Периодичният печат в Трявна. Част III

В културния афиш на Трявна особено през последните години, голямо и заслужено място заемат Славейковите дни. Но те имат предистория и тя е отразена на страниците на общинския вестник. През 1963 г., в бр. 10 има заглавие “Октомври, ноември и декември - месеци на културата”.

На интереса на четящата публика на Трявна се радват материали за миналото на тревненския край, които продължават в редица броеве като например “Битът и песните на тревненските колибари около Белица през първото десетилетие на XX век” от Иван Георгиев, роден в Трявна, в рубриката “Полъх от миналото”. Това е негово собствено изследване. Започва от бр. 9 на 1966 г.

Забележителни публикации има във вестник “Тревненски зов” в годишнини от Девети септември 1944 г. Такава е 1964 година. Вест-никът прави усилия да покаже най-доброто, най-успешното във всяка област на живота в малкия град Трявна, което да стимулира и да радва хората. Това са информациите за надпланова продукция - брой гардероби, хиляди трикотажни изделия и др . В рубриката “Как живее и работи вашата бригада” в непринудени срещи и разговори е видян обикновения работник. В “Двайсет години възход” са показани развитието и достиженията на отделните предприятия, европейските държави, в които Трявна изнася своята промишлена продукция, някои слабости в партийните организации и пр. А в броя от 10 ноември 1964 г. има информация за една вълнуваща и незабравима Славейкова вечер на 22 октомври - концерт с участието на Виолета Николова, Надя Афеян, Константин Кисимов, Алексей Милковски, Иван Чипев. Културните събития в Трявна са на почит и във вестника. И през 1965 г. вестникът от 5 юни с въодушевление поднася на читателите информация за гостуването на Московския художествен академичен театър МХАТ. Наравно с това, вестникът отделя голямо внимание за техническия прогрес със специализирано издание “Технически хоризонт” и приносът на младежта в рубриките “Комсомолски пламък” и “Комсомолско творчество”. През 60-те и 70-те години има препечатки от руски вестници: “Литературная газета”, “Неделя”, “За рубежом”, “Комсомольская правда” и др. по въпроси, които интересуват и нашата читателска публика. Вестникът на Трявна се учи, окуражава и вдъхновява особено през 80-те години, от руските вестници, които тогава бяха по-напред от България в смелата гласност.

През 1969 г. вестник “Тревненски зов” в бр. 1 публикува информация за вечер, на която в Трявна са прожектирани един след друг двата филма: “Трявна” 1928 година” и “Трявна 1968 година“. В първия Трявна е “малък планински град с 600 къщи, 2,500 жители и произвежда главно сливи и ябълки”. Вторият е повече за промишлеността на града. Обществеността е информирана за установени дружески връзки между трикотажното ни предприятие “Аврам Стоянов” и трикотажното предприятие “Красная заря” на съветската фирма “Луч” и други дружески връзки с чужди градове.

Вестникът отразява щедрите “мероприятия” по случай 25-годишнината на Девети септември - цели три конкурса: фотоконкурс, литературен конкурс и за най-добра рисунка на тема “25 щастливи го-дини”. Със специални броеве са отбелязани и следващите юбилейни години на Девети септември. Заслужава внимание съобщението, че е създадена организация за написване история на Трявна. Уточнен е авторски колектив и работата по раздели и теми. Но от тогава до днес, т.е. точно след 45 години, работата не е помръднала от там.

Откроява се бр.19 на вестника, посветен на XI партиен конгрес, направен от габровските дружества на писателите и журналистите, редакцията на алманах “Зорница” - Габрово и окръжните кореспонденти на столични издания. Това са много добри журналисти, вестникът е добре композиран. Но не може да не прави впечатление, че в този брой на тревненския вестник не е ангажиран нито един тревненски журналист. Неясно /или ясно!/ по какви причини. По това време Трявна стана известна с приетия на тържествено общоградско събрание “Морален кодекс на гражданите на Трявна”. За позицията на главния редактор, че не по този декларативен път ще се променят нещата, вестникът получи поздравление от колеги от централния печат.

