Райковата къща е строена през 1846 г. Тя е представител на пловдивския тип късно възрожденски къщи. Двукатна, с каменно приземие и еркерно наддаден жилищен етаж. Майсторът строител е Димитър Сергюв, който „записва“ върху една от колоните на чардака: „1846 зафащами на февруари на 12 дне“. Собственик - тревненския търговец Никола Райков. Къщата е известна с факта, че през 1864 г. тук е роден първият професор по химия в България – проф. Пенчо Райков.
Качавунската махала е
един от запазените архитектурни ансамбли в малкия град. Малките и тесни улички,
наред с неправилните чупки, старите къщи, чешми и мостове, придават автентичния
облик на тази скрита част от Трявна. Цялата махала е обявена за паметник на
културата от местно значение от 1967 г.
В Платната на Ив. Христов място намира не само застиналия
миг от живота на тази улица, но и една от най-хубавите тревненски къщи – тази
на Петър Богданов. В тази къща през 1908 г. се ражда Петър Богданов. Партиен
деец от БРП (к). Участник в комунистическото съпротивително движение през
Втората световна война. Застрелян заедно с Никола Вапцаров през 1942 г. Къщата
е обявена за паметник на културата с историческо значение през 1970 г.
Курт Петер е също един от
художниците, вдъхновени от красотата на възрожденска Трявна. За съжаление до момента не успях да намеря
информация за него. Неговите картини вероятно са били изкупени от Тотю Гъбенски
и така стават част от дарението му. Музеят в Трявна разполага с три негови
картини – акварел.
Доста свежо, представя Часовниковата кула и художникът Едмонд
Демирджиян. Роден през 1951 г. Завършва Художествената гимназия в София и
специалност стенопис в Художествената академия. Работи в областта на рисунката,
колажа, живописта (с маслени и акрилни бои, темпера и акварел) и графиката.
Прави и стенописи. През 1994 г. получава зелена карта за постоянно пребиваване
в САЩ по закона за „изключителни заслуги в областта на изкуството“. През 1995 г.
получава престижна стипендия за живопис на американската фондация
„Полък-Краснер“. През 2006 г. е удостоен с наградата на София за изключителни
заслуги в областта на изкуството и културата за изложбата „Непоказвано от
Едмонд“.
Картина на Кирил Майски
също е част от колекцията на Т. Гъбенски, разбира се с неизменната Часовникова
кула. Художникът е роден в гр. Попово през 1926 г., работи предимно в областта
на реалистичната живопис – създава пейзажи, композиции на историческа тема,
натюрморти с цветя. Има подчертан интерес към техниката на акварела. Голямо
дарение от свои картини прави на своя роден град Попово през 2008 г.
Средният мост е строен през XIX в. По-късно съборен и през
1965 г. построен отново. През 1968 г. на моста са поставени три каменни фигури
– на резбар, строител и зограф – дело на проф.
Кънчо Цанев скулптора Георги Минчев Дойнов.
Асен Попов
Български график, сценограф, народен художник. Роден в гр.
Пордим през 1895 г. Попов учи живопис в Ленинград (дн. Санкт Петербург). Занимава се основно със
сценография, но се изявява и в областта на рисунката, графиката и живописта.
Умира през 1976 г.
Петър Морозов, е един от
художниците, които също са рисували Трявна. Роден в Русе през 1881 г., той
е ученик на художниците Иван Мърквичка, Иван Ангелов и Ярослав Вешин.
Работи техниките акватинта и офорт. Има около 40 самостоятелни изложби в Европа
и Америка. Участник в Балканската и Първата световна война. Жизнения му път завършва в София през 1951 г.
На него дължим една доста интересна картина на прочутата Даскалова къща, която
според стари тревненци в картината е представена в автентичният си вид.
