Периодичният печат в Трявна. Част I

Годината, в която се появява изданието, полагащо началото на периодичният печат в Трявна, според досегашните проучвания, е 1929 г. Точно тази година е останала паметна в световната история като година, в която започва Голямата депресия, изразяваща се в световна икономическа криза с различен “времеви обхват” в различните страни. И в България ударът е усетен като спад в производството и покачване на безработицата. Известното разочарование в равносметката на първите години след Освобождението създава усещането, че “май по-добре сме живели преди това”. Едно любопитно сравнение дава представа какво се случва в Трявна. Според Петко Славейков през 1855 г. Трявна имала 4000 жители, а заедно с околните колиби и села около 20 000 души. Известно е от тефтерите на тревненските търговци, че са носили стока от Трявна по големите панаири в Узунжово, Одрин, Цариград, Влашко, Русия и др. Стока за хиляди грошове - коприна, восък, казаски изделия, розово масло, розова вода и др. ... Това е около средата на XIX в. А след Освобождението, според филма “Трявна 1928 година”, жителите на града са 2 500 и главното им занятие е производство на ... сливи и ябълки. Но твърдението, че текстилното производство в България прави изключение от всеобщия спад на индустриалното производство по време на Голямата депресия, намира потвърждение и в Трявна, в бързо развиващата се текстилна индустрия. Тъкмо през 1928 г. копринената фабрика на Трявна започва бърза модернизация и разширение, внася нови модерни машини от Германия. Така занаятите от времето на Възраждането, повечето от които са и художество, принудително, тихи и скромни в своя блясък, почти всички се отдръпват от житейската сцена и оставят само едни образци от себе си в музейните експозиции. Машинното производство обаче, създава връзки с Европа, повишава образователното и интелектуално ниво и събужда не само интерес, но и усещане за необходимост от информативните издания у нас.

Годината 1929 за начало на тревненския периодичен печат не е гордост за Трявна, защото 85 години преди това, в 1844 година е излязла кн. 1 на сп. “Любословие”, прието за начало на българския периодичен печат. Първият български вестник “Български орел” из-лиза две години след това. В Габрово началото на периодичния печат е положило ръкописното ученическо издание - сатиричният вестник “Рак” в 1872 г. В Севлиево началото е положено от вестник “Росица” в 1886 г. В Дряново сп. “Право дело” е началото на периодичния печат през 1898 г. Излиза, че от своите съседи Трявна най-късно е усетила необходимостта от периодическо издание. Но всъщност така ли е? Известно е, че в Трявна Петко Славейков подготвя за печат първите си три книжки: “Смесна китка” /а не Смесена, както някои си позволяват да коригират Славейков/, “Басненик” и “Песнопойка”. “Смесна китка” е била замислена от него като периодическо списание. Така и пише на заглавната страница на книжката: Смесна китка или периодическо списание издавано от Петка Р. Славейкова Букурещ 1852 г. Всъщност, това издание е било готово още през 1850 г. А когато било отпечатано, в Трявна чакал готов за печат “Стрък 2” т.е. вторият брой на периодическото списание “Смесна китка”. Можем ли да приемем това издание за начало на тревненския периодичен печат? Но то, казват, било сборник. И “Любословие” е сборник. Но то излязло само един път. Да, така е. Но и “Любословие” с неговите 24 броя не е многотиражно. А това, че вестникът “Български орел” на Иван Богоров е излязъл само в три броя и то за две години, значи ли, че не можем да го наречем първият български вестник? Така, че няма да е пресилено да размислим дали да не приемем “Смесна китка” 1852 г. за начало на периодичния печат на Трявна.

Вестници в Трявна е имало и преди 1929 г. Но тези издания са обикновено с определено професионална и приложна насока или са посветени на юбилейни събития и личности. Такива са вестниците -“Кооперативен глас”, издание на тревненската работническа кооперация “Напред”. В началото, вестникът се списва в “комунисти-чески дух”, защото тази кооперация членува в работническото дру-жество “Освобождение”. После на страниците му се третират само теми и проблеми, свързани с кооперативната дейност и интересите на кооператорите. Вестникът излиза от 1923 г. до 1927 г., при което липсват сведения за 1926 г. Отпечатва се в печатницата на Боню Ненков в Трявна. Тираж 1000 бр.

“Кооперативен лист”, с подзаглавие “Периодично издание на Тревненската популярна банка”. Брой 1 на вестника излиза на 10 март 1923 г. Последният брой излиза на 1 юли 1930 г. Три години след началото, през 1927 г. се появява добавка към подзаглавието “Дружество за културно и икономическо повдигане на гр. Трявна”. Публикациите са предимно на банкови теми. Печата се в печатницата на Боню Ненков в Трявна и на Касъров в Горна Оряховица

“Тревненски вести”, вестник за информация и новини от Трявна. Излиза нередовно. Само няколко броя от 1925 г. до 1927 г. при особени случаи. От тях 3 броя: “Курортен лист” от 1925 г.; издание, посветено на празника на Капитан Дядо Никола на 12 август 1927 г.; юбилеен вестник, посветен на 100 години от рождението на Петко Славейков с дата 4 декември 1927 г. Също през 1927 г. излиза рекла-мен лист за Трявна с информация и новини. Печата се в печатницата на Боню Ненков в Трявна. Тираж 500.

