Предания и легенди за заселването на село Фъревци

Село Фъревци е разположено по дефилето на малък планински поток, приток на Коевската река, на 12 км. източно от Трявна и на 6 км. западно от Вонеща вода. През 1982 година наброява 19 души и 30 къщи *.

Основоположници на селището били няколко души, дошли от различни краища на страната, заселили се на три различни места. От потомците на първите заселници се оформили три махали: Фалевци, Фъревци и Щръковци.

Името на селището произлиза от името на първия заселник Желязко Филибилията от Пловдивско. Първоначално селището се наричало Фалевци, а по-късно Фъревци.

В Летописа на поп Койчо се споменава за Попметодиевия летопис от 1657 г., в който се „разправя“ за събитията и обстоятелствата по време на потурчването на чепинските българи, което „става“ в 1657 г., по време на султан Мохамед IV, „от Гергьовден до Св. Богородица, за период от около шест месеца“. За този летопис се споменава в сп. „Духовна култура“, кн. 24 и 25, 1925 г. Това напълно съвпада с времето, когато Желязко Филибилията се заселил в района на сегашното село Фъревци. Въз основа на сведенията от летописа, може да се предположи, че основаването на селото станало имено през тази година. …

Дядо Желязко бил заможен човек. Имал доста земя, овце, коне и чифтове волове, с които обработвал земята. Един ден, по време на вършитба, в селището му нахлули кърджалии и еничари, които започнали да грабят и палят. Като чул писъка на жените и децата в долния край на махалата, дядо Желязко забил лулата си в купа от веяно зърно на хармана, взел най-необходимото, яхнал най-охранения кон и заедно със своя кръстник напуснали селото. След дълги лутания из гъстите и непроходими гори, минали Балкана. Кръстникът се установил в района на с. Вонеща вода и основал с. Гащевци, а дядо Желязко пропътувал още няколко километра на запад и поставил началото на с. Фъревци.

Първоначално дядо Желязко се заселил в м. Юрта, наричана и досега „Желязков юрт“. Построил си колиба и живял там около година. Мястото било открито и през зимата ветровито, затова не му харесало. На следващата година той се преместил по на север по дефилето, между хълмовете, в падина, която според него приличала на „качул“. Оттук произлязло и името на горната махала Фалевци или Качуля.

Синът на дядо Желязко, Димитър, бил много трудолюбив и предприемчив човек. Присвоил си всички земи около къшлата, където живеели в Качуля и успял да се сдобие с документ за собственост, издаден му от турските власти в Търново. За тази му находчивост, населението от района започнало да го нарича Димитър Султана. Той имал трима сина – Иван, Стайко и Стою и една дъщеря - Тодора. От потомците на Димитър Султана се формирала горната махала Фалевци /Качуля/, която се състои от осем къщи.

Борческият и свободолюбив дух на българите не се изразявал само в бягство от поробителя, а и в непримирима борба с него. Братовият син на Димитър Султана – Димо Каршака, на чието име е наречена  местността „Кършаков купак“, бил хайдутин. По неизвестни причини Димо Кършака правил два неуспешни опита да убие чичо си. По-късно Димитър Султана бил убит от един еленчанин, приятел на наемен убиец, от братовия му син.

Димо Каршака е брат на Маньо Каршака от с. Власатили, който бил наемен хайдутин и с четата си защитавал чифлика на Генчо Петров /чорбаджи Генчо/ в колиби Иринеци. 

За да не бъде сам и да има по-близък човек около себе си, който да му помага в работата, Димитър Султана подарил 30 дка земя на дядо Илко /неизвестно от къде е дошъл/, който се заселил в покрайнините на владенията му и станал основоположник на средната махала. Около него по-късно се заселили още няколко семейства, придошли от с. Крива круша, Новозагорско: Маринковци, Попските и Топалите. От техните потомци се сформирала средната махала, състояща се от 17 къщи.

Долната махала на с. Фъревци се нарича Щръковци и има 5 къщи. Собствениците им са потомци на първия заселник дядо Недю. Той бил много беден човек. Имал само два вола. Когато ги пасял, стоял цял ден прав около тях. Населението от съседните махали започнало да му се присмива, че стърчи на крака като щъркел и му прикачили прозвището „Щърков“, откъдето произлиза и името на махалата. Единият син на дядо Недю Щърков – дядо Никола, смятал това прозвище за обидно и дал 20 гроша за моабет, на който да бъде „прекръстен“ и вместо Щърков, да му викат „Зидаров“. Така се „ражда“ нова фамилия в махалата Щръковци – Зидарови.

В района на с. Фъревци се намират много местности, една от тях носи името „Кашана“ и е разположена на границата между Фъревци и Дамяновци. За нея има много легенди и предания, някои от тях, подплатени с действителни факти. През тази местност минава пътят, който идва от Стражарската китка, през м. Гъбракя и продължава за м. Голи Горун. Този път е част от пътя, който в миналото свързвал Северна с Южна България. Според преданията, по него била пренесена турската хазна от Търново за Цариград. …

В района на „Кашана“, източно от пътя, се намира една пропаст, дълбока 6-7 м., превърната по-късно в животинско гробище и селско сметище. Според едно предание, записано от Иван Райков, „при преминаването на турския керван от девет катъра, натоварени със злато, в „Кашана“ ги нападнали хайдути. Турците бутнали катърите, заедно с товара в ямата и избягали, а според друга легенда, разказана от Тодор Иванов – „Хайдутите убили турците и ги хвърлили в пропастта, а златото закопали в един яхър /обор/. Заради това си деяние, те били преследвани, заловени и изпратени на заточение в Диарбекир, откъдето не се върнали“.

Според преданията, някъде в м. „Кашана“ се намира закопано злато и то продължава да е обект на диренията на иманярите. Истината и в двете предания е, че Мита Стоянова от к. Велчовци намерила 2-3 златни монети сред камъните в дерето, което е продължение на ямата в „Кашана“.

Третото предание, записано отново от Ив. Райков, е по действителен случай. След Освобождението от турско робство в с. Фъревци дошъл непознат турчин и помолил дядото на Иван Райков да го заведе до м. „Кашана“. Той имал много работа и изпратил непознатия при дядо Боню – кръчмаря, понеже той бил по-свободен. Двамата отишли до мястото и до едно дърво изкопали гърне със златни турски лири, които си разделили. Това обяснява и факта, че след това дядо Боню станал най-богатия човек в района…

 

Ирина Каменкина

Из „Краеведчески сборник“ на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, 1989 г.

 

 

*От статията на г-жа Ирина Каменкина откриваме и данни за „движението“ на населението на с. Фъревци, както следва:

1926 г. – 137;

1934 – 143;

1936 - 149

1956 – 117;

1965 – 40;

1975 – 52;

1978 – 71;

1982 г. – 19;

2011 г. – 5.

Столетници: Тодора Косева Недева /Щъркова/, починала на 100-годишна възраст през 1964 г.

Паметната плоча в село Фъревци - вляво, посветена на загиналите във
войните 1912-1913 г., 1915-1918 г. и 1944-1945 г.