По времето когато главен редактор на вестника е габровецът Илия Гълъбов, в редакцията са работили Лилия Илиева, Катя Маринова, Диана Кукудова - всички много добри журналистки, и трите - от Габрово, както и Здравко Атанасов от Пловдив. От Габрово е и журналистът и писател Цвятко Йовчев. На страниците на вестника са се изявявали габровските журналисти и писатели Кольо Атанасов, Емил Елмазов, Стефан Северин, Йордан Хаджиев, Радослав Бумов и др. В редакцията на щат, в различни години, са работили Катя Рашева, Славка Бояджиева, Стефка Иванова, Галина Стоянова, Иван Симеонов, Светлин Стефанов, Иван Ненков, Минчо Куприянов, Кольо Дабков, Георги Ганев, Здравко Атанасов, Поля Томова, Петър Рангелов и др.

От бр. 2 на вестника от 1976 г. редакцията открива рубрика “Хумор и сатира”. Интересно е признанието на редакцията: “След много размисли, умувания и доуточнявания, се реши да се открие рубрика “Хумор и сатира”. Защо е било необходимо толкова умуване, не става ясно. Опасно, нали? В бр. 9 от 15 май 1976 г. вестникът съобщава за Славейкова вечер, посветена на 110 години от рождението на Пенчо Славейков, с доклад от акд. Георги Цанев и рецитал от Виолета Николова, Николина Лекова и Сава Хашъмов.

Много са фактите от старите вестници на Трявна, които отключват размисли за онова време, днес най-често оплювано и омразявано, за хората, които са имали и свои лични, и общи цели, и свои вярвания и заблуди. Така в една информация се съобщава за връчване на партийни билети на “новоприети млади комунисти”. Значи така: с връчването на карта за членство в БКП, младият човек става “комунист”. Морални принципи и основания? Не им минава през ума нито на приемащия, нито на връчващия документите.

Вестник “Тревненски зов” има определено място и влияние при формиране на общественото мнение и вземане на определени решения от управляващите на общинско равнище. Поставял е на обсъждане чрез анкети, срещи и допитвания много актуални обществени и културни проблеми. Такива са поредица от материали за качеството на жилищното строителство; по проблема да има ли в Трявна селище SOS; да има ли и как да стане завръщане в малките обезлюдени тревненски селца; как и къде да бъде възстановен паметника на капитан Дядо Никола; да бъде обособена Трявна като център на съвременната дърворезба чрез възстановяване на облога между двамата майстори в Даскаловата къща през 1808 г. и по такъв начин вестникът стана инициатор и кръстник на пленера по дърворезба “Облог в Трявна”; да бъде възстановена известната, уникалната “Шарена чешма”, връстница на Паисиевата история и др.

Шаблонните заглавия, особено в първите години на в. “Тревненски зов”, започват бързо да изчезват: “Достоен отговор”, “Заслужена оценка”, “За достойна среща”, “Изпълнени планове”, “С лице към проблемите на деня”, ”Комсомолска отговорност” и др.

Най-интересни в живота на ’’Тревненски зов” са 80-те и 90- те години на миналия век. Объркването и стъписването у хората се отразява и на поведението на вестника. Търси се пряко и настойчиво читателя, неговото мнение, желание и предложения в рубрики и специализирани страници: “Диалог с читателя”, “Брой по предложение на читатели”, “Читателят пита”, “Читателите ни пишат” При тази ситуация поредицата “На глас” се оказа необходима. Публицистиката бе най-точния за момента журналистически жанр. Вестник “Тревненски зов” го използва по начин, който улавя пулса на събитията. Дори само заглавията в поредицата “На глас” са достатъчни да се разбере, че вестникът има усещане за времето: “Време на въпросите”, “Време на чувствата”, “Време да рушим, но и да градим”, “Спокойното започва да се движи”, “Започна ледоходът”, “Крачка след грамадата” и др.. В края на 1990 г., само една година след Голямата промяна, една анкета дава представа какво става с хората - какви мисли се блъскат в главите им, какво болки се трупат в душите им. Въпросът е за изминалата година - кой е най-щастливият ви момент и най-голямото разочарование. “Хората се ядат, гледат се накриво, добра дума не си казват.”, “Всеки оплюва всеки и всичко”. Вестникът се отприщва за дясно и “тъмно синьо”, както се казваше тогава, говорене. Главният редактор не понесе откровената лъжа, с която поискаха да напусне вестника и сам си подаде оставката. След няколко години беше уволнен новият главен редактор. Бившите партийни ръководители всуе се опитваха толерантно и спокойно да омиротворяват страстите.

