Христо Славейков първи прочита манифеста за Независимостта в парламента

През есента на 1908 г. десетилетните стремежи на българите за отхвърляне васалността на Княжеството към Османската империя се увенчават с успех. На 22 септември в старата столица Велико Търново княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов се обръщат с Манифест към българския народ и тържествено провъзгласяват "съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо Българско Царство". България става суверенна държава, самостоятелен и равноправен субект в международните отношения.

Художественото оформление на Манифеста е дело на утвърдения декоратор и живописец проф. Харалампи К. Тачев. Изработен върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета, той е скрепен с осем кръгли висящи восъчни печати (всеки от които в сребърно ложе) на отделните министерства. Съхранява се в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис и украсителни елементи.

Българският политик, пръв прочел в Народното събрание манифеста за независимостта на България, е Христо Славейков - син на Петко Рачов Славейков, брат на Иван Славейков и Пенчо Славейков. След това той го връчва тържествено на Цар Фердинанд, за да прозвучат по-късно паметните слова в църквата „Св. 40 мъченици” в Търново и с този акт България да се обяви за пълноправна европейска държава.

Христо Славейков е роден на 12 декември (30 ноември – ст. стил) 1862 г. в Трявна. Учи в родния си град (1872–1880 г.), след което получава стипендия в Южнославянския пансион в Николаев, Русия. След Освобождението завършва право в Харков, Руска империя.

Завръща се в България през 1881 г. и работи като заместник-прокурор в Софийския окръжен съд и съдия във Варна (до 1884 г.). Между 1885–1890 г. завършва право във френското градче Екс ан Прованс и става съдия в Кюстендил. Предшественикът му е починал и Христо се влюбва в неговата вдовица с две деца. Това не се харесва на властната му майка и след скандал, поетичният му баща го мести в Сливен, но любовта го връща обратно в Кюстендил, където се установява трайно като съдия, председател на окръжния съд и адвокат.

Христо Славейков е автор на стихове, фейлетони, поблицистични материали. Редактира местни органи на Демократическата партия в Кюстендил – в. „Знаме“ и в. „Борба“. Сътрудничи на в. „Пряпорец“ (1898-1932 г.), сп. „Демократическа трибуна“ и др.

Активен член на Демократическата партия, той е народен представител от този район в IX, XI, XIV, XVI – XXI (1913-1927 г.) ОНС. За кратко е председател на ХIV Обикновено народно събрание (1908–1910) и министър на правосъдието (1910–1911). Умира на 8 ноември 1935 г. в Кюстендил. Удостоен е посмъртно със званието „Почетен гражданин на Кюстендил“ през 2008 г.

Има сведения, че Христо Славейков издействал стипендия в Рисувалното училище в София за Владимир Димитров – Майстора, който като младеж започнал работа като писар в кюстендилския съд.

Христо и съпругата му Милана имат шест деца, като единият от синовете им - Стоян, завършва агрономство в Лайпциг и е дългогодишен кмет на Кюстендил. След 9 септември 1944 г. изчезва безследно, а къщата им в Кюстендил става милиционерски участък. Потомците на рода, сред които има юристи, инженери, зъболекари, певци и даже футболист, но не и поет, се пръскат по различни краища.

 

Подготви 

Галина Иванова

* По материали в интернет

Христо Славейков
ОДА-Габрово

Христо и Пенчо Славейкови, 1890 г.
ОДА - Габрово

Цар Фердинанд, Христо Славейков, Андрей Ляпчев, Иван Салабашев,
Александър Малинов, Михаил Такев, генерал Петър Марков и други,
Триумфалната арка на хълма Царевец в Търново по
случай провъзгласяване на Независимостта 

Велико Търново, Цар Фердинанд и правителството на Александър Малинов
след обявяването на Независимостта на Царство България,
хълма Царевец, 22 септември 1908 г.

Велико Търново - тържествено прогласяване на независимостта 1908 г.