Как нагостили тревненските първенци със задушена лисица

За лисицата, с която хаджията Манчо Цанев от с. Вонеща вода, нагостил Тревненския мюдюрин и придружаващите го лица от Нахийския съвет, много пъти и от много стари хора съм слушал да се разказва. Историята започва с един спор за подялба на имоти между селяните от близките до Вонеща вода махалички. Карали се, спорили помежду си, но като не могли да се разберат, отнесли въпроса до мюдюрина и Нахийския съвет в Трявна. Мюдюринът и Нахийският съвет /съставен от тревненски първенци и чорбаджии/, бил нещо като съд, намесвал се и решавал подобни спорове. За да бъде взето справедливо решение, селяните изискали да се извърши оглед на място. От Трявна им съобщили, че мюдюринът и целият Нахийски съвет щели да отидат на оглед на място, за да разрешат спора.

На ханджията Манчо заръчали дa приготви нещо хубаво за ядене, тъй като след огледа, целият Нахийски съвет и мюдюрина щели да отидат в неговия хан. Манчо знаел, че когато такива хора посещават хана става голям алъш-вериш и имал хубав кяр. Затова започнал да се приготвя за височайшата визита. Сторил хабер на Христо Нужичката * от с. Дойновци /прочут нишанаджия и голям ловец/, че след два дни ще му гостува мюдюрина от Трявна. "Христо, правиш, що ще правиш, утре искам да убиеш един заек и вечерта да ми го пратиш по някого – заръчал ханджията. - Каквото ти струва ще ти платя, но непременно искам да убиеш заек".

Взел си пушката Христо Нужичката, повел кучето и тръгнал да бие заека. Тогава ловът бил свободен, дивеч имало много, но него ден времето било лошо. Било есен, а времето - сухо и ветровито. Вятърът гонел сухата паднала шума от горските дървета и пречела на ловното куче да открива и поддържа дирята на заека. Христо много се ядосал на лошото време, тъй като не можел да изпълни поръчката на Манчо и щял да се посрами пред него.

Ходил цел ден, уморил се много, но заек не убил и тръгнал да се прибира към къщи. По обратния път кучето му открило следа и заджафкало. Христо се заслушал и разбрал, че е намерило някакъв дивеч, гонело го из гората и по джафкането разбрал, че дивечът се приближава към него. Той спрял, изпънал короците на съчмалията пушка и зачакал с надеждата, че няма да се върне с празни ръце и ще изпълни поръчката на ханджията. Лаят на кучето наближавал мястото, където бил застанал Христо. След малко ловецът видял, че срещу него иде лисица. Вдигнал пушката, примерил се, гръмнал и я убил. Ядосал се много, но нямало какво да прави, хванал животното за задните крака и тръгнал да си ходи. Както си вървял по пътя му хрумнало, че ако одере лисицата и й отсече главата и опашката, никой няма да разбере, че това не е заек. Отишъл си. Одрал я, отсякъл й главата и опашката, отрязал по малко и от четирите крака, за да не се познава, че е лисица. Огледал я и си рекъл: "Хубав заек ще ядат мамицата им... и пръстите ще си оближат, хубаво ще ги нагостя".

Извикал сина си Михо и го пратил да занесе кошницата, в която сложил лисицата, завита в зелеви листа, на Манчо във Вонеща вода. Поръчал му още да каже на Манчо, че този заек му се виждал много дърт, та преди да го сготви, първо да го поизкисне повечко в студена вода, а когато го сложи да ври, да хвърли първата вода и чак тогава да го задуши в тенджерата. Михо взел кошницата със заека и я отнесъл във Вонеща вода, предал я на Манчо и му предал какво е поръчал баща му. Ханджията се зарадвал, взел „заека“ и го турил в един бакър със студена вода да се изкисне. Върнал се при тезгяха и дал кошницата на момчето, пресегнал с ръка към някакво сандъче, от което му дал шепа дребен шекер. Михо взел шекера и си тръгнал за Дойновци, а Манчо му поръчал да каже на баща си, че ще се отъкмят с него, когато слезе до Вонеща вода.

На Манчо и през ум не му минавало, че това не е заек и започнал от рано да го приготвя, нали Христо казал, че му се виждал дърт.

На следващия ден мюдюрина и съветниците дошли. Първо ходили да огледат спорните места, помирили хората и от там отишли при Манчо на хана, да похапнат и да се почерпят с хубаво тракийско вино. Освен с хубаво вино, ханът на Манчо се славел и с хубави мезета. Правел хубави суджуци, които сам приготвял. При него се продавали различни видове прясна и солена риба, докарана чак от Цариград, както и маслини и други стоки, дето другаде в района никой не продавал.

