Възрожденско архитектурно наследство на Трявна в картините на художници от колекция „Гъбенски“. Част I

„Като кован гердан се вие зид до зид,

градини сенчести и равни бели двори“

                                                 Из „Кървава песен“.

                                                        П. П. Славейков

 

„Трявна е едно от големите търновски села, лежи между две бърда, разположено и по двата бряга на речката Трявна и протака се къде юг на въз дола Качевунски. Речката Трявна, расподелявана на вади омива и прохлажда по - главните селски улици, като минува под самите къщя и под дворовете на по-многото от къщята. На главната вода три големи мостове, - единий каменосводен а другите два дървени с каменни ракли соединяват четирите части на селото, което изцяло се състои от 400 къщи, повечето от два и три кати гиздаво построени. Две църкви каменни – храм Архангел Михаила в средната махала и великомученик Георги в долната – едно училище – голямо за момчетата едно, девическо ...един часовник на висок стълп и речените три моста са общите здания на селото...“

Село Трявна. Из Записките на Петко Славейков.

Цариградски вестник. 1854 г.

Така, Петко Р. Славейков описва Трявна от страниците на в-к „Цариградски вестник“ през 1854 г. Близо  20 години по-късно, Феликс Каниц го характеризира като: „ Българския Нюрнберг“ , останал впечатлен от множеството занаяти практикувани в населеното място. Селището възниква през XVI в. по силата на един документ, издаден от канцеларията на султан Сюлейман Канунни. Близостта до пътищата и проходите определя и статута на населението по силата на въпросния османски документ, приобщавайки тревненци към категорията на дервентджиите, а също така давайки им и някои данъчни облекчения. Това от своя страна, наред с географското  разположение на селището води до нарастване на населението. За съжаления липсата на плодородна земя е причина тревненци да търсят алтернативни средства за препитание и прехрана на семействата си. Изобилието на естествените природните материали, като камъка и дървото предопределят и по-нататъшните занимания на хората и донасят на Трявна популярността й из цяло Българско и някогашната Османска империя. Тук, в края на XVII в. възниква най-старата художествена  школа със своите три направления: дърворезба, иконопис и строителство. Всеки от посочените занаяти оставя трайна диря в цялостното културно наследство на България. Почти няма селище, където да не са работели тревненските майстори и да не са оставили своя дан за общото развитие на съответното място. Тревненските майстори градят черкви, училища, мостове, градят домовете, в които резбари и иконосписци влагат своето усещане за хармония и красота, все в синхрон с вкуса и светогледа на балканджията. Тревненския строителен център е  един от най-значимите строителни центрове, част от Търновския. Известие за съществуването на занаята получаваме в един регистър от 1690– 1700 г., в който е споменато името на строителя и дърводелец Мирко. Необходимостта от повече и квалифицирани строители, в съответствие с икономическото развитие на селището, както и нуждата от обединителен орган, който да защитава интересите на хората от бранша, налага и създаването на еснафски сдружения. В Трявна за съществуването на такъв, обединил резбари и дюлгери се говори в надписа на една чешма от 1804 г.: „Сия чешма направи уста Ненко еснаф рез - дюлгерский кой пие да риче Бог да прости. Сине 1804“

С многобройните си творчески изяви, иконописци  резбари, строители  - превръщат селището  в един своеобразен музей на Тревненската художествена школа. Най-богато е културното наследство на Трявна от периода на Възраждането. Запазената възрожденската архитектура е истинско национално богатство, а голяма част от него предизвиква творческото вдъхновение на български и чуждестранни художници, запечатали красотата на Трявна в творбите си.

Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна притежава една богата колекция от картини на български класици – дарение от фамилия Гъбенски. Най-първо постъпват като дар за музея, около 460 картини, събирани от най-големия брат – Тотю Гъбенски. В последствие сестра му Донка и по-малкия му брат – Георги също даряват 311 картини. Така цялата колекция от тези произведения на изкуството надхвърля 700 броя. В колекцията са застъпени различни жанрове – пейзажи, портрети, исторически и битови сцени. Намират място и графични произведения, карикатури, офорт, акватинта и др. Сред творбите са записани имената на известни български художници като Владимир Димитров – Майстора, Димитър Гюдженов, Константин Щъркелов, Петър Морозов, Илия Бешков и др. Наред с големите имена на художественото изкуство се срещат и почти неизвестните за тогавашното време творби на  Едмонд Демирджиян.

