/Разговорът на Вера Христова с големия ни художник, състоял се на 27 декември 1983 г. в София, е дословно свален от магнетофонен запис/
Димитър Казаков: Казвай сега какво те интересува. Тъпи въпроси, тъпи отговори на художника…
- Ако някой въпрос Ви се струва, че… /прекъсва ме/
- Всякой ден ги пиша в тетрадките си въпросите – отговоря ми той. Всеки миг пиша въпроси и отговори. И по повод твоя въпрос, на габровския вестник, и на него съм направил вече статия. На всяка статия, която излезе във вестника от журналисти, от изкуствоведи, аз пиша в моя архив статия - как трябва да изглежда една статия за Казаков. Не познават Казаков и си пишат кой както му дойде. Всеки пише себе си. Няма да завърши университет „Казаков“, за да разбира Казаков. Що не напише един за Хенри Мур. Хенри Мур каза: „Един само може да пише, от десет милиона, които пишат никого не чета. Чета само този, който непрекъснато ме следва от години наред, който ме изследва и ме познава по-добре от самия себе си“.
- Може би, Вие не давате възможност на хората да Ви опознаят и да кажат истината за Казаков? Или да се приближат до истината за Казаков?
- Че хората са заети със себе си, със своето аз, със своите проблеми. Няма да си зарежете сега вестника и да тръгнете да изследвате Казаков. За да го изследвате, трябва да ви се плати. Издателство ли, кой ще ви плати. Години наред. Трябва да имате достъп до твореца. А той не е изобщо и въобще един творец.
- А Вие въобще достъпен човек ли сте?
- Не, не става въобще въпрос за един творец. Става въпрос за Хенри Мур. Не става въпрос за Далчев. Какво може да му обясняваш на Далчев, какво може. Какво е обяснил на света, какво е синтезирал, какво е обобщил, какъв е приноса му в световната практика, като класик на нашата епоха и време. Далчев. Има ли такова нещо? Няма. Ами какво ще си обясняваш, какво ще търсиш. Семпло, ясно и бързо можеш да го разбереш, но когато трябва да пристъпиш към един Хенри Мур, класика, който ОБОБЩИ съвремието, класика на времето, в което живее, епохата… Как така, нали има нещо, в което трябва да се прониква. Като нямате време журналистите, какво ще стане? Ако е за Дечко Узунов да пишеш – то е лесно. Пишеш там. Той го е нарисувал и вие го написвате. Но за творци, които имат принос за световната практика, които обобщават обобщенията преди тях… вие как ще се домогнете до тези обобщения, които аз обобщавам, да анализирате, да оцените това обобщение Казаков, като предложение - платно, като предложение - графика, като предложение – скулптура? Моите скулптурни изложби не сте гледали. Моите графични изложби, произведения като изобретател и експериментатор в българската графика, чели ли сте? Има книги, пише там – експериментатор и изобретател Казаков в българската графика. И това като не знайте, онова като не знайте… заставате, ето ги картинките, и какво ще си кажем? Къде ще водим разговор?
- Вие знаете ли, че в Трявна има шест Ваши картини?
- Е, само това ли ми е работата да помня къде имам картини. Вие знаете ли на колко много места имам. Знаете ли, че всяка втора къща тук в София, ами в Париж! Всеки втори дом, като влезете ще ви кажат „Казаков“. Вие знаете ли? Аз това ли ми е работата - да знам, къде какво имам. Чул съм тука, даде ми човека сведение за Габрово, похвална идея. Аз съм дал, подарил, той е подарил, благородно е. И аз правя сега дарение някакво…
- На кого?
- Никъде. Не е нужно сега да говорим.
- Какво искате да постигнете с Вашето изкуство?
