Бележки по Съединението

Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. е подготвено и осъществено само със силите на тогавашните ни сънародници, независимо от одобрението или несъгласието на великите сили по онова време.

То е бляскаво защитено на бойното поле по време на Сръбско-българската война единствено от младата българска армия и доброволчески части.

Българският владетел – княз Александър I, приема и подкрепя съединението, неговият сюзерен – турският султан, запазва неутралитет, а съседна, славянска и „братска” Сърбия обявява война на България.

Руският император отзовава своите офицери, които служат в българската войска и девет от всеки десет военни специалисти в Европа по онова време предричат бързото и окончателно поражение на България в започналата война.

Бързото поражение не закъснява. Но то спохожда сръбската армия, която има всичко, ала няма най-важното – чувството, че брани родната си земя. Именно това чувство замести липсата на висши офицери, боеприпаси и оборудване в българските части и превърна имената на Сливница, Драгоман, Гургулят в символи на воинска и човешка доблест.

На днешния ден тревненци с почит и преклонение споменаваме името на капитан Райчо Николов * – нашият земляк от близкото село Райковци, нелепо загинал в Пловдив при обявяване на Съединението. Заслугите на този човек към България са наистина респектиращи: от преплуването на Дунав като 14-годишен, за да предупреди руските войски за готвеното от турците настъпление, през приноса му в изграждането и участието на Българското опълчение в Освободителната война до подготовката на румелийската милиция за подпомагане и защита на Съединението. На хора като него дължим самостоятелността си като държава днес.

Към многобройните заслуги на Петко Славейков към България се прибавя и участието му в Съединението. С указ на Княз Александър I той е назначен за член на Комисарството в Южна България заедно с д-р Георги Странски и Йоаким Груев. Комисарството има за задача да ръководи бившата автономна област Източна Румелия до окончателното административно и юридическо сливане с Княжество България.

По време на Сръбско-българската война Петко Славейков е главен санитарен инспектор на българската войска.

Синът на дядо Славейков – Рачо Славейков е адютант на Алеко Богориди – генерал-губернатор на Източна Румелия. Рачо Славейков публикува ценни и интересни спомени, които очертават изключително премисленото и мъдро поведение на Алеко Богориди като държавник в Източна Румелия, което утвърждава българския характер на областта, способства за икономическото и политическото й стабилизиране и пряко способства за каузата на бъдещото обединение.

 

Кольо Дабков

Капитан Райчо Николов

Петко Р. Славейков

Рачо Славейков