Даскаловата къща е
най-известната къща в Трявна. Строена е в периода 1804 -1808 г. за двама от
синовете на тревненския търговец чорбаджи Христо Даскалов. За украсата на тази
къща през 1808 г. се провежда майсторски облог между калфа и майстор за
направата на два резбовани тавана. Облогът според легендата бил спечелен от
майстор Димитър с неговото „майско“ слънце, а „юлското“ слънце на младия калфа
Иван му донесло майсторската титла.
Интересен е погледът на художника и при рисуването на
Часовниковата кула. Вероятно картината е рисувана първата половина на XX в.,
предвид наличието все още на дървената обшивка на Часовника. Освен това твърде
нереалистични са хълмовете зад кулата, които в действителност изглеждат
различно. Освен това прави впечатление и ориентацията на площадната чешма. В
периода 1937 -1943 г. местоположението й многократно е променяно.
Никола Златев
Роден през 1907 г. в колиби „Лъга“ на с. Караш, Врачански
окръг. Ученик на проф. Цено Тодоров и проф. В. Захариев, при които изучава
съответно живопис и графика в Художествената академия. Награден с орден „Кирил
и Методий“ III и II степен.
До 50-60-те пазарът
се е провеждал в близост до Стария площад – в пространството между Старото
школо и църквата „Св. Арх. Михаил“. На картината в заден план се вижда сградата
на Старото школо.
***
В картините си от Трявна, художниците рисуват предимно
емблематични, разпознаваеми места от града. Основните сюжети са най-вече - Гърбавият
мост и площада с Часовника. Старите възрожденски къщи, също присъстват в
платната на някои от творците, но те са рядкост. С различните техники, с които
си служат пресъздават възрожденската архитектура в нейния застинал и
привлекателен вид, вероятно целейки по този начин да оставят за поколенията
автентичността на сградите. Художествената и личната авторова намеса при
рисуването на недвижимите паметници на културата и екстериора наоколо е твърде
скромна и се наблюдава само в картините на П. Морозов. Наред с представянето на
възрожденското архитектурно наследство в картини, много от авторите рисуват и
други сюжети от града и страната, които не са предмет на този текст, но е важно
да се каже, че богатата колекция на Т. Гъбенски е обособена в мобилна изложба.
Тя би могла да гостува по различни поводи в български и чуждестранни музеи.
Д-р Ирина Димитрова
Специализиран музей за резбарско и зографско
изкуство - Трявна
Райковата къща
|
Худ. Иван Христов. 40–те год. на ХХ в. |
Изглед от Качавунската махала в Трявна
|
Худ. Иван Христов. 40–те г. на ХХ в. |
Къщата на Петър Богданов в Качавунската махала
|
Худ. Ив. Христов, 40-те г. на ХХ в. |
Художник - Курт Петер
Гърбавият мост и
Часовниковата кула
Художник Курт Петер, 1928 г.
Архив СМРЗИ – Трявна
Часовниковата кула в Трявна. Пастел.
|
Картина Едмонт Дерменджиян. Архив СМРЗИ – Трявна, 1980 г. |
Старият Часовник
|
Худ. Кирил Майски, 1971 г. |
Гърбавият мост в Трявна
|
Масло върху платно Худ. Т. Николов Архив – СМРЗИ – Трявна |
Гърбавият мост в Трявна с изглед към
Часовниковата кула.
|
Масло върху платно Худ. Т. Николов. Архив: СМРЗИ – Трявна |
Средният мост в Трявна
|
Акварел Худ. Т. Николов |
Часовниковата кула в Трявна.
|
Акварел. Худ. Ас. Попов. Архив СМРЗИ – Трявна |
Даскаловата къща в Трявна.
|
Графика. Худ. Петър Морозов, 1936 г. Архив СМРЗИ – Трявна |
Кулата Часовник в Трявна.
|
Графика. Худ. П. Морозов |
Пазарът в Трявна
|
Масло върху платно Първата половина на ХХ в.
Худ. Н. Златев. Архив СМРЗИ - Трявна |
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.