- Какво искам да постигна? Ми, непрекъснато искам да постигам повече. А крайното, което искам да постигна е да обобщя ХИЛЯДОЛЕТИЯТА, ДА ОБОБЩЯ ВСИЧКО, КОЕТО Е ПРЕДИ мене и да предложа едно Казаково обобщение за света живопис. За света живопис. И като непрекъснато се движа към тая крайна цел, колкото се движа, толкова самоувереност имам. Оказва се, че действително имам огромни, колосални потенциални енергии духовни и т.н. Аз в самопознанието си достигам действително до възможностите на Казаков да свърши тази работа. И, кога да чакам изкуствоведката да ме догонва, да ме обяснява на народа. Обяснителят със думи изостава. Той гледа себе си. Има свои проблеми, извън моите проблеми.
- Как си обяснявате големия интерес в чужбина към Вашата живопис?
- За мойта живопис бих казал, че когато изложихме Златю Бояджиев в Париж, хората казаха: „Нас ни стига един Ван Гог, един Питер Брьогел. Защо България е размножила Ван Гог?“ Когато изложи друг майстор, пак се казаха подобни неща. Българските художници се от френската школа се учат от комплекс за малоценност, национален комплекс за малоценност. Казаков единствен след Цанко Лавренов, Майстора, Иван Милев, Иван Лазаров, единствен и най-силен от всички тези, които изредих, най-сигурно и най-силно и най-добре направи обобщението на хилядолетните култури, цивилизации по нашите земи, показа ги по всички континенти и получи овации. Защо ги търсят? Защото аз им давам въздух на света, на френската школа, аз я обновявам с българското, аз я освежавам, иначе тя се изтърка, се изхаби, а нашите глупаци, идиоти, изроди, подтиснати и унизени художници с цялата си гадост и наглост да унизяват нацията, отиват в западните и френските школи и ги пренасят. И ний сме… имаме си един Сезан „И аз съм един Реноар“, казва. А ла Реноарчета, а ла Сезанчета, я ла Вангоговци… И за вашия окръжен вестник ли СА ТЕЗ ДУМИ? Що ме провокираш? Остави тия записи. Ще решим националните и световните проблеми. Задавайте други въпроси. Къде има картини от Вас? Всъщност – има ги в каталозите. Аз имам проблеми за следващите картини. Ако река да помня, ще си напълня главата с излишества.
- Какво, според Вас, значи да си съвременен художник?
- Ами да си съвременен в индустрията, да произвеждаш „Хитачи“, примерно, последен модел и да биеш целия свят… Как ще стане това „Хитачи“. Как ще стане последната картина, която нали от нашата планета ще се направи. Нали тя трябва да се съобрази с всичките хитачита и всички техники, които са до този момент. Що ние не направим едно „Хитачи“. Нали трябва обобщение на обобщенията. Нали трябва да знам какво правят всички „изми“, течения, световни, положителни и отрицателни след Кандински. Какво е станало? Нищо не е станало след Кандински. Кандински създаде теорията и след нея дъвка Европа. Аз съм роден на една свещена земя с хилядолетна култура, по-особен вид наследство, най-завидната точка на планетата за живопис и за изобразително изкуство.
- Вие говорите за обобщения. Вече няколко пъти подчертавате това. Тогава, моля Ви да кажете във Вашата живопис, какво обобщение правите на националния характер на българина и второ – на традициите в нашата живопис? До какво се свеждат тези обобщения?
- По българската земя са останали провинциалните школи на римската култура, на гръцката култура, на всички големи култури, България е била една провинция. За да намерят следите на чистото изкуство, непокварено от центровете, точно тука е станало, по емоционален път непокварено от лустро и от издокарването на художниците, които са в центъра на своите работодатели. И така по нашата земя, ако отидете в едно надгробие и видите изображенията по каменния релеф, ако отидете по всички тези художествени образи, които са създадени в резбата, в грънчарството, писаните каруци, не мога да изредя сега всичките, основното, където се подхранва е каменният релеф. Търся най-чиста вода. Цветан Цаков нали издаде книга на българските личности. На двайсет личности се зададоха двайсет въпроса. Всеки различно да отговори на тези въпроси. Да видим по какъв начин ще отговори. За героизма. Представител на художниците - Казаков.
