Тревненски бУдил: Периодичният печат в Трявна. Част II

В. “Тревненски зов”

На 7 септември 1959 г. в Трявна излиза брой първи на в. “Тревненски зов”, издание на ГК на БКП /Градски комитет на Българската комунистическа партия/, ГК на ОФ/ Градски комитет на Отечествен фронт/, ГНС /Градски народен съвет/, УсПС, /управителен съвет на професионалните съюзи и УС на ТКЗС - Трявна /Управителен съвет на Трудово кооперативно земеделско стопанство/. Във вестника абревиатурите са без изписване. Случайно или нарочно, датата на бр. 1 съвпада с датата на раждане на Тодор Живков. Името е дадено от ГК на БКП. Художник на главата на вестника е Станчо Станчев, художник, учител в ТДВА /Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура/. Над името на вестника, още от бр. 1 най-отгоре е лозунгът - призив “Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”, който стоеше над главата на много вестници в България до 1989 г. Както е известно, този призив е взет от “Манифеста на Комунистическата партия” /1848/. Призивът стои там до бр. 51 на 1989 г. От бр. 52 на същата година до бр.1 включително на 1991 г. вестникът излиза с мотото “Свободата на словото е майка на всички свободи”. Това е мисъл на руския революционер анархист Бакунин. Идея за това мото на тревненския вестник даде големият журналист Стефан Продев. От бр. 2 на 1991 г. “Тревненски зов” не е имал никакъв лозунг, призив или мото над главата на вестника. С името “Тревненски зов” вестникът на Трявна излиза 33 години, до 8 януари 1992 г. От 1989 г. отпада на кого е орган. Остава само “Общински седмичен вестник”, сега само “Общински вестник”.

Първият щатен редактор на в. ”Тревненски зов” е Цаньо Стойнов, /1934 г./ Роден е в с. Ошани, Тревненско. Бил главен редактор на вестника от 1 февруари 1960 г. до 31 януари 1963 г. Завършил българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Кандидат на философските науки. Автор е на книгите “Отговорността - механизми и посоки” и “Сто лета любов и здраве”. Сценарист е на три документални филма за Трявна. От бр.1 на вестника до назначаването на Цаньо Стойнов, вестникът бил издаван от Михаил Ненков и редакционен съвет, в който влизали Цаньо Стойнов, Иван Денев, ръководител на Читалищната библиотека, Симеон Савов, юрист и поет и Георги Брънеков, юрист и общественик. Вестникът излизал веднъж в месеца през септември, октомври, ноември и декември 1959 г. В първия месец на 1960 г. не е излязъл брой. След като Цаньо Стойнов става щатен редактор, редакционният съвет продължава работата си в същия състав.

Парите за издръжка на вестника се осигурявали главно от ГК на БКП. Секретарят извиквал директори на фабрики, предприятия и учреждения и разпределяли кой колко пари ще даде за вестника. Печатането става в Държавната печатница в града. Наборът се прави ръчно - с компас, буквичка по буквичка от касите, дума след дума, ред по ред, колонка след колонка, метранпажът го наслагва според начертаната графика на страниците, печатането се прави примитивно. Клишетата се правят в цинкография в София. Вестникът се разнася по предприятия и учреждения безплатно от главния редактор. Счетоводител на вестника е Боньо Марков, юрист. След време вестникът започва да се продава на вестникарската будка в центъра на града.

Вера Христова /1934 г. – 2020 г./ главен редактор на в. “Тревненски зов” от 18 март 1963 г. до 31 октомври 1964 г., от 1 април 1965 до 7 април 1967 г.; от 1 януари 1987 до 30 декември 1989 г. и от 20 юни 1990 до 24 септември 1990 г. Родена е в с. Лозен, Горнооряховско. От 1959 г. живее в Трявна. Завършила е специалността “Българска филология” в СУ ”Св. Климент Охридски”. Била е учителка две години в училището към Санаториума в Трявна, уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, редактор и завеждащ отдел в окръжния вестник “Балканско знаме”. Автор е на четири книги със стихове “Перо от гълъб”, “Пето годишно време”, “Четиристишия” “На залез слънце”, две книги публицистика “Следа от жигосване” и “Изписване на бръшляна” и монографията “История на църквата “Св. Георги” в Трявна” в две издания. Публикувала е публицистика и стихове и в централния печат. Прекъсванията във в. ”Тревненски зов” се дължат на партийни решения. Първият път - цели 5 месеца, когато партийните кадровици решават, че Община Трявна може да остане без вестник за известно време, но не и без инструктор на ГК на БКП. И преназначиха главния редактор за инструктор. След като е намерен човек за инструктор, след 5 месеца, главният редактор е върнат във вестника. И тук, за негово голямо изумление и огорчение, оказва се, че помещението, в което е била редакцията, е заето. Около една седмица редакцията е в парка пред Общинския съвет. На пейките. Секретарят на ОФ Георги Митев забелязва това и приютява редакцията в помещение на Отечествения фронт в същата сграда /в която днес е Съдът на Трявна/.