И все пак, с малки изключения /периодът 1990 - 1993 г. и някои спорадични случаи по-късно/, вестник “Тревненски зов” се опази от опасността да бъде територия на ожесточени и злобни политически страсти.

“Тревненска седмица” ЕООД

Брой 1 на в. “Тревненска седмица” излиза на 8 януари 1992 г.

Името е избрано след обществено допитване. С решение № 187 на Общинския съвет в Трявна взето на заседание на 20 декември 2001 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА, във връзка с чл. 113 от Търговския закон, се образува Еднолично с Ограничена Отговорност Дружество /ЕООД/ с наименование “Тревненска седмица” – ЕООД - гр. Трявна. Предмет на дейност: Издаване на вестник “Тревненска седмица”, производство, издаване и разпространение на друга печатна информация, рекламно-издателска и импресарска дейност, както и други дейности и сделки, незабранени от закона. Капиталът на дружеството е 5 000 /пет хиляди / лева, разпреде-лени в 100 /сто/ дяла по петдесет лева всеки. Едноличен собственик на капитала е Община Трявна. Правата на едноличен собственик на капитала се упражняват от Общински съвет - Трявна. Управлението на дружеството се извършва съгласно Наредбата за реда за упражняване правото на собственост върху частта на Община Трявна от капитала на търговските дружества. С това решение Общинският съвет на Трявна определя за управител на “Тревненска седмица” ЕООД г-н Стоян Цонев, редактор на вестника до провеждане на конкурс. Точно три месеца по-късно, на 21 март 2002 г., с решение № 393 на Габровския окръжен съд, вестникът е вписан в търговския регистър като “Тревненска седмица” ЕООД - със споменатия предмет на дейност. Едноличен собственик на капитала е Община Трявна.

На база решение №34 от 5 март 2003 г. на Общинския съвет - Трявна и във връзка с проведен конкурс от 21 март 2003 г. Управител на в.”Тревненска седмица” ЕООД и главен редактор е Галина Иванова. В. “Тревненска седмица” приема традиционните верни насоки на в. “Тревненски зов”. Вестникът излиза във формат А4, тираж 300. Над главата на вестника мотото е “Правото на информация е основно човешко право и е условия за всички свободи” Остава ясният и неотменим принцип вестникът да бъде територия за информация какво се случва в стопанския и културния живот на Трявна, да разказва за новото и доброто, да посочва остарялото и грозното. Най-често срещаните рубрики във в. “Тревненска седмица са: “Човешко, твърде човешко”, “Читателите ни пишат”, “O, tempora, o mores!”, “БОдилник” и др. Едни от най-главните теми във вестника са свързани с работата на Община Трявна на обектите по европейските оперативни програми, договорите по изпълнението на годишните планове на Общината. Популярни са публичните обсъждания на годишните бюджети, кандидатстването за кредит /например за проект за пречиствателна станция за отпадни води/. Вестникът отделя значителна територия за обектите по Програмата за развитие на селските райони, Програма за развитие на туризма, Програма за управление и разпореждане с общински имоти, Общински план за развитие на Общината. Изданието отразява своевременно и безпристрастно сесиите на Общинския съвет с взетите решения и понякога бурни дебати. Отразяват се протестите в защита на българската природа, както и по редица други обществено наболели теми и проблеми. По време на изборни кампании вестникът стриктно спазва правилата и дава равни възможности на отделните партии, коалиции и движения като не допуска никакви предизборни компромати, грубости, плюене и очернене на опонента.

Много добро впечатление прави ангажираността на вестника с проблемите на културното наследство, музеите и актуалните културни проблеми. И в случаите, когато има разминаване с намеренията и плановете на общинските управляващи. Такъв бе случаят с известната Калинчева къща, с калдъръмената настилка на част от улица “П. Р. Славейков” и атракционните забавления в парка зад читалището. Вестникът даде равни възможности за противоположни мнения по тези въпроси. Поредицата интервюта с хора на бизнеса дава убедителна представа за стопанския живот на Трявна днес. Хубаво е, че се популяризират имената на млади хора, които макар и вън от Трявна достигат до забележителни успехи като Нора Пенчева, с американска награда за изследвания върху рака на кожата, проф. Григор Горчев, лекар със световна известност, Ивайло Белев, който печели медали и първи места и в науката и в спорта, Рената Петкова също в спорта и др. Вестникът отделя внимание на работата на социалния комплекс, на читалището и музея с многобройните му прояви. Много добре се посрещат хумористично-сатиричните страници с карикатури, епиграми, шаржове и други, на големите творци на Трявна и България в това направление - Веселин Зидаров и Светлин Стефанов, носители на награди от наши и международни конкурси. Тяхното участие прави чест на тревненския вестник. Важно място на страниците на изданието заемат и страниците за литература и изкуство „Ралица”, където се изявяват тревненски поети, писатели и художници.