- Коя е най-значителната тема на Вашето изкуство? Може ли да се каже, че имате една обща тема?
- Имам. В обикновеният предмет, в обикновената вещ, която ползваме, да мога да включа вселенни състояния, състоянието на вселената и мнението на хората от хилядолетията за мнението си на този свят. Мнението си за света те отразяват в предметите, които се ползвали, във вещите в една кошница, в работата си, в изкуството, в иконите – нали хората отразяват мнението. Ето това мнение е опита да направя и аз своето мнение за света, но го правя пак в определени предмети, вещи, картина, хора, човек, птица, най-различни неща, организирани в едно изключително композиционно усещане, Бахово. Една Бахова музика, ритми на форми, колорит, това е Бахово. Затова е толкова натоварено.
- Във Вашите картини прави впечатление, че виждате човешките фигури от различен ракурс. Какво всъщност влагате в този похват?
- Ами ренесансовата перспектива, която беше обобщена от Илия Бешков в сферичната перспектива. Казаков беше несъгласен нито с ренесансовата, нито със сферичната перспектива на Бешков, след като ги опозна много добре, той конструира нов възглед за конструктивен, пространствен, перспективен, мнението си за пространството. Разтвори сферата.
- А смятате ли, че съвременният човек също има нужда да погледне на себе си от различен ракурс?
- А?
- Смятате ли, че човекът, българинът и изобщо човекът в съвременната вселена има нужда да погледне на себе си от различен ракурс, така както вие го виждате в изкуството? Той сам да погледне на себе си, какво ще кажете на това?
- Ами нали космонавтът гледа от друга гледна точка. Образуват се нови гледни точки. Въпрос на гледни точки е. Аз образувам нова гледна точка на света чрез платното, чрез конструкцията, чрез перспективата, чрез мнението си за тоя свят. Всеки влага своята особена гледна точка за света и това е стилът на художника, това е художникът. Художникът не е… Това е подписът на художника, мнението му, стилистично мнение особено, конкретно, определено мнение за света като конструкция на структурата, на картината, нейната композиционност в нейната перспектива, в нейната колоритност… Където и да отидеш, тя се вижда.
/Чете/: „В началото на месец декември в търговската галерия на фонда на СБХ бе открита изложба на Казаков. Казаков е планетарно явление като народност. Аз усещам и прониквам в древните култури, живопис, откриващи нови понятия, оптимистични в съвременното планетарно мислене след толкова изтекли по света „изми“. „Изми“… знаеш какво е изми. И този път Казаков, верен на себе си да ни поднася изненади, го виждаме не с големи платна, като на Раковска 80, а с малки, камерен формат, живопис на дърво – 42 произведения и 30 акварела, изрисувани от художника рамки в керамични цветове. Колкото акварела да е пищно-цветен, запазил правото на белотата на листа в някои детайли и наситен в други до краен предел, до най-тъмните възможни нюанси на цветовете. Докато живописните малки дъсчици, носещи усещания за вещ от хилядолетията, са с толкова приглушена гама, че от тях звучи… /няма какво да го четем – казва той и продължава нататък със следващия абзац от текста/.