Изключителното като художествена стойност дарение е направено през 1983 г. и е експонирано в Калинчевата къща. Самата къща е  строена 1830 г. от уста Димитър Сергюв и е обявена за паметник на културата от местно значение. До 2005 г. е действаща градска галерия, в която е било представено цялото дарение. За съжаление, днес дарението не може да се види в пълния си блясък, поради факта, че къщата вече не е част от структурата на Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство. Музеят периодично прави временни изложби с част от творбите на колекцията по различни поводи, експонирайки ги в други градове или в залите на „Галерия Казаков“ или „Старото Школо“. Така ценителите на изкуството имат възможност да се насладят на творбите на големите имена в художественото изкуство. 

Картините, които представям тук, са част от това дарение и са дело  на български и чужди художници, претворили в платната си най-характерните и разпознаваеми места в Трявна. Те са 15 на брой и са рисувани са в периода 20-80-те  години на ХХ в. Може да се каже, че най-предпочитаните сюжети са: Стария мост и Часовниковата кула, следвани от пейзажи на стари къщи и изгледи от града.

Гърбавият мост, наречен още „Кивгирен“ е строен в периода 1844  - 1845 г. от уста Димитър Сергюв, който го прави от дървен в каменен. Три сводов, изграден от жълт пясъчник. Обезопасен от каменен парапет, който по средата е с два по-високи скулптирани камъка. Днес е останала само едното изображение на ибрик, което е и закачка от тревненци към жителите на близкото Габрово. Мостът е обявен за паметник на културата от национално значение през 1967 г.

Часовниковата кула е другият предпочитан обект на рисуване от страна на художниците. Намира се на Стария площад – единствения запазен в автентичния си вид възрожденски център. На сред площада в неделен ден до 1856 г. се провежда и общоградския пазар. Площадът е обявен за паметник на културата  с национално значение през 1967 г. Часовниковата кула е построена през 1814 г. В изграждането й дейно участие взема и споменатия по-горе уста Димитър Сергюв. Състои се от три тела, с обща височина 21 м. Часовниковият механизъм е направен година по-късно през 1815 г. Легенда свързва направата на Часовника със свалянето на т.н. накит „сокай“ от главите на тревненки. Това е условието, което търновския валия Фейзи ага поставя пред тревненските чорбаджии, за да издаде фермана за строеж на кулата. Една картина от художника Иван Димитров – 40 г. ХХ в увековечава тревненката със сокай. Кулата е обявена за паметник на културата с национално значение от 1967 г. Тревненци обичат много своята Часовникова кула. По този повод, Пенчо Славейков с насмешка разказва в спомените си: „През [ 18] 89 година разправях на един свой тревненец за Ейфеловата кула, колко е висока тя – но патриотът тр[евненец] ме пресече още в начало и ме попита:  „Ами по-висока ли е тя от нашия часовник?...“.  И при сичките ми уверения, че тя е 20 пъти по-висока, добрият патриот се усмихна и пак ме запита: „Ами виждал ли си я ти?“.  И когато аз му казах „не“ ! – той лукаво притури: „Виж, ти си учен човек, а пък и тебе немците (немци тревненци подразумяват всички зап[адно] евр[опейски] народи) са те излъгали….че хич -  можели нещо по-високо от нашия сахат“.

Най-многобройни са картините на Иван Христов. През 1930-1934 г. е учител по рисуване в т.н. Столарско училище в Трявна. Първите опити на Христов в пейзажния жанр, са свързани с Трявна. Тук, той живее в къщата на летописеца поп Йовчо, която се превръща и в първата експозиционна площ на неговите тревненски творби. През 70-те години на ХХ в., Иван Христов подарява на Трявна над 30 свои картини, рисувани в различни периоди от творчеството му, което е доказателство и за емоционалната обвързаност на художника с местата, които са обект на неговата творческа изява. В  девет от платната си представя архитектурните шедьоври на тревненските майстори строители, станали разпознаваеми маркери за града. Трявна е голямата любов и вдъхновение на художника, който я предава в платната си застинала във времето на разцвет на своите занаяти. Иван Христов е художник, който предпочита работата с масло върху платно.

 

(Следва)

Д-р Ирина Димитрова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна

Изглед към Часовниковата кула с къщата на 

летописеца поп Йовчо (в ляво)

Худ. Иван Христов, 40–те г. на ХХ в.

           Архив СМРЗИ – Трявна

Улица в Трявна с Часовниковата  кула 1942 г.

Худ. Иван Христов.

Архив СМРЗИ – Трявна       

Стария мост с изглед към Часовниковата кула

Худ. Иван Христов 1975 г.

Архив СМРЗИ – Трявна 

Старият мост в Трявна

30-40 г. на ХХ в.

Худ. Иван Христов

Архив СМРЗИ – Трявна

Старият мост с изглед към Часовниковата кула, 1975 г.

Худ. Иван Христов.

Архив СМРЗИ - Трявна

Тревненка.
Худ. Иван поп Димитров,
40-те год. на ХХ в.