Непосредствено след Освобождението ни от турско робство тревненци започнали да се занимават с тютюнопроизводство. През 1892 г. и следващите години по-значителни количества тютюн отглеждали Райко Стойков /Бел. Г. И. Райко Стойков Кожухаров /1844-1934 г.//, Захари Кънчев /Бел. Г.И. Вероятно става дума за Захари Кънчев Генков /1854-1936 г./ внук на чорбаджи Генко Петров и Кънчо Захариев Стари/, Бончо Колев, Митьо Христов и др.
По-възрастните хора помнят как сръчно тревненки нанизвали
тютюневите листа, докато Митьо Христов им свирел с тамбурата си и ги веселял.
Произведените тютюневи листа били продавани на местните фабриканти, на Цачо
Недков от Дряново и на търговци от Южна България.
Кольо Михайлов Дюлгяров разказва, че през 1919 г. заедно с
Петър Попалексов /Бел. Г. И. (1857-1938
г.) – зет на Уста Генчо
Кънев, женен за дъщеря му Хуба и внук на Поп Йовчо/ вземали от Тулово тютюнев
разсад и засели около 20 декара в местностите „Турските огради“, „Калето“ и
„Бахчите“. Подари дъждовното време те засадили тютюна късно – в края на юни и
началото на юли, когато в Южна България го берели. Въпреки това тютюнът
израснал бързо и листата му се развили добре. В началото на есента обаче,
паднал сняг, който много затруднил беритбата на тютюневите листа и тяхното
изсушаване, поради което и добивът бил много малък.
Набраните тютюневи листа те нанизвали на върви и ги
задушавали в топла стая. След това ги изнасяли три-четири дена на слънце, за да
пожълтеят и позавяхнат и най-после ги прибирали на проветриво място до пълното
им изсушаване. Надипленият тютюн нарязвали с „хавани“ и пакетирали за
консумация. За този производствен процес бил използван недовършеният етаж на
къщата на Петър Попалексов.
Произведеният тютюн в Трявна отстъпвал по качество на
тютюна, произвеждан в Южна България. Причина за това са климатичните условия и
почвата.
Мнението на старите производители на тютюн е, че и в нашия
край може да се получат високи добиви тютюн.
Кънчо Пенчев
* Оригиналното
заглавие на статията е „Старите тютюнопроизводители разказват“
в. Тревненски зов, бр. 6/1962 г.
** По
сведения на резбаря и краевед Цаньо Антонов на мястото на текстилна фабрика
„Св. Георги“ се помещавала тютюнева фабрика „Тяба“. По онова време тя се
намирала в двора на къщата на Петър Русинов
*** Снимката
е илюстративна
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.