Влезли височайшите гости в хана на Манчо и още от прага ги посрещнала приятната миризма на задушено. "Какво си развалил въздуха Манчо, каква е тази миризма?" - попитал един от тревненските първенци. "Ще се отсрамиш ти, знам аз, по миризмата познавам". "На хубавото тракийско вино му отива хубава гозба" - отвърнал ханджията и му посочил с ръка бакърената тенджера, дето къкри на слаба жарава до огнището. "Ха да те видим как ще се отсрамиш - обадили се и други - зер си прочут, че хубави манджи готвиш и хубаво посрещаш". "Колко като вас съм посрещал и нагостил, чет нямат" - отвърнал Манчо и ги поканил да седнат, а той започнал да шъта. Като разсипал и разнесъл задушеното ядене, седнал и той при тях да похапне. Хубаво бил приготвен задушеният „заек“, усладил се на всички. Отворил им се ищах за пиене, че като почнали да си поръчват и да се изреждат, Манчо се изморил да им принася виното с оката. Напили се, ама и голям алъш-вериш направили. Хубава работа свършил „заек“-ът.

Манчо зачакал с нетърпение, кога ще дойде Христо Нужичката, че да му се похвали и да го почерпи за хубавата работа. А той, като знаел какъв „заек“ е пратил на Манчо, не смеел да слезе до Вонеща вода. Все си мислел, че ханджията е разбрал за измамата и, ако го види, ще го гълчи много за тази подигравка. Като минали две недели Христо Нужичката извикал сина си Михо и му рекъл: "На ти тези пари, вземи бъклицата и ще отидеш на Вонеща вода при Манчо, ще му кажеш, че съм поръчал да я напълни с вино". Не му било толкова до виното, а искал да разбере дали ханджията е познал какво му е пратил.

Взел Михо бъклицата, отишъл при Манчо и му дал парите, които баща му пратил за виното, но ханджията не ги взел. Дал на момчето шепа шекер и поръчал, като си отиде, да каже на баща си, че е много доволен, дето му убил заек и затова не искал да плаща за виното. Занесъл Михо бъклицата у дома, върнал парите и разказал на баща си какво се е случило. От думите на сина си, Христо Нужичката не успял да разбере дали ханджията се е усетил за подмяната. Минали още няколко дни и му се наложило да отиде до Вонеща вода. Тръгнал той, но се страхувал от срещата с Манчо. Когато стигнал в селото, минал покрай хана и отминал, без да се отбие. Ала ханджията го видял и го повикал да се отбие при него. Нямало накъде и гузен Христо, тръгнал към хана.

- Ела да почерпя - рекъл му Манчо, а и да ти разкажа каква работа свърши твоят заек. - Направих го задушен в тенджерата и да знаеш какъв вкусен стана. Мюдюринът и ония от Нихийският съвет пръстите си облизаха, пък и колко вино изпиха, не е за разправяне. Накрая така се напиха, че на тръгване им помагах да се качат на конете. Как са си отишли, Бог знае, та затова откога те чакам да дойдеш - да почерпя и да ти се похваля. Христо Нужичката се позасмял и рекъл: "Не знам колко е бил вкусен този заек, ама той беше с дълга опашка".

- Как с дълга опашка? - попитал Манчо.

- Как, ей тъй, с койрук - отвърнал Христо. Не можах да убия заек. Убих лисица и нея ти пратих да наготвиш на ония изедници.

- Стой, не думай, Христо! - рекъл Манчо, като е била такава работата, ти защо не поръча на момчето да ми каже?! Знаеш ли, че и аз ядох от нея, ако знаех, нямаше да хапна!

- Ял си, ама не си умрял - рекъл Христо. Позасмял се и надигнал стакана с виното.

Какви са били отношенията на двамата след тази случка, не е известно, но преданието за лисицата, с която нагостили мюдюрина и днес се разказва в нашия край…

 

По разказа на Христо Михов Христов /р. 1911 г./, внук на Христо Нужичката,

 

* Христо Бонев Радославов - Нужичката /р. 1834 г./ бил приятел от детинство с войводата Филип Тотю, а по-късно и негов ятак

 

 

Из книгата на Митьо Недялков Митев от колиби Цеперани -„Цеперанските хайдути“ (Предания за хора, местности и селища от Дишколията), 2003 г.