Николай Томов /1942 г./ е главен редактор на в. ”Тревненски зов” от 11 март 1967 г. до 1 ноември 1973 г. Завършил е висшето си образование в Софийския университет в Историческия факултет, специалност Археология. Бил е организационен работник, работил е в Русия - “Главболгарстрой”, в органите на МВР и в тревненския филиал на предприятието за резбонарезни инструменти Габрово.

Тянка Христова Тодорова е главен редактор на вестника от 1 септември 1974 до 1 април 1975 г. Родена в с. Шипка. Преди това е назначавана за литературен сътрудник във вестника.

Лилия Димова от Габрово е главен редактор от 1 май 1975 г. до 31 май 1975 г. Преди това е била назначена уредник във вестника от 1 септември 1974 г., а после и литературен сътрудник.

Илия Минков Гълъбов от Габрово назначен за главен редактор на 1 юни 1975 г. до април 1985 г.

Стоян Цонев /1941 г./ е главен редактор на в. ”Тревненски зов” от 1 май 1985 година, до 1 януари 1987 г., след като е почнал работа там като редактор от 1 февруари 1976 г. После от 17 декември 1990 г. до 18 януари 1993 г. и от 14 март 1994 г. до 31 декември 2002 г. е бил главен редактор. Роден в Джулюница, Търновско. Завършил ТДВА в Трявна и специалност „История“ във Великотърновския университет. Бил е секретар на Съвета за култура в Трявна /1974-1977/, Отговорен секретар на сп. “Зорница”. Дългогодишен художествен ръководител на литературния кабинет в Трявна. Автор е на над 15 книги, между които “Трева под копитата”, “Укротена вода”, “Жена за рая”, “От изток на лявата страна” и др.

Катерина Рашева /1958 г./ е работила в “Тревненски зов” 12 години - от 21 април 1994 до 15 септември 2006 г. Завършила е Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура в Трявна. Известно време е била “изпълняващ длъжността” Главен редактор.

Галина Иванова, /1974 г./ завършила е специалност „Философия“ във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”. Във вестник “Тревненски зов” е назначена за редактор на 4 януари 1999 г., а за главен редактор на в. “Тревненска седмица“ - на 21 март 2003 г., след проведен конкурс. Заема тази длъжност до септември 2016 г., когато напуска вестника, тъй като излиза в майчинство.

Марина Гашпарова* /1990 г./ е завършила специалност „Журналистика“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Започва работа като в.и.д. управител на „Тревненска седмица“ ЕООД и гл. редактор на в. „Тревненска седмица“ в началото на октомври 2016 г., назначена е за гл. редактор на вестника през ноември 2016 г., след проведен конкурс, и към момента /2020 г./ заема тази длъжност.

В цялата история на тревненския периодичен печат най-продължително излизалия вестник досега е в. “Тревненски зов” - цели 33 години.

Това е вестникът, който непрекъснато е търсил своя облик, своя характер като вестник на град и община с уникален образ: силна икономика - процентно на глава от населението Трявна е най-работническия град в България. В същото време, общинският вестник никога не е изпускал от очи спецификата на Трявна като селище с със скъпоценно културно наследство в национален мащаб. В специални рубрики, в интервюта, очеркови скици, репортажи и други, на читателите е предоставяна информация за малко или напълно непознати личности и техния принос в създаването, развитието и най-високите постижения на най-старата възрожденска художествена школа на България и в културното развитие на Трявна въобще.