Вестник “Тревненска седмица” редовно информира читателите си за всичко, свързано с мащабния проект “Трявна - градът, в който се ражда красота”. Спектакълът “Звук и светлина” предизвика вълнения в целия град. Вестник “Тревненска седмица” предостави страниците си за противоречиви отзиви. Много точна информация дава вестникът и за традиционните Славейкови културни празници във всичките им прояви - изложби, концерти, конференции, Славейкова награда и др. И всички други празници - Денят на детето, Балканът пее и разказва, Празник на Трявна, Фолклорен фестивал. Напълно в духа на Трявна са поредиците за миналото на тревненци - как са живели - храна, облекло, нрави и обичаи. Изследователската работа на Даниела Дабкова, Лидия Горанова, Вяра Белева, Юлия Нинова и Люба Цанева в музея, намират редовното си място на страниците на вестника. Винаги се посрещат с голям интерес от тревненската общественост такива поредици като “Спомени на участници от Трявна и тревненско в Балканската война”, “Селищата и тяхната душевност - Трявна, Габрово и Дряново” /по книгата на Трифон Досев Балабанов/ и публикации като: “Вата Даскалицата”, “Иринка Славейкова -         мълчаливият подвиг”, изследвания за храната, облеклото, забавленията и обичаите на тревненци и др.

Главният редактор на вестника вече 12 години, Галина Иванова, умее да навлиза бързо и точно в най-сериозните и парливи въпроси на стопанския и културен живот на Трявна. Тя предоставя на читателите трогателни простички разкази за и от обикновени хора. И не само да пише за доброто у човека, но и да стимулира това добро. След интервюто с едно семейство, заселило се в Трявна, намиращо се в критично положение с четири деца и болен съпруг, само за няколко дни бе събрана необходимата сума за купуване на апарат за болния. Хората са предложили и помощ за децата. А невярващата на очите си съпруга поиска да не се публикува във вестника повече нейния телефон, защото “има и други нуждаещи се”. Благотворителната тема е постоянна във вестника, който има определени заслуги за организиране на благотворителни кампании за лечението на планинския спасител Пламен Пенчев, Илиян Панов, който все още е в будна кома и други страдалци.

За добрата визия на вестника допринасят понякога и необичайните разкази за екстремни преживелици и случки. Такива са например разказите на Митко Митев, един неукротим височинен турист, който непрекъснато е зает с покоряване на високи върхове у нас и в чужбина, разказът на Татяна Бонева, първата тревненка покорила 5-хилядника - връх Арарат или Нели Славова - помощник майка в SOS Детското селище в Трявна, която измина 800-километровата дистанция по свещения поклоннически път Камино де Сантяго само за 24 дни.

За съжаление, през последните няколко години във вестника все по-рядко намират място критичните материали по дадени теми и проблеми, както от страна на медията, така и на гражданите. Една от причините за това е и все по-мащабната роля на електронните издания и портали със собствени форуми, социалните мрежи, където все повече хора предпочитат да споделят и отстояват позициите си. Електронното издание на „Тревненска седмица”, както и анонсите на материалите от текущия брой се публикуват редовно в няколко сайта. Изданието се разпространява и по имейл срещу заплащане, а отделни материали се публикуват и във фейсбук, където са широко коментирани, не рядко и споделяни. Въпреки малкия формат на вестника, в него не липсват и публицистични и есеистични материали. Особено впечатление прави с високото ниво на текстовете си Георги Чалдъков, български учен, специалист по клетъчна биология, публицист и есеист, който на философско ниво третира съвременни проблеми.

Историята на тревненския периодичен печат води до убеждението, че от каквато и гледна точка да се погледне, този град заслужава да има един вестник в по-голям формат, да работи с по-голям щатен и извънщатен екип и да бъде финансово осигурен, така че журналистите в него да работят не на ръба на пълното изтощение, както е сега, а спокойно и мотивирано.

 

(Следва)

 

Вера Христова

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна“, т. 4, 2015 г.