Графика Казаков. Изобретател и експериментатор в българската графика. Скулпторът Казаков, който ни предложи преди години изложба – пластика на дърво – фигури над естествена височина. Последното десетилетие ни изненадва с живопис, а сега и с акварел. Той е творец, който не спира до тук, а търсейки връзките с общи закономерности, експериментира в създаването на литература и музика. Ако се доверим на неговата сдържана емоционална, противопоставяща структурите твърдо и меко, добро и зло, натура, ще видим крайният резултат на творбата в едно специфично Казаковско съвършенство. Той гледа на проблема за пространството като учен, изследовател, който се движи в един последователен ред към овладяване… творчество. Не случайно неговите възгледи се резонират във възгледите на Хенри Мур. Може би умението да съ-ждават в простота ги обединява и разграничава в последния резултат - творба. Всеки иска да притежава творбата на Казаков, защото в нея има смирение, сдържаност, доброта. Той лишава картината от острота и злоба. Формите не са спънати в острота, а с мелодична плетеница се преплита известното и неизвестното, и ни кара да мислим, отпуснати в свободен ред на съждения. Да се пише за Казаков не е трудно, но изисква една по-специфична подготовка, настройка, която да ни доближава близо, съвсем близо до опорните точки на твореца, с които той прави света на картината си. Иначе рискуваме със собствения си ум да станеме за смях, да избледнее умът ни, умът на нашето аз, като обяснители на изкуството му. В този смисъл ще бъдем винаги затруднени. По-лесно ще е за идущите поколения да пишат за Казаков, защото съвременните са затруднени, объркани, суетни, тичат при Дечко Узунов.
… Ако пусна музика Казаков, тя ще завладее България. Не, че е толкова хубава музика. Но тя е от Казаков“.
- Така ли мислите?
- Ами как мисля. Ами, че влизат в една къща - как какво става? „Сега имам нещо да ви изненадам. Какво, бе? Имам нещо от Казаков. Какво имаш? Имам музика. Музика? Пускай я веднага. Какво е писал тоя. Почитатели, бе. Бе, почитатели, бе. Абе влиза в къщата Дечко Узунов и бащата вика: „Художник, художник влиза! Ето ви художника, а детето вика: Да, Казаков влиза!“. Не, не Казаков, това е Дечко Узунов. Да, да знам - Казаков“. Кой е Дечко Узунов? Детето не знае Дечко Узунов. Бащата щом каже художник, и детето веднага казва: „Казаков“. Отива Дечко Узунов в друга къща – същото. Затова тия деца, като вземат да пишат утре статии и материали, да изследват Казаков, те ще бъдат чисти, непокварени. А сега една изкуствоведка казва: „А сега другарю Узунов, за новия, младия…“. Аз съм на 60 години /В. Хр. Преувеличава, той е на 50 години/ - младият художник Казаков на 60 години. Нали Дечко Узунов е на сто, на 90, нали, аз играя ролята на млад. Ами да се е научил да рисува Дечко Узунов, мен какво ме интересува. Да не е играл с ученичките рок, аз докато съм гнил в изби и мазета да рисувам, той играл рок и затова ли не съм заслужил, народен художник. Какъв заслужил, аз съм народен. Защо ще ме правят заслужил, аз съм си народен художник. И не народен, ами учен, изследовател. Сега ще ме правят член на Българската академия на науките – изящно изкуство.
- Не се ли чувствате неудобно? Такова голямо признание в чужбина?
- Абе не се занимавай. Прекалено много съм надраснал, прекалено много съм се развил. Аз ги опустошавам. Аз правя завещание на поколенията по тоя проблем. Завещавам мислите си. Защо е така, нали пиша.
- Тези самооценки, които правите, защо всъщност ги правите?
- След Кандински и неговите теории нищо ново не се създаде. Всяко търсене идваше като инцидент на фрагментарно мислене. Реакцията на „измите“ срещу ренесансовия възглед си свършиха работата, но не се яви личност, която да обобщи и сложи нова страница в духовното обобщение на живописния разказ. Гениалният занаятчия Дали с булевардното мислене, освежи със сънищните видения на сюрреализма, Пикасо, като бикоборец, мушка рогата си във всички находки на своите съвременници, беше сръчно гениален, но лишен от най-същественото – обобщението на обобщенията и остана незавършен. На островите самотен Мур откри цивилизациите и създаде обобщението, съвременната класична творба и завършено мислене в полето на идеите, като учен философ. В Европа, Казаков единствен се зае със сериозната работа над платното живопис. Единствен. И затова не съм титладжия. „Ръководството не ще да дига“ – казва Светлин Русев /В. Хр. - не ще да дига ръце да гласува за Казаков/. Не му стигат гласовете. Тъй казаха държавниците. Теб това ли те вълнува? Мен ме вълнуват картините ми. Титлите… Пикасо, Дали не са народни художници. Аз съм артист. Ако те са народни, значи аз съм антинароден.
