Попът хайдутин и бейското имане

Това иманярско предание не дава яснота кой е този поп и откъде е бил. Знае се, че бил млад и добросъвестен. Имал хубава жена. Видял я веднъж беят, градоначалник на Търново, и я харесал. Макар да имал шест жени, решил да вземе за харема си и красивата попадия. Няколко пъти канил попа на гости заедно с попадията. Но той все не отивал. Беят се принудил да отиде у дома му и най-любезно да ги покани още веднъж. Дълго умували попът и попадията дали да отидат на гости. Разбирали, че беят е намислил нещо, но се и страхували, че ако не му гостуват ще го разсърдят и той ще им напакости. Накрая се приготвили и тръгнали за Търново. Беят ги посрещнал радостен и ги настанил при другите си гости, които били разположени в две отделни стаи. В едната били мъжете, в другата жените. Дошло време да си ходят. Попът станал, благодарил на бея и го замолил да каже на слугинята да извика попадията да излезе от женската стая. Тогава беят се изсмял и му рекъл: „Взимай си, попе, капата и си тръгвай. До днес попадията беше твоя жена, от днес нататък тя ще бъде моя седма жена". Нищо не отвърнал попът. Тръгнал си сам. Прибрал се у дома, хвърлил килимявката и патрахила, облякъл се по селски и се заклел в евангелието, че ще отмъсти. Така станал хайдутин, събрал дружина и тръгнал да мъсти на турците.

Научил беят, че попът станал хайдутин и съжалил, че когато взел попадията, не заповядал да убият мъжа ѝ. Засилил охраната си, не излизал навън, пазел се. Обявил голяма награда за оня, който го убие. Вестта за обявената награда достигнала и до попа. Той изпратил при бея един от своите другари - хайдути да каже, че се наема да го убие, но при условие, че беят му помогне да избяга в Анадола. Отишъл пратеникът в Търново и се условил с бея за всичко. След това се върнал при войводата си и му разказал. След няколко дни отново бил изпратен при бея да му предаде, че е немислимо попът да бъде убит. Тази новина още повече озлобила бея, тъй като бил дал клетва, че докато сключи година с попадията, щял да убие мъжа ѝ. По думите на пратеника попът ходел с голяма дружина хайдути из горите и кроял планове как да му отмъсти. Ако не можел да го убие, говорел пратеникът, щял да нападне къщата му, да я запали и жив да го изгори заедно със седемте му жени. Хайдутинът-пратеник му казал: „Аз виждам само един изход, да пишеш писмо на Султана и да искаш от него да те премести на друго място, не в Търново, някъде из Анадола. Ще дойда и аз с тебе и ще ти бъда верен слуга до края на живота си". Послушал го беят и написал писмо на Султана. След шест месеца получил отговор. Султанът му разрешавал да се премести. Зарадвал се беят и заповядал на хората си да се приготвят за път. През тези шест месеца хайдутинът стоял все при бея. Бил негов слуга и спечелил напълно доверието му. Беят така и не разбрал за връзката му с попа. Багажът бързо бил събран, натоварили го на конете и потеглили за Анадола. Щели да минат Балкана през Мечия проход (Хаинбоаз). Придвижвали се бавно. Едва по мръкване се изкачили на Предела. Хайдутинът рекъл на бея:

- Тези хубави Балкани вече ги оставям и няма да ги видя никога. Ще гръмна един път за сбогом.

- Стой – казал беят, ще чуят хайдутите.

- Свидни са ми тези Балкани, ще запея - отговорил тогава хайдутинът.

- И това не трябва да правиш - спрял го беят.

Тъй като вече се било здрачило хайдутинът измъкнал ножа си и прерязал колана на самара на коня си, на който било натоварено златото на бея. След това напънал курока на пушката си, гръмнал и извикал:

- Бягайте надолу! Хайдутите на попа идват.

Всички се изплашили и се втурнали да бягат надолу към рекичката. Хайдутинът дръпнал самара на коня, съборил го на земята, а конят пуснал да върви след другите. Попадията като чула, че попът е тук, избягала и се скрила в гората. Загърмели скоро и пушките на хайдутите, защото гръмването на другаря им, който бил при бея, било сигнал за тях. Според преданието всички турци били избити. Не пощадили и жените на бея - избили ги. За разправата на попа с бея, преданието мълчи. Но разказва за попадията, която от страх пред гнева на съпруга си, избягала в Румъния с хайдутина-свръзка, който взел златото от самара. Известно време двамата носели съкровището със себе си. На разклона за с. Ивановци спрели да си починат и решили да закопаят златото, а когато историята се забравела щели да се върнат да си го вземат. Така и направили, но на следната вечер, когато потеглили на път, били застигнати от поповата хайдушка дружина и наказани за измяната си със смърт. Преданието твърди, че и до днес на Ивановския разклон се намира закопаното злато на бея. Къде точно е заровено, обаче не се знае…

 

По разказа на Георги Иванов Петков /р. 1916 г./ от с. Самсиите

 

Из книгата на Митьо Недялков Митев от колиби Цеперани -„Цеперанските хайдути“ (Предания за хора, местности и селища от Дишколията), 2003 г.