За един малко известен тревненски резбар

Безспорен е приносът на възрожденските тревненски резбари в българския културен живот. Неизброими са селищата, в които работят те. Въпреки сериозните социално-икономически промени, които настъпват е нас след Освобождението, резбарското изкуство продължава да съществува. Силата на вековната традиция не му позволява да изчезне.

Настоящото съобщение представлява един опит да се хвърли повече светлина върху живота и дейността на един заслужил, но малко проучен резбар от Тревненския край – Тотю Славков. Повод за това са постъпилите в музея негови документи – майсторско свидетелство, контракти с църковните настоятелства на различни селища, удостоверения за извършена от него работа, снимки, проекти.

Те се отнасят за цялостна или частична украса на църкви в периода от началото на 40-те години на XX в.

Биографичните данни за Тотю Славков са оскъдни. През 1945 г. Асен Василиев посещава работилницата му в с. Раданци. С него майсторът споделя: „Толкова години работя, но досега никой като вас не се е сетил да ме споходи, да види какво правя, добре ли е, не е ли. Сега излязоха модерни майстори, но все пак се намира работа и за мен. Аз не съм учил в никакво училище, а каквото зная, зная го от старите наши майстори и от практика…“.

Има разминаване в сведенията за рождената година и място на Тотю Славков. Според Асен Василиев той е роден през 1883 г. в с. Куманите, а в майсторското му свидетелство е записано 1880 г. и с. Геновци /Генчовци/, Дряновска околия.

Първоначално Тотю Славков работи при баща си Славко Донев, който е майстор – зидар. От 1903 до 1906 г. отива при Цаню Ганчев да работи на църковни постройки. През този период построяват църквите в селата Драчево, Бургарско и Горска поляна, Ямболско. Иконостасите на тези църкви правят с Божко Цанев, син на Цаню Ганчев. Заедно с Иван Касев изработват иконостаса на църквата в с. Горско Дюлево, Коларовградско /Шуменско/. Този иконостас младежът приема като своя първа самостоятелна работа. През 1906 г. той отива в София при Генчо Марангозов, който по това време работи резби за Лиежкото изложение. Помага му и за изрязването на иконостаса в Костинброд и в църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в София. През 1912-1914 г. Тотю Славков прави двери, слънце и владишки трон за църквата в с. Кюлевча, Коларовградско и иконостас за църквата в с. Горско Писарево, Търновско.

Първата световна война прекъсва работата на резбаря и той загубва пет години. Едва през 1924 г. резбова църквата „Рождество Богородично“ в с. Симеоново, Ямболско.

В периода до 1940 г. Тотю Славков прави дърворезбената украса на църквите в 29 селища в България. През 1980 г. Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна провежда анкетно проучване, което разкрива данни за още 16 непубликувани до тогава работи на майстора. При настоящото проучване е намерено удостоверение, което му е дарено от Кричимското църковно настоятелство. Фактът, че е работил в тамошната църква не беше известен до момента. Така общият брой обекти, в които със сигурност е резбовал Тотю Славков става 46. Имайки предвид тази цифра, спокойно можем да кажем, че това е един силно продуктивен в професионално отношение майстор. Той работи в различни райони на страната, като най-силно застъпени са Ямболско, Сливенско, Бургаско, Пловдивско.

В Даскаловата къща в Трявна, където се намира музеят на резбарското изкуство, е изложено майсторското свидетелство на Тотю Славков. То е издадено от Варненската търговско-индустриална камара на 13 май 1914 г. В него е посочено, че той има право да практикува като самостоятелен „майстор по дърводелски и резбарски занаят“.

Резбарите обикновено работят по предварително сключен договор. Част от контрактите на Тотю Славков са писани лично от него, други – от църковното настоятелство на съответното селище, а има и такива, които са изготвени от адвокат.

Общо взето, те са оформени по една и съща схема. На първо място са посочени договарящите се страни – от една страна майстора, от друга – църковното настоятелство. Посочва се материалът, който ще се използва. За столарската работа е предпочитан сух бор, а за резба – орех или липа. Точно се определя сумата, която ще получи Тотю Славков. Тя е разпределена на няколко вноски. Определен е крайният срок за завършване на работата и начина на доставка до съответното селище. Следват подписи на настоятелите и печат на църквата.

Наред с договорите, в архива на Тотю Славков са запазени много удостоверения. Те са давани на майстора след завършване на съответния обект. В някои от тях са записани лични качества на майстора: „Тотю Славков като човек е добросъвестен, честен, точен, работлив, религиозен и добър по душа“ /с. Войника, Ямболско/.

За благодарността към майстора и за стремежа всяко селище да има по-лична, по-красива църква, може да се съди от следния цитат: „Бай Тотю остави един иконостас в селото ни, с който ще се гордее нашата църква, че ще стои по-високо не само от околните селски, но и градски църкви“ /с. Константиново, Сливенско/. Документите от тази група имат основна задача да играят ролята на препоръки за майстора пред бъдещите му работодатели.

Снимковият материал в архива на резбаря не е многообразен и се отнася за периода след 1934 г. Това са фотографии на някои от последните църкви, работени от него.

От постъпилите във фонда на музея документи на Тотю Славков може да се каже, че той е един заслужил майстор, продължител на традицията на Тревненската резбарска школа, който заслужава да заеме своето достойно място в плеядата на марангозите, разнесли славата й в различни кътчета на България.

 

Юлия Нинова

Директор на Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна

 

в. „Тревненска седмица“, бр. 37-38/2003 г.

Резбарят Тотю Славков със съпругата си.
Резбованата рамка на портрета е негово дело

Майсторското свидетелство на резбаря Тотю Славков

Авторска творба на резбаря Тотю Славков