/Чете/: „Художникът Казаков, който превръща изкуството в една игра. Игра на философ, който не размишлява, а интуитивно налага своите асоциации, идващи от древността, търсещи обобщения в обобщенията на образци, които се резонират в него, че той създава творбата си с тях. Платното му обогатява националното наследство, подсказва изход на планетарните проблеми, твърде изхабени в астравангардните лутания на съвременните творци по света. Той даде пример и изход, той е образец за контактуване с древността и с изобразителното наследство, чрез което гради съвременна творба, носеща широките измерения на познанието за пространството като форма, цвят и хармония идеи. Неговото изкуство отрицава идиотизираните възгледи за красивото. Той търси плавност в структурите на напрегнатия детайл“.
- Това Ваше лично мнение ли е?
- Лично мнение на Казаков за Казаков. Плавните ритми, които овайват творбата изповед, минаваща в затишие, като една молитва, отправена към безкрайността. Аз съзнавам своето несъзнание и се стремя да мина отвъд разума и да доловя по-широки светове. Ние няма да чуем празни, голи, пошли и вятърничави думи от него. Той е по същност философ, поет, който обича хората, вживявайки се в съдбовностите ни, заставайки до нас в земните проблеми с лице открито, с дух категоричен и мисъл борбена. Платното му - това е той и там няма коварна мания, от нея не наднича весел шегаджия, а мъдрец, в който се откриват пластове от нежност и величие на славянин, чиито място, значение и смисъл, е съдържанието на богато надарена чувствителност. В личността му напира, търсеща своето място в животаq като размах на творческия потенциал, търсещ начин докрай да изяви съдържанието, което е заграбил, отивайки в развитието си към съвършенството. Неговото неспокойствие е заразяващо, веруюто ни въвлича във вяра в собствените сили. Не парадира с външността си, със себелюбива натруфеност, а се откроява като светлина в духовното поле, предизвикваща невидимите светове, които присъстват, като най-изтънчени трептения на реалностите, като остава непрекъснато земен, не подмамен от отвлечени идеи на въображаемите светове.
- Вие казвате, че Вашето изкуство намира изход от планетарните проблеми. Как оценявате тогава социалната роля на изкуството и по-конкретно на Вашето изкуство?
- Социалната роля на изобразителното изкуство при социализма е такава: когато нашата младеж слуша непрекъснато американска музика, американски джаз, нали, ние получаваме една тотална любов към Америка. Ние обичаме Америка. Като обичаме толкоз Америка, ние ще намразим Русия. Като ви предлагам да обичате с моето изкуство славяните, да обичате България. Тия западни течения и „изми“, нахлули върху нашето богато наследство, нашите фолклорни… Защо Казаков не е знаме на българското славянство? Това ли искате да ми кажете? Каква е социалната роля? Обществото и твореца. Ами нали това е политиката. Нали това е мисията на Казаков – да издигне славянството, не защото то е не е достатъчно издигнато, но да му покаже, защото всички го крият, всички вземат от френската школа и я пренасят тука, всички тия диванета художници, смахнато гениални, никаква скромност нямат, тая гадна лицемерна скромност, прерисуваха картините на френската школа, ние само двама-трима тука – Майстора, Цанко Лавренов и Казаков. И къде са тия гадове? Коя улична дума трябва да се използва, за да бъдат назидани? Няма закон за съд да го осъдиш, че унизява нацията, че унизява славянството, пренася тия неща и хората дават пари, държавата работи и се дават пари. Това е неофашизъм във вариации. Какво е точно това? Айде, американски джаз… В живописта Казаков доказа стократно, хиляди пъти… какво да ви обяснявам. Ако сте изкуствоведка ще кажа, че главата ви е объркана. Ако цяла нация не може да го разбере, вие не можете ли да го загреете за себе си? Не виждате ли, че съм изгнил, болен съм, не мога да се занимавам с интервюта.
