Тревненски бУдил: Майстор Димитър Дойковчето

Според спомените на стари тревненци – Ив. Чушков, Б. Даскалов, Ст. Н. Драгошинов и др., с които съм беседвал, Димитър Ив. Дойковчето (или Дойковеца)* е умрял около 1885-1886 г., на около 75 години. Съпругата му се казвала Гана. Той бил надарен резбар, но самостоятелни негови творби не могат да се посочат. Взел участие при изрязване на иконостаса на църквата „Св. Георги“ в Трявна, като главен изпълнител, а някои подробности били направени от Никола Драгошинов.

В статията си „Няколко думи за народното влияние“ /1895 г./ Дабко Уста Генчов казва: „… Друг, на име Димитър Дойков, занимаващ се само с ваяние, е изделал доста хубавия иконостас на тревненската църква „Св. Георги“.

Константин Иричек, като говори за Котел, бележи: „Черквата „Св. Петър и Павел“, съградена 1834 г. на мястото на по-стара черква, се отличава с хубавата орнаментика по изкусно изваяните врати и на иконостаса, украсен с ореол. Цялата работа е ръководил един самоук, майстор Димитър от Трявна, който бил, казват, и до днес жив; показаха ми ръкописния план на църквата и чистия чертеж на „темплото“ с украшенията по него, като ми забелязаха, че майсторът инак едва знае да се подпише“. Потвърждение за това намираме и в летописа на Жендо Вичев /Т.Н. Шишков, Летописът на Ж. Вичев от Котел, 1895 г./, където той казва, че с главния устабашия Доси, дошло и едно младо момче, наречен „уста Димитър“, да работи при пристройката на църквата. Този млад човек, тогава около 25-26 годишен, ще да е бил именно Димитър Дойковчето. Според казаното в летописа на Жендо Вичев той дошъл в помощ на главния майстор за строежа на църквата и за направата на иконостаса, а Иричек казва, че видял и „ръкописния план на черквата, и чистия чертеж на темплото“, видял и „изкусно изрязаните врати на иконостаса“. От казаното се разбира, че уста Димитър е бил едновременно и строител, и резбар. Изглежда обаче, че той по-късно се е отдал само на резбарството.

Явява се обаче, известно противоречие между бележките на Иричек и летописа на Жендо Вичев, който казва: „… и подиръ трити години донесуха от Цариград темнуту и гу гудиха на мястото му, и нея есен 1837 зафана чумава болест…“, а по-надолу продължава: „… на Виниаминовото времи направи са корубата на святна престол в святий олтар и са позлати на 1851 или 1852 година…“. За съжаление въпросният иконостас, заедно с църкавата е изгорял в пожара, който опожари Котел на 15 юли 1894 г. Липсата на иконостаса възпрепятства да бъде разяснено противоречието между двата извора и въпросът за авторството на Димитър Дойковчето остава открит.

Иконостасът на църквата „Св. Георги“ в Трявна ще да е рязан по-късно от иконостаса в Котел **. Друг иконостас, в който Димитър Дойковчето е взел участие, е този в църквата „Св. Димитър“ на Килифаревския манастир, възобновена през 1800 г., след разрушаването й от кърджалиите. Иконостасът има твърде много прилика с декоративните принципи и композицията на мотивите с иконостаса в тревненската църква „Св. Георги“, а резбата на колонките на иконостаса напълно се преповтаря.

Посочените иконостаси могат да се поставят в редицата на най-хубавите иконостаси у нас и показват съвършенството на тревненските резбари.

Из „Български възрожденски майстори“ /1965 г./ на проф. Асен Василиев

* По сведения на Генчо Михаилов – Кющерето, записани от резбаря Цаньо Антонов, Димитър Дойковчето бил среден на ръст, прегърбен, с тънки увиснали мустаци. Не бил приказлив, смирен човек, не пиел и не псувал, много религиозен.

** „Иконостасът в църквата е бил завършен около 1855 г. Според изследванията на специалистите, главният майстор, главният изпълнител на резбата на иконостаса е Димитър Дойковчето, който работил заедно с Никола Драгошинов и други майстори.

Дължината му е 10.75 м., височината 8 м. /без кръста/. Конструкцията му е от дъб, резбата – орех, обшивката на цокълните пана - елша. И в това по-късно време тревненските резбари останали верни на традицията в използването предимно на флорални мотиви и обикнатите стилизирани листа на растението акант. Рози, ружички, лалета, див гюл и нарцис, дъбова шума, жълъдчета и птици, слънчогледи и кокичета, всяко цвете натоварено със свое послание. Цялата българска природа тържествено шества пред очите на богомолеца! Колонките на иконостаса с ажурна резба, с вплетен в тях хералдичния цвят на лилия – нещо характерно за дворцовите църкви, са с художествено решение “едно от най-съвършените в практиката на тревненските резбари”. Олтарните двери са изработени също от Дойковчето, а венчилката на иконостаса напомня венчилката на иконостаса на Преображенския манастир – бижуто на тревненската резба“.

**По сведения на дъщерята на Никола Драгошинов - Станка (Цана), записани от проф. Асен Василиев, иконостасът в църквата „Св. Георги“ бил изрязан към 1872 г.

Из „История на църквата „Св. Георги“ в Трявна“ /2009 г./, Вера Христова