Попангеловата къща – какво е крила някога, какво показва сега

Помня тази емблематична тревненска къща от детството си, което премина на същата улица. Винаги ме е впечатлявала, защото беше толкова различна от къщите наоколо, а високият блок до нея, ярко контрастираше с достолепната й снага… Не помня да съм я посещавала, като ученичка. Но все се спирах пред сгушената й под тежкия плочест покрив фасада, за да чета и препрочитам дървената табела, указваща, че някога в нея се е укривал Апостола Левски. Доста години по-късно, в началото на новото хилядолетие, имотът на който се намираше тя, бе деактуван от държавна в общинска собственост. После, доколкото помня, в двора й започна изграждането на ателиета, но същинските консервационно-реставрационните работи, започнаха доста години по-късно, като част от проекта „Трявна – градът, в който се ражда красота“, който приключи в началото на 2014 г. Съгласно проекта, Попангелова къща трябваше да се превърне в Mлaдeжĸи цeнтъp зa xyдoжecтвeни зaнaяти, ĸaтo чacт oт Haциoнaлнoтo движeниe "Бългapcĸo нacлeдcтвo". Шест години по-късно, най-старата тревненска къща все още стои затворена… Надявам се, скоро тя да заеме своето достойно място в културния и обществен живот на Трявна. Макар че, орисията й през последните над 40 години е нерада, както е видно и от една статия на Вера Христова във в. „Тревненски зов“, писана през 1990 г. Силно се надявам тази история от миналото за миналото, да докосне и трогне сърцата на повече тревненци, както и на институциите, от които зависи бъдещето на тази знакова тревненска къща. И колкото и да не от значение личното ми мнение по въпроса, и аз като последната наследничка и стопанка на къщата – Вера Цонева, смятам, че може би, най-удачно е тя да стане музей… Ще й прилича! Но тук думата имат специалистите. А най-важното е, да е жива, защото със сигурност има какво още да ни разкаже…  

 

Попангеловата къща – какво е крила някога, какво показва сега

 

КЪЩАТА е всеки ден пред очите ми. Прибирам ли се, тя ме причаква, за да ми покаже раните по тялото си. Излизам ли, усещам погледа й, като рана. Застана ли на балкона – тя е на две стъпки, вляво от посоката на погледа ми, който минава през двора на стария завод и опира в старите гробища – най-философския пейзаж в живота ми.

Да разкажа историята на тази къща? Не се наемам. То значи да разкажа живота на Трявна от края на 17 в. Да описвам как е стигнала дотук – да се свива самотна, грохнала и отчаяна между погледа отвисоко на един жилищен блок и пушилката и шума на една фабрика – то значи да разказвам за дългата агония на тревненската къща – най-съвършения образец на българската възрожденска къща.

Попангеловата къща е обявена за паметник на културата от национално значение с архитектурна и историческа стойност /ДВ, бр. 96 от 8 декември 1967 г./. По това време в нея живееха наследници на рода, от който е и майката на Ангел Кънчев – Гана Пандурска и известният български хъш Недялко Пандурски, издателят и разпространителят на литографиите на Хенрих Дембицки.

Каква къща беше тогава, каква къща! Из стаите и по двора шеташе Вера и всичко беше пъстро и подредено, чисто и уханно, като китка. „Един ден ще оставя всичко това на музея – казваше ми тя – черги, миндерлъци, покривки, съдове… Тази къща трябва да стане музей!“. И аз така мислех. И вярвах, че в този ден Вера сама ще подреди стаите на горния кат и казаския стан – на долния. Наскоро отидох, не бях влизала от години, и се стъписах на прага: невъобразима разхвърления, мръсотия, хаос на нищетата. И това е в пълна „хармония“ с безкрайно окаяния външен вид на къщата – олющена, окъртена, мръсна. Може би не е много за чудене след като от около 10 години /към 1990 г./, собственикът на тая къща – Общинският народен съвет я превърна в обикновен оборотен жилищен фонд. Въпреки многократните напомняния на специалисти от Националния институт за паметниците на културата, че къщата не бива са се обитава, че частичната реставрация, правена преди много години не е решила нищо, че пълната реставрация ще разкрие автентичния вид на някогашната оригинална талпена къща.

