Съдбата на Никола Казаков - притча за Началото, Божията дарба и Вечността…

Днес ще си припомним историята на още един даровит художник, чийто творби са част от богата културна съкровищница на Трявна. Става дума за по-малкият от знаменитите братя Казакови - Никола, който е роден през 1935 г. в с. Царски извор, Великотърновско. Детството му е сиромашко и сирашко. Ходи на училище, пасе кравите, сее и копае. Като по-голям работи бъчварство. След казармата отива в София и работи в строителството. Записва курсове по рисуване при професорите Боян Петров и Никола Аръшев. Кара ги три години. Още тогава започва да работи с дърво. Двамата с брат си Димитър работят много, помагат си. Никола работи известно време като сценичен работник в Музикалния театър "Стефан Македонски". Сам прави къща с ателие в софийското село Гурмазово и започва да работи своите скулптури. Камъните за пластиките намира в реката и ги дяла с шило, а дървото с не повече от 2-3 длета. Работи много, по 4-5 статуетки прави за един ден. И въпреки че живее сам, чрез работата не усеща самотата. Днес никой не може да каже дори приблизително колко" статуетки" е сътворил Никола, но са стотици. При топене на асфалт за консервация на дървото, ателието му се запалва и част от тях изгарят. Това, което оцелява през 1985 година Димитър Казаков - Нерон дарява на Специализирания музей в Трявна. След пожара Никола попада в психиатрична клиника и в продължение на 15 години сменя няколко такива клиники. През 1993 г. В Килифаревския манастир се учредява "Настоятелство Никола Казаков" по инициатива на художника Георги Тодоров и със съдействието на НДФ "13 века България", Специализирания музей в Трявна и сестрата на художника Йорданка Казакова. Никола Казаков е изваден от клиниката в с. Церова кория и започва неговата социална адаптация. Престоява в Килифаревския манастир, София, Бистрица, Бургас, Трявна, с. Царски извор, манастира в Банкя и пр. Откриват се 2 негови изложби в София - една в Националната художествена галерия и друга юбилейна в НДК. Новите художествени опити на Никола Казаков не достигат нивото на сътворените през активните му години. Това, което е запазено от 70-те години е най-силното от неговите художествени изяви. Както живописните му платна, така и пластиките му са искрени, непосредствени с много директно въздействие. Съдбата на Никола е притча за Началото, за Извора, за Доброто и злото, за Смирението, за Божията дарба, за Вечността. Притча и за самата Съдба, която взема и дава. На Никола твърде много му е взела, но и много му е дала. И днес творбите му стоят съвършено недосегаеми от илюзорните "веяния" и "търсения" на модерната "изкусност". Пластиките му са застанали просто и величаво като вечни истукани, побити в земята или покълнали от нея. Особено изразителни са песенните му и нежни моми и жени, направени от меденозлатисто дърво. Всички те са обърнати навътре, взрени в някаква своя митична тайна. Ако трябва да определим произхода им, ще трябва да назовем много епохи, цивилизации, традиции, континенти, страни и народи. А всъщност творчеството му е универсално и архетипно. И трябва да сме горди, че коренът и плодовете на това художество е български.

 

Източник: http://www.etar.org/

 

Подготви

Галина Иванова

Димитър и Никола Казакови