- А Вие, защо не разберете, че съм дошла да водя не личен разговор…
- Разговорът не е за тебе. Разговорът е историчен. Не се извинявай. Разговорът е за историята. Нито е за мен, нито е за теб. И да не го покажеш, той ще остане някъде…
Аз ти казах: Художникът – това е неговото детство… Писано е там в каталога, ще ти го дам, ще направиш една книга за художника и неговото детство, да си обясниш изобщо морала, етиката, човещината, всичко добротата, нежността ритми плавни, милостта към другия. Един мазен мръсник какво струва при един дързък Казаков, дързък към доброто, към нежното, към финото, човешкото, какво ти струва един мазен мръсник, лицемерен, финен, лустросан…
Остави интервюто, ти трябва да направиш един материал човешки, като вмъкнеш някои мисли на Казаков и твоите размишления. Стражица е селски град. Най-голямата галерия в Европа. Едно село, в което и овцете не щат да влизат вътре… Защо е там изобщо, за да няма Казаков ателие?
- Вие имате ли ателие тук, в София?
- А, имам! Работя при клозетни условия. Ето виж там – камари от лекарства.
- Какво лекувате? От колко време не рисувате?
- Забранено ми е да рисувам.
- От колко време Ви е забранено да рисувате?
- От една година. Алергии…
/В. Хр. Показва ми албум с дървени скулптури. Това е скулпторът Казаков. Стига с тия Дечко Узуновци/.
- Преди двадесет години как сте намирали време за толкова неща?
- Айде сега. Най-интересният график в България, в Европа. В мазета, в дупки, в клозети, изоставени обори на ТКЗС-та, там съм работил. Айде сега, да не сте агент на разузнаването да пишете: „големият художник няма ателие“. Това ли ще пишете? Ето тука пише - изобретател в графиката, революционер в графиката. Отдръпнах се от графиката, защото ме удариха.
- Какво значи това?
- Цапардосват те и влизаш в скулптурата. Като те цапардосат в скулптурата, влизаш в живописта. Като те цапардосат в живописта, влизаш в акварела. Накрая – гроба. Разсипах си дробовете да експериментирам. Нали гълтам. При най-тежки, лоши условия. И затова пиша музика, ставам поет. Защото в тая стая мога да създавам поезия, мога да създавам музика, но ми е забранено да рисувам. Родният ми край, защо да не ми направи едно античестване. Тази година навършвам 50…
***
Георги Тошев, изкуствовед в Софийска галерия за Казаков:
Твърде сложен, емоционален, твърде разнообразен и когато всичко това се обедини, се вижда, че нещата не са повърхностни, че идват от дълбоко, от миналото, от легенди, от сказания, от предания и, когато се фиксират върху платното, човек просто трябва да живее с тези неща, да ги усеща, за да може да каже, че познава творчеството на Казаков. Може би, затова не всеки може да приеме това, което прави той. Интересното е, че той едновременно свързва и съвременното усещане, модерното изграждане на картината с едно национално, родно усещане за нещата, което обединено прави големия художник. Той борави понякога с твърде много символи, които са наши, български…
- Разбираеми ли са за хората?
- Все пак, хората трябва да имат и една култура, за да могат да ги възприемат тези неща. За мен Казаков винаги ще остане едно солидно име в нашата живопис, това е, че той не подражава, сам твори, сам прокарва път за едно творчество, което може би, по-късно, ще има последователи.
- За сега намирате, че той е самотен, така ли?
- Да, може да се каже, че е самотен, като светоусещане и формообразуване, но виждам вече някои от младите се опитват да подражават…
Вера Христова
Художникът Димитър Казаков - Нерон
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.