Душа, жадна за хубост и светлина, или една история за художника, пресъздал първи гибелта на Апостола

Една забележителна личност на Трявна е Симеон Цонев, наричан от своите другари Моната. Потомък на най-богатата на художници Витановска фамилия, той е наследил не само натрупания опит на няколко поколения зографи. Роден през 1853 г. т.е. по времето, когато естетическите норми на прочутата Тревненска живописна школа са принудени да се съобразяват с изискванията на живота за ново, светско, реалистично съдържание в изкуството. Може би тук трябва да се търси и обяснението за неговата многостранна дарба, която напомня енциклопедичните възможности на големите възрожденски личности. Покрай изписването на иконите, на което се учи от баща си – великолепния зограф Цоню Симеонов, Моната се увлича и от музика. Той свири на цигулка и флейта, занимава се с фотография, рисува театрални декори и сам участва в драматични представления. Днес не знаем в кое от тези занимания е виждал своето бъдеще.

Близък приятел на Цаню Захариев, един от организаторите на прочутата Тревненска чета от май 1876 г., Симеон Цонев разбира, че „времето е близо“, че на народа сега са необходими не само умните разхубавени лица на светците-войни Свети Георги и Свети Димитър. Той рисува портрети от натура – на мома от село Беброво, Еленско, на някои видни тревненци. Интересът към историческото минало, тъй характерен за това време, го подтиква да рисува също образи и събития, отмерващи крачките на България към нейния „възкръсний ден“, това са образите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и неговата прочута литография „Смъртта и последният час на Васил Левски“ – първият у нас опит със средствата на изобразителното изкуство да бъде пресъздадена трагичната загуба за българския народ /Фотографията на тази рисунка е издирена от изкуствоведа проф. Асен Василиев, който я представя в първия брой на сп. ,,Сердика” от 1946 г. Самият автор е надписал рисунката си така: ,,Смърть та и последнiа часъ на Василъ Левскiй (дiаконъ) в 1872 февруари въ София издава С. Ц. Симеоновъ”/

Със страстната решителност, жертвоготовност и последователност Симеон Цонев се хвърля в пламъците на революцията. Има сведения, че той е изписал огнения девиз на въстанието „Свобода или смърт“ на няколко знамена на търновските села. А на 5 май 1876 г. грабва знамето от ръцете на Цаню Захариев и въпреки предупрежденията да не вдига шум, изтичва и го развява насред площада, тъй че „всякой да излезе“. След разбиването на четата избягва във Влашко. На следващата година опълченецът Симеон Цонев  минава Дунава с руските войски и се бие при Шипка и Стара Загора. Отличен е с Георгиевски кръст за храброст.

След Освобождението знаменосецът на тревненската чета отново се връща към художническите си занимания. Според сведения на К. Иричек този „голям патриот и любител на старините“ пръв направил копия на ктиторските портрети в Боянската църква. Интересни данни за Моната ни дават рисунките на битови сцени в една ерминия на неговото семейство. Тя свидетелства да нереализираните възможности на този голям художник, един от най-страстните привърженици на реализма в българската живопис. Може би студът и влагата в Боянската църква са го сломили. Може би физическите и нравствени страдания, до които са доведени оцелелите наши поборници и мъченици след Освобождението, са били непоносими за душата му, жаждаща за хубост и светлина. Кой знае. Но той умира много млад. Само на 28 години. И все пак време достатъчно, за да остави едно дело, будещо уважение.

 

Вера Христова

Симеон Цонев - Моната

Последният час на дякона Левски, худ. Симеон Цонев