Зографските луди глави. Част I

Легенди и предания мълвят името на Трявна и свързват началната й история с епохата на славните Асеневци. С легенди и предания е забулено нейното минало в продължение на няколко века.

Но идва Възраждането, една от най-бурните епохи в националната ни история. Отприщва се задържаният векове творчески гений, за да превърне Трявна в жив паметник на художествения усет, в огнище на занаяти, изкуства, просвета и култура. В ония мрачни времена, когато османското потисничество господства над измъчения български народ, когато гръцките фанариоти, забулени зад черковния скиптър, унищожават българщината, в Трявна – това чисто българско селище – живеят и творят хора, верни на народа си, споделяйки мъките и страданията му.

Тревненецът – балканджия, упорит и неподатлив на чужди влияния, кален в борбата с трудностите, умен и практичен, находчив и ловък – създава, както за препитание, така и за душата, една самобитна веществена култура. Дюлгери, марангози (резбари) и иконописци въплъщават в нея идеите, мислите и поезията на своята епоха. Строят къщи със строг, стегнат силует, високи прозорци с живописни вежди, бели каменни църкви. Изразяват своя копнеж за щастие, своята вяра по църковни двери, владишки тронове, иконостаси. Рисуват икони, будещи радост и преклонение пред красотата на живия човек. Многобройни са представителите на иконописното изкуство в Трявна. Твърде неясни са ликовете на най-старите, първооснователите. Безименни и неизвестни, за тях и за времето, в което са живели, разказват само легендите и онова, що са оставили по църкви и манастири.

Шест зографски рода – бащи, синове, внуци…

ВИТАНОВЦИ били най-първите, най-достолепните и открай време се славели със салтаната си. Те били най-учените в Трявна, певци и четци в църква. Земя и ниви нямали, но пък били изкусни занаятчии – марангози и иконописци. Почти във всяко поколение от тяхната фамилия имало и свещеник. Мъжете, както и жените, ходели богато облечени и се мерели с най-чорбаджиите. Жените им не се занимавали с кърска работа, не знаели що е мотика. Гледали си къщите, но откупували други жени да им вършат къщната работа. Витановци не се отличавали с богатство, нито са бивали чорбаджии в Трявна, но живеели така разкошно, щото и най-богатите чорбаджии не са можели да живеят като тях. Макар и да не били богати, събирали се с най-богатите. И за най-първите чорбаджии било гордост да дадат дъщерите си на Витановец, но рядко пъти вземали от тях дъщери за синовете си. „На Витановци дай дъщеря, но от тях не вземай!“ – казвали тревненци.

Витановци се отличавали и със своя бабаитлък. В тях се намирали най-добрите шишанета, пушки, пищови… Можели добре да стрелят и имали най-добрите и бързи коне. Били юнаци и не само на думи, но и на дела. Най-юначният от тях, Кою, пронизва с куршум кърсердарина, вдигнал ножа си да го посече. Трима Витановци, трима братя – Кою, Симеон и Витан, един от друг по майстори и по бабаити, украсяват новите конаци на Тръстениклията в Русе. А през пролетта на бунтовната 1876 г. друг един Витановец – Моната – възторжен и млад, грабва знамето с разярен лъв и заветни слова „Свобода или смърт“ и го развява насред чаршията в Трявна…

 

(Следва)

 

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна

Поп Кою Витанов

Олтарни двери, 1839 г., Витановска фамилия

Папа Витан младши.
Иконостас в църквата "Св. Архангел Михаил" в Трявна,
около 20-те години на 19 в