Повече от десет години /към 1990 г./ Вера Цонева ходи и пише писма, убеждава и се моли със сълзи на очи за спасението на Попангеловата къща. Уви! Не можа да трогне никого. Нито Общинския народен съвет, нито Комитета за културата, нито НИПК. Макар, че сигурна съм, всеки от тях ще намери доказателства, че „има разбиране по въпроса“ и си е вършил работата.

Пред мен са купчина писма от последните 11 години. Първото е с дата 18 юли 1979 г., а последното – от 3 май 1990 г. Първото е на авторитетна бланка: Народна Република България. Комитет за култура. Държавно обединение „Пластични изкуства, културно наследство и библиотечно дело“. Изпратено до Вера Цонева – София. Ето и съдържанието му: „Във връзка с постъпилия от Вас сигнал по повод Попангеловата къща на ул. „Иванка Горова“ 4 в Трявна, Ви изпращам копие на писмото-отговор на ГНС – Трявна за сведение. Приложение – съгласно текста“.

Познат Ви е този стил, нали уважаеми читатели! Приложението е също на бланка – на Градски народен съвет обратно до Комитет за култура… „На ваше писмо… На постъпилия сигнал при Вас, в който се говори, че Попангеловата къща… не се поддържа и опазва, Ви съобщаваме следното: Къщата беше наскоро изкупена от Общинския народен съвет. Предстои да бъде реставрирана, ав последствие се предвижда в нея да се уреди експозиция“. Следват подписи и печати.

Има ли смисъл да цитираме съдържанието на останалите писма? Това са безкрай прехвърляния, напомняния, предписания, предупреждения, молби. Изпратено е писмо от Комитета за култура, в което се напомня на председателя на ГНС, какво гласи чл. 20 от закона за паметниците на културата и музеите и Наредба 6 за използване, стопанисване и показване на недвижимите паметници на културата и задълженията на съвета, като собственик на тази сграда. Следват отново писма на бившите собственици, които с право смятат, че никой не гарантира сигурността на къщата, нито в архитектурно, нито в противопожарно, нито в морално-етично отношение. Последното писмо от 3 май т.г. /1990 г./ е от НИПК до ОбНС – Трявна, филиал на НИПК – В. Търново. В него се говори за неотложна необходимост от включване за изпълнение на първия етап „Разкриване за конструктивно проучване на Попангеловата къща, през 1990 г., за конструктивна експертиза“, за оформяне на договори и т.н. И тази година /1990 г./ ли ще завършим само с писма?

Арх. Илиян Илиев – сегашният /1990 г./ отговорник за Трявна в НИПК твърди, че работата би започнала много по-рано, ако къщата беше освободена от настанената там жена, председателят на ИК на ОбНС Стефан Пашев смята, че не в това е проблемът. Че е имало искане къщата да бъде предоставена на туристическото дружество, на частни лица и т.н., но докато не се реставрират къщите по ул. „П. Р. Славейков“ 1,3 и 5 не бива да се захващаме с друго. Според мен, най-права е арх. Елена Конярска, която смята, че нищо не може никого да оправдае затова, че Попангеловата къща в Трявна още не е реставрирана. Може би, собствениците трябва да използват правото си да анулират отчуждаването, щом като къщата не се поддържа и използва за определените цели?

А на порутената й стена все още стои резбената плоча с надпис: „Тук са се укривали Васил Левски и Ангел Кънчев…“. Не е ли по-добре да махнем тая плоча? Защото е срамно да признаем, че къщата, която някога е укривала и пазила в тайна бъдещата гордост и слава на България, сега открито излага на показ днешната немара и забрава. И разрухата, сриваща не само стените на тая светиня, но и светите устои на българската душевност.

 

Вера Христова

Статията е публикувана в бр. 38/19 септември 1990 г. на в. „Тревненски зов“

Уводни думи към публикацията

Галина Иванова

Попангеловата къща в Трявна преди реставрацията

Попангеловата къща в Трявна, архивна снимка

Друг ракурс на същата къща, архивна снимка

Попангеловата къща в Трявна /интериор/, архивна снимка

Попангеловата къща в Травна /интериор/, архивна снимка

Попангеловата къща в Трявна днес