Възрожденски архив от рисунки и документи на Никола и Иван Касеви – дърворезбари и строители от Трявна. Проучване и реставрация

През 2001 г. ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ при СУ „Св. Климент Охридски“ получава от Катя Василиева материали, свързани с проучванията на проф. Асен Василиев върху българското възрожденско изкуство. Дарението включва документи, планове и чертежи на тревненските резбари и строители Никола Иванов Касев и сина му Иван Николов Касев. Архивът е открит случайно и тя решава да го добави към дарените през 1988 г. на Център „Дуйчев“ архивни материали, собственост на професор Василиев.

За първи път пет от новопостъпилите документи са показани по време на изложбата „Слово и образ“, състояла се в София през 2004 г. В каталога на изложбата е даден списък на плановете и рисунките, но не и на останалите документи - писма и договори. Един по-задълбочен преглед на архивните материали на Никола и Иван Касеви, съхранявани в Център „Дуйчев“, ни дава допълнителна информация за живота и творчеството на тези известни представители на тревненската резбарска школа.

Никола Ив. Касев (Кольо Касито) е роден през 1855 г. и умира на 31 май 1940 г., както е написано на надгробния му кръст в родното му село Генчовци, Тревненско. Учил е резба при Цаню, Петър и Недялко Ганчеви. Към 1888 г. започва самостоятелна работа, но често работи в сдружение с други майстори. Иконостасите му се отличават с дърводелска изработка с корнизи и струговани колонки, докато дверите и кръстът с разпятието са резбовани. Асен Василиев изброява иконостасите, дело на Никола Касев. Той е изградил също така няколко църкви и църковни камбанарии, за някои от които откриваме информация в архивните материали, дарени от Катя Василиева. Седем документа - договори и удостоверения, са свързани с работата на Иван Касев в различни населени места в България.

Лист с размери 22х33 см. с разписки от Никола Касев за взети суми от църковното настоятелство в с. Долно Алмалий, днес Долно Ябълково в югоизточна България, от 1892 г. за построяването на храма „Рождество Богородично“.

Два листа с приблизителни размери 20х20 см., вероятно част от един документ с дата 21.9.1892 г., подписан в с. Горно Алмалий, днес Горно Ябълково, от църковните настоятели и населението, от една страна и Никола Касев, от друга. Във фрагментарно запазения договор се споменава изработката на иконостас, като майсторът се задължава да достави „чамов материал“, а местните „1000 оки брашно от стара ока, 50 оки бял боб, 50 оки сол, 50 оки булгур, 50 оки лукче, 50 оки оцет, 100 оки сирене“. Според Асен Василиев Никола Касев е построил храма „Св. пр. Илия“. Годината над вратата е 1893. Приликата между църквите в селата Долно и Горно Ябълково се открива не само в градежа на храмовете, но и в иконостасите и резбованите венчилки и владишки тронове.

Договор („условие“) върху тънък двоен лист с размери 21х30 см., отнасящ се за изработката на царски двери от орехово дърво и позлата на „зарата“ в църквата „Св. Богородица“ на с. Маноя, Габровско. Договорът е подписан на 23 октомври 1897 г. Прави впечатление темпът на работа на майстора - той се задължава да „изкара дверите“ за 18 ноември същата година, тоест за по-малко от месец.

„Условие“ относно строежа на църквата в с. Палици, Дряновско. Двоен лист, размери 21х34 см., с дата 6.9.1898 г. Текстът съдържа сведения за настъпили недоразумения между Никола Касев и съдружника му Тодор Пенев от с. Генчевци, поради които последният си подава оставката и е заменен от Къню Лавчиев.

Удостоверение с размери 17х21 см. върху тънък двоен лист. Документът е издаден на 1 март 1910 г. от църковното настоятелство на храм „Св. Василий“ в с. Палици, Дряновско и удостоверява, че Никола Касев е построил през 1898 г. църква „със здрави основи“.

Удостоверение от църковното настоятелството в с. Йовковци, Търновско. Тънък двоен лист с размери 13х21 см. Документът удостоверява, че Никола Касев е изработил „един марангозлия иконостас заедно с една голяма икона на св. Василия и друга малка и един орехов светилник. Всичка тая работа е изящен марангоз и много чиста изработка за което останахме твърде благодарни“. Днес с. Йовковци е под водите на язовир Йовковци.

