Предание за заселването на село Стоевци

По сведения на Ганю Т. Ганев, записани от Богомил Даскалов и публикувани в бр. 135/1940 г. на „Общински вестник Трявна“ в поредицата „Тревненските селища (Предания и легенди за заселването им)“, село Стоевци се състои от две махали: Горни Стоевци със 145 жители (77 мъже и 68 жени) и Долни Стоевци със 154 жители (75 мъже и 79 жени) или всичко – 299 жители (1935 г.). Числи се към Плачковска община.

Преданието за заселване на селото достига до нас, благодарение на спомените на дядо Митю Тотев от Стоевци, който разказвал легендата, която запомнил от разказите на своята баба.

Бегълци от Търново се установили „тук и там“ по течението на Тревненската река, в долчинките и по хълмовете на девствения балкан. Няколко семейства избрали един хубав склон, обрасъл с трева, който не бил заселен. Мястото по-късно било наречено „Торените ливади“. Поселниците го харесали и решили да разорат ливадата напролет, затова предварително я наторили хубаво. Пролетта току-що била пукнала, когато нещастие сполетяло селището – банда турски разбойници се настанили в колибите на ливадчаните и 3-4 дни яли, пили и безчинствали, задигнали и някои скъпоценности. Местните решили да търсят друго, по-подходящо място, тъй като това било твърде открито и изложено на опасността от бъдещи набези. Затова изоставили наторените ливади и се качили по-нагоре в балкана. Стигнали до една равна котловина, където се стичали две рекички. Установили тук селището си - Стокито (от стичам реки) и преживели мирно и спокойно в продължение на 7-8 години. Веднъж обаче, докато мъжете били пръснати в балкана да секат дървета, от които изработвали лопати, оси, наплати и др., в селото им връхлетели турци – разбойници, които задигнали добитък, покъщнина, ценности и изчезнали. Когато привечер мъжете се завърнали от гората, още отдалеч дочули плач и олелия в селото. Жените, децата и възрастните хора, които били останали в Стокито, разказали за поредното нещастие, което сполетяло домовете им. Три дни в селото „кънтeли“ плачовете на поселниците, които събрали каквото им било останало от покъщнината и напуснали мястото, което прекръстили на Плачковци.

По брега на Късовска река бежанците стигнали още по-нагоре в Балкана, харесали един склон, близо до голям извор и установили къшлите си там. На третата година от заселването си на това място, необезпокоявани от никого, местните отпразнували и първата сватба. Една част от мъжете изработвали „дървени прибори“, други станали кираджии и разнасяли стоката си по чужди градове за продан. За съжаление, злата орисия ги споходила и на това място.

Една лятна привечер една разбойническа турска банда, която се придвижвала към Южна България по стария път на далечния хълм, съзряла да пуши комин в далечината. Разбойниците се настървили за грабеж и решили да отидат в къшлите отсреща, да се нахранят и да откраднат, каквото им попадне. В селището заварили само жени, деца и един 80-годишен старец. Жените сготвили ядене и сложили трапеза, а в това време старецът тайно прошепнал на една от снахите си какво си бил наумил. После взел брадвата и изскочил навън. Отишъл до един изсъхнал, вековен габър и почнал да го удря с тъпото на брадвата. Кухото дърво издавало такива силни „бумтения“, които повтаряни и преповтаряни от ехото на усоите, се чували, като небесен гръм. Още като чули първият екот, разбойниците уплашено ококорили очи и се заоглеждали.

-Какво е това, що гърми? – попитали те.

-Това са пак снощните хайдути с рунтавите калпаци и с пушките, които идат – отговорила невестата.

Разбойниците хукнали да бягат, без да довършат вечерята си.

Когато наесен мъжете се завърнали в селището, решили да напуснат и това място, понеже било открито и се виждало от пътуващите по стария път за Южна България. Избрали за свой дом срещуположният склон. Когато напускали селището при извора, най-старата баба оставила белег, за да се знае, че тоя „сърт“ е техен – забила една пръчка до огнището. След време на това  място поникнал орех, който след много години събирал под сянката си по 200-300 овце. Всяка година, на празника Св. Троица, там ставал и сборът на селото, което било наречено Стоевци, тъй като жителите му останали за постоянно тук и не са се местили повече.

А мястото в Плачковци, където е построено училището, било дарено от стоевчани. То било тяхно притежание още от времето, когато живеели на Стокито.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Горни Стоевци, снимка - Жоро Хаджиев

Параклисът "Св. Троица" в Г. Стоевци, снимка - Жоро Хаджиев

Стоевци, снимка - Жоро Хаджиев

Изглед от полянката пред параклиса "Св. Троица", снимка - Галина Иванова

Снимка - Галина Иванова