В. “Тревненски зов” отразява времето на голямото строителство в Трявна 50-те, 60-те, 70-те години на миналия век, когато са построени най-важните обществени сгради в града и общината. Много старателно и на добро ниво през всичките години вестниците на Трявна са отбелязвали юбилейни годишнини на училищата и читалището на Трявна. Чрез в. “Тревненски зов” политическите и стопанските ръководители на Трявна постоянно призовават за предсрочно изпълнение на плановете, вестникът осведомява за успехите на популярното тогава “Движение за “комунистически труд”, дава примери и добри, и лоши. Партийните пленуми и конференции и сесиите на Общинския съвет са “отразявани” почти винаги дословно - доклади, решения, и изказвания. В стила на “ръководната роля на Партията”, във в. “Тревненски зов” срещу големите празници, в специални карета на първа страница е публикуван “Редът на манифестацията”, изготвен в ГК на БКП - след партийните и държавни ръководства на града следват работническите колективи с най-добро изпълнение на производствените планове, после учреждения и почти накрая културните институти - кино, музей, читалища, книжарници и др. По-важните рубрики в “Тревненски зов” от първите години са: “Челникът - маяк в производството”, “На борба за всяка стотинка, грам, сантиметър и минута”, “Творци на петилетката”, “Полъх от миналото”, “Комсомолски пост”, “Да живеем, да работим и се учим по комунистически”, /после коригиран на “Да се учим да живеем и работим по комунистически”/, “Месеци на културата” и др. Една от сполучливите рубрики във в. ”Тревненски зов” пак в първите години, е хумористично-сатиричната “Смей се да се смеем, дано проумеем!”. Става дума за смела критика на постъпки с конкретно посочване на имената на хората. След години рубриката променя названието си: “Писан бръшлян”, “Хумор и сатира”. Голяма популярност има рубриката “Писма на читатели”, с която вестникът осъществява обратната връзка с хората. Периодично във вестника се появяват публикации на “Литкръжок “П. Р. Славейков”, където основни имена са Иван Денев, Симеон Савов, Васил Резачев, по-късно Даниела Калимерова, Андреана Борисова, Веселина Миразчийска, Минчо Куприянов, Мария Николова, Мая Цанева, Люба Цанева. Имена и стихове, които биха правили чест и на столични издания. Как е бил наблюдаван в първите години този кръжок, както и всички останали рубрики и публикации във вестника от местното ръководство на БКП, може да се съди и по цензурата и автоцензурата, за което има достатъчно красноречиви факти. Ето един пример: През 1960 г. Иван Денев, ръководител на градската библиотека и поет, публикува стихотворението си “Тревога”. Ето целият текст:

Ний не можем днес да се залъгваме с веселата музика на танците!

Никой с веселба на смърт не тръгва!

Не !... Не сме!

Не сме таквиз глупаци! Долу всяка евтина заблуда, че ухаел въздухът на рози!

Ще ви кажат и напълно лудите, че земята е готова за експлозия!

О, небе!

Защо си тъй спокойно?! Намръщи се и забълвай огън! Събери

безчетните си войни, ветре буен и свири тревога.

Щом кръжат

военни самолети водородна смърт понесли,

няма ний да бъдем вечно слепи и да пеем все любовни песни!

Ще превърнем себе си в ракети, в боен екот - лирата бунтовна и ще браним своята планета с кръв човешка, с трясък, с гръм и мълнии!...

О, небе!...

Защо си тъй спокойно?! Намръщи се и забълвай огън! Събери

безчетните си воини ветре буен, и свири тревога!...

В това стихотворение авторът Иван Денев има ясната идея с поетични средства да защитава мира на планетата Земя от бомбите с водородна смърт. Но на местните ръководители на Българската комунистическа партия не им е харесало това призоваване за огън, за трясък, за гръм и мълнии... Че нали у нас всичко е мирно и в трудово спокойствие! И няма как да му се размине на автора. След три седмици, по този повод, в бр. 9 на вестника се появява “Самокритични бележки” от Иван Денев. Ето какво му се е случило на бедния поет: “В брой 6 на в. “Тревненски зов ” беше поместено моето стихотворение “Тревога ”. То страдаше от редица идейни недостатъци, поради което напълно правилна беше критиката на Бюрото на ГК на БКП. В нея се обръщаше внимание на редакцията. Вината е обаче само моя. Отначало, воден от своя индивидуализъм, не можах да вникна в същността на критиката, като комунист не спазих партийната дисциплина и реагирах доста остро. Но по-късно разбрах, че поезията е много сериозно нещо и, че аз твърде леко съм гледал на нея. Никога не преработвах стиховете си, пишех ги на един дъх и смятах, че вече те са готови, неизменяеми. Пък дори големите поети преработват творбите си 5-6 и повече пъти. Изводът е ясен - за да се твори поезия е нужно не само настроение, а труд, труд и само труд!

Настроението е нещо временно, непостоянно. То може да доведе до прочувствени стихове, но после в тях трябва да проникне и здравата мисъл, за да им се дадат и целенасоченост и обществено значимо съдържание.

И после, необходими са знания. Един мой учител ми беше казал, че поетът, за да твори, трябва да има 1 процент дарба и 99 процента знания. Каква хубава мисъл! А аз недостатъчно владея литературната теория! Сега непременно ще направя преценка на до-сегашния си живот и ще стана придирчив към себе си, никога няма да се задоволявам от постигнатото. Благодаря на другарите, които навреме ми отвориха очите!

Нека тези мои бележки послужат и за всички, които смятат да вървят по трънливия път на поезията ”.

Мисля, че не са необходими коментари. За автора. За идеята му. За трънливия път. За поуките му. И за всичко останало. Това е просто класически пример за твърдия контрол на Българската комунистическа партия върху всичко, което би могло да хвърли дори само сянка върху идеологическите устои на режима…

(Следва)

Вера Христова

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна“, т. 4, 2015 г.

* Позволих си да допълня доклада на Вера с данни за Марина Гашпарова - настоящ Гл. редактор и управител на дружеството, което издава в. „Тревненска седмица“