„Свидетелство“ от църковното настоятелство в с. Янково, Шуменско. Документът е написан на тънък двоен лист с размери 17х21 см. Удостоверява направата за църквата „Св. Димитър“ на „63 тронове, от която работа останахме благодарни“.

Другите документи, част от дарението на Катя Василиева, представляват кореспонденция на Иван Николов Касев до Асен Василиев. Иван Касев е роден през 1881 г. в с. Генчовци. Първоначално учи резбарство при баща си, а към 1900 г. започва самостоятелна работа. Автор е на изключително голям брой иконостаси, владишки тронове и малки иконостаси, намиращи се в много църкви основно в Централна и Североизточна България. Интересен факт, описан от Асен Василиев, е употребата на алтернативни материали за пластичната украса на циментовия иконостас в с. Върбица, Плевенско, където Иван Касев работил заедно с Генчо Цанюв през 1900 г. Към намиращата се в селото хума след изпичане и пресяване, те добавяли безир или слънчогледово масло и от тази смес изработвали детайлите за украса.

Познанството на Асен Василиев и Иван Касев датира от 1942 г. От майстора изследователят на българското възрожденско изкуство получава много сведения за собственото му, както и на други тревненски резбари творчество. Той доживява дълбока старост с жива памет. В ЦСВП се съхраняват пет документа - две писма и три пощенски картички, изпратени от Ив. Касев в края на 1965 г., когато майсторът е бил вече на 85 г. и е живеел в с. Асеново. Кореспонденцията е доста интензивна и изразява надеждата на стария майстор Асен Василиев да му съдейства да получи държавна помощ, която да облекчи тежкото му финансово състояние. Както съобщава в пощенска картичка от 13.9.1965 г., той работи от петнадесетата си година до 1963 г. в около 150 църкви. „От 20 години насам църковите испаднаха и почти няма работа“, пише старият майстор, затруднен от напредналата си възраст и от тежкото здравословно състояние на почти сакатата му съпруга. В същата картичка Иван Касев благодари на Асен Василиев за това, че преди години е продал старите му инструменти и така му е помогнал финансово. Кореспонденцията не е напълно запазена, защото в следващо писмо от 13 или 18.10.1965 г. разбираме, че Иван Касев е изпратил на Асен Василиев исканите от него сведения, желае да се видят, но не може да пътува поради възрастта и здравословното си състояние, затова очаква Асен Василиев и Д. Друмев, за когото не може да си спомни, да го посетят. Следващата пощенска картичка е от 24.10.1965 г., като Иван Касев пита дали е достатъчно това, което му е пратил като информация за изработеното от него през годините и че е описал само около 1/4 от работата си. Поредното писмо на Иван Касев до Асен Василиев е от 28.10.1965 г. Там той съобщава, че с покойния си вече братовчед Генчо Марангозов са изработили резбата за българския павилион на Световното изложение в Лиеж, Белгия през 1905 година. В писмото Иван Касев разказва за детството си, за зараждането на обичта му към резбата. Когато майка му го водела да се причестява в тревненската църква „Св. Архангел“, той прерисувал всичко, което виждал в храма. Когато започнал да дълбае със слабите си още ръце често резбите му се чупели, а баща му ги слепвал и използвал в работата си. В същото писмо Иван Касев споделя как сънува баща си да му показва разкошните резби на по-старите майстори. Към края, разказвайки за тежкото здравословно състояние на 80-годишната си съпруга, той споменава, че тя не само е била в помощ в домашната работа, но на няколко места, където той е работил църковни резби, тя е правила позлата и то не с бронз. Последната пощенска картичка е изпратена на 20.11.1965 г., като в нея Иван Касев съобщава на Асен Василиев, че се преместват да живеят при дъщеря му във Велико Търново. Писмата, писани в залеза на живота на стария резбар разкриват неговата огромна обич към изкуството на дърворезбата и огорчението му от тежкото положение, в което е изпаднал след дълги години на усилен, но вдъхновен и продуктивен труд.

Освен гореописаните документи, архивът на Никола и Иван Касеви съдържа чертежи, планове и рисунки - общо 19 отделни листове и една тетрадка. Изработени са с различни материали - черен молив, туш, цветни моливи. Основата, върху която са изпълнени, също е разнообразна - картон, паус, тънка хартия, инженерно платно.

