Из политическите шаржове на Александър Добринов

Александър Добринов е един от известните карикуристи в България. Роден е във Велико Търново през 1898 г. По майчина линия произхожда от рода Захариевци от Трявна. Завършва Рисувалното училище в София при известния художник Цено Тодоров, след което специализира приложни изкуства във Виена. Най-ранното му творчество е свързано с политическата карикатура, която в годините на политически борби и стремеж към властта, е била едно от средствата за формиране на обществено мнение.

Александър  Добринов сътрудничи на българските вестници ”Българан”, „Червен смях”, ”Скорпион” и др., осмивайки тогавашния политически елит. В периода 1922-23 г. той създава карикатурни портрети на видни държавни и културни дейци в Италия, Чехия, Нидерландия, Полша. Шаржовете му са забавни, но и саркастични. Чрез тях художникът изразява своята гражданска позиция. С насмешка и ирония рисува политици, дипломати, общественици. Навсякъде изкуството му е приемано с овации. Отзиви за него излизат в хумористичните вестници, на които е бил и сътрудник.

Шаржовете, които Ви предлагаме, са публикувани в хумористичното списание ”Българан” през 1923 г., чийто редактори са Александър Божинов, Райко Алексиев и Димитър Подвързачов. Списанието излиза от 1916 до 1924 г. Разпространява се с голям успех сред народа, а след 1918 г., се превръща в арена на борба мужду „старите” и „младите” прогресивни хумористи. Времето, в което излиза списанието, е преломно за България. Страната ни преживява втора национална катастрофа, след края на Първата световна война и подписването на унизителния Ньойски мирен договор. Обявена е абдикацията на цар Фердинанд, на власт идват леви партии като БЗНС и БКП. Управлението има авторитарен и диктаторски характер, с прояви на насилие и терор. Социалната обстановка  е напрегната, а първите признаци за икономическа стабилизация се проявават едва в края на 1924 г.

В тази именно политическа обстановка успяват да излязат над 450 бр. от списание „Българан”. Някои от тях се намират във фонда на Специализирания музей. Сигурни сме, че те ще предизвикат усмивки, но ще накарат читателя и сериозно да се замисли върху свободата на словото, службогонството, погазването на човешкото в стремежа към власт и за народа, с неговата надежда за добруване след всяка политическа смяна.     

   

Лидия Горанова

Ирина Димитрова

 

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

Да слушаш думите на оратор – демагог – значи да гълташ хапове
с революционно съдържание. При реакцията ти се гърчиш,
като змия от болки, а оратора вместо да ти даде първа
медицинска помощ, изчезва благополучно зад
граница или се крие по някой таван в столицата

В настоящите избори ще има абсолютно мнозинство
тази партия, която с вълшебството на Мойсеевия жезъл,
ще даде на избирателя блаженствата на
Мохамедовия рай – жени, цигари, вино и прочие…

Хората приличат на пеперуди, които кацат по всички цветя,
но често, опиянени от блясъка на огъня, кацат и върху него,
без да предугадят, че ще изгорят…

Работникът: Аз творя блага и те принадлежат на мене.
Капиталистът: Аз давам парите и благата
принадлежат на мене!
Смъртта: Стойте! Вие двамата с благата си
принадлежите на мене.

Агитатор: Господа избиратели, кого ще предпочетете да ви
масажира през време на изборите – невежеството с
дъбнишка цепеница или интелигентцията с френски бастун?