“Курортни вести”. Вестник за местна информация и новини. Единствен рекламен лист на вестника, излязъл на 18 юни 1927 г.

“Български плод”, издание на производителна кооперация “Плод” в Трявна, сдружение на овощарската индустрия, известен като местен овощарски лист за кооперативна просвета и информация. Вестникът излиза през 1927 - 1928 г.

“Общински вести”, официално издание на тревненската градска община, юбилеен брой, посветен на 50-годишнината от Освобождението на България, издаден на 13 май 1929 г. Печата се в печатницата на Боню Ненков в Трявна.

След “Тревненско ехо”, който приемаме за първия истински вестник на Трявна, излизал от 1929 до 1930 г. и от 1930 до 1934 г. под името “Пробуда” под редакционното ръководство на Койчо Христов, в Трявна се появява нов вестник “Родно огнище”, издание на Дружеството за културно-икономическо повдигане на Трявна излиза през 1933 г. Урежда редакционен комитет. Да главата на вестника пише, че излиза на 1 и 15 число на месеца. Суми и такси да се изпращат до Културното дружество Трявна. Годишен абонамент 25 лв. Броят 1 лв. Като показва достойнствата на Трявна като курорт със здравословен климат, вестникът играе ролята на добра реклама. Известно време старият и новият вестник излизат едновременно.

“Ехо от Трявна” е вестникът, който излиза под редакцията на Богомил Даскалов /1876 - 1944/ от 5 януари до 26 април 1935 година като “ежеседмичник за култура, стопанство и общественост”. Седмичник, който е обявил в програмата си да работи за стопанското и културно процъфтяване на тревненския край. Публикуват се материали и за миналото и бита на тревненци. Печата се в печатницата на Васил Зидаров в Трявна.

Вестникът, който за сега сме приели като начало на тревненския периодичен печат е “Тревненско ехо” - седмичник за литература, култура и обществен живот. Брой 1 има дата 10 май 1929 г. Основател и пръв редактор на в. “Тревненско ехо” е Койчо Христов /1882-1976/, юрист, журналист, общественик, поет, известна и колоритна личност в Трявна. Завършил е Априловската гимназия в Габрово. Член е на БРСДП /Българска работническа социалдемократическа партия/ от 1899 г. Бил е делегат от Трявна на IX конгрес на БРСДП във Велико Търново през 1902 г. Учителствал във Видин, Плевен, Павликени и София. Завършва право в Софийския университет. През 1919 г. се завръща в Трявна като адвокат. Койчо Христов е автор на малката брошура “Социализма в Трявна”, на 5 стихосбирки и “История на град Трявна”/ръкопис/. Тираж на в. “Тревненско ехо” до 5000 бр. Годишен абонамент 50 лв. На следващата година вестникът има ново име -

“Пробуда”, но за да е ясно на читателите, че това е същият вестник, под името “Пробуда” е поставил в скоби “Тревненско ехо”. Вестникът е със същото подзаглавие “Седмичен вестник за литература, култура и обществен живот”, но от 1932 г. с друга периодичност - два пъти в месеца, посочена до главата на вестника “излиза на всяко 1 и 15 число на месеца. Известно време излиза като културно-обществен и информационен вестник с двама редактори: Койчо Христов и д-р Желю Михайлов. След това, от 1932 г. редактор стопанин остава само Койчо Христов. Последният брой на вестника излиза на 15 май 1934 г. Печата се в печатницата на Васил Зидаров в Трявна.

“Общински вестник “Трявна” с редактор отново Богомил Даскалов, излиза от 1 януари 1937 г., т.е. две години, седем месеца и 15 дена след спирането на в. “Пробуда”. Общински вестник “Трявна” е официално издание на общината. Излиза отначало всяка седмица. От бр. 68 излиза три пъти месечно, а от бр. 123 - два пъти. Основан от кмета на Трявна Методи Марков. Известно време, от бр.150 до бр.156, редактор е бил Димитър Друмев, учител в столарското училище, страстен изследовател на тревненските изкуства. До 1940 г. вестникът разглежда изключително местни, общински въпроси. И двамата - Богомил Даскалов и Димитър Друмев имат заслуга за големия брой публикации за миналото на Трявна и тревненския край и за популяризирането му като курортен център. Последният брой на вестника излиза на 15 март 1942 г. Тираж от 500 до 1000 бр. Печата се първоначално в печатницата на Боню Ненков, а след това - на Васил Зидаров, Трявна.

 

От 1942 г. до 1959 г. в Трявна няма вестник.

Една пауза от 17 години…

 

(Следва)

Вера Христова

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна“, т. 4, 2015 г.