Може да се предположи, че рисунките на големи и малки иконостаси, двери, владишки тронове, както и плановете и скиците на църкви и камбанарии, са дело на Иван Касев. На гърба на проекта за иконостас Arch.V.D.IV.1. има надпис „Кольо Ивановъ отъ с. Генчовци“, но твърде вероятно това не се отнася за авторството на рисунката. Подписът на по-възрастния майстор, положен на договорите за работа, е доста неграмотно написан; освен това той се подписва с „Колю Иванувъ“. Името на Иван Касев се среща върху четири от документите - при проект за иконостас Arch.VD.IV2. - одобрен от църковните настоятелства в с. Добрина, Провадийско и с. Злокучен, при проект за олтарни двери Arch.VD.V1.1, при картон с проекти на владишки тронове Arch.VD.Vn.6. и на лист 2 в тетрадката Arch.VD.VII.2. Под един от проектите за иконостас, изпълнен с молив върху картон, има дата „1899 годи. юни 22 денъ“. Тогава Иван Касев е бил на 18 г. и като се има пред вид, че той рисува от дете, както разказва в едно от писмата си до Асен Василиев, можем да заключим, че той е авторът на рисунките. Освен това някои от проектите са одобрени от съответните църковни настоятелства. Така е при проекта за владишки трон Arch.VD.VII.1., одобрен от настоятелите на храма “Св. Иван Рилски“ в с. Горски горни Тръмбеш, Търновско на 10.6.1902 г. На плана е отбелязано, че тронът ще се направи до Малка Богородица, т.е. Рождество Богородично. Одобрени от църковното настоятелство на с. Добрина, Провадийско, са и два от проектите за владишки тронове, намиращи се в тетрадката. Църквата е била украсена през 1907 г. При Arch.VD.V3. - план на двери, също е посочено, че са от с. Златар, Преславско. Тези конкретни храмове са споменати сред дългия списък от църкви, в които е работил Иван Касев, съставен от Асен Василиев, което още веднъж потвърждава авторството на рисунките. При останалите рисунки на дърворезби и изящни камбанарии не може със сигурност да се твърди, че са правени за определени църкви, както и не се знае дали въобще са реализирани. Архивът на Никола и Иван Касеви, съхраняван в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, предлага достатъчно материал за бъдещи изследвания.

Плановете, проектите и рисунките носят всички следи от дългогодишна употреба. Те са измачкани, частично разкъсани или с липси, на много места моливът е размазан. Повечето от обектите са силно замърсени. Някои от тях са многократно подлепвани в миналото с хартия и вестник. През 2015 г. започна реставрацията на част от обектите. Усилията са насочени към премахване на подлепванията, направени с нискокачествена хартия, тъй като те увреждат оригиналния картон. Друг важен етап е почистването на повърхностното замърсяване. То включва запрашаване, следи от пипане, от инсекти, мазни петна и петна от бои и мастила. Почистването се извърши механично, със скалпел и различни гуми. То бе направено без да се унищожат напълно следите от усилено ползване, които са характерни за подобни обекти и ни дават информация за автора и за средата, в която е работил. След почистването се пристъпи към затваряне на разкъсванията и възстановяване на липсващите части. С помощта на тонирана в подходящ цвят японска хартия с различна дебелина бяха затворени разкъсванията и изградени липсващи фрагменти. Друг метод за възстановяване на липсващи участъци представлява отливането с тонирана хартиена каша върху вакуум-маса. След овлажняване с фина водна пара в овлажнителна камера се направи леко пресоване. Всеки реставриран обект бе поставен в изработена според размера му папка от безкиселинен картон. Начинът на фиксиране дава възможност за двустранно разглеждане, тъй като много от картоните са изрисувани от двете страни или имат важни бележки откъм гърба. Използваните материали са обратими и с архивно качество.

След приключване на реставрацията документите ще бъдат дигитализирани с цел улесняване на ползването им и предпазване на оригиналите от по-нататъшни повреди. В Центъра за славяно-византийски проучвания те се съхраняват при спазване на постоянен температурно-влажностен режим и ниска осветеност.

 

Д-р Румяна Дечева

ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ при СУ „Св. Климент Охридски“

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г.