомъ сквозе огънь и воду низвелъ ни если въ покой въ четиринадесетий день вечерьта на месецъ юлий, въ хилядо осемстотинъ седемдесеть и седма година, въ време руско-турската война, нападнаха селото ни черкези, башибозуци и мнобройна турска войска и придадоха селото ни на огънь, населението като се видя окръжено отъ толкозъ кръвипийци, принуди се да побегне въ оградата на църквата, но и тукъ не намери спасение, понеже кръвопийците окръжиха оградата на църквата и яростно се впустнаха на сечь върху невинното население и избиха само въ църковната ограда мъже, жени и деца хиляда и тринадесеть души, на които костите почиватъ тукъ при този памятникъ. Вечна имъ памятъ. С. Гюнели-Махле, 21.VIII.1885 г.”

Църквата "Св. Великомъченик Георги" в Любенова махала

Оцелели от клането жители на селото с паметници на жертвите