In Memoriam. Почина проф. Антон Дончев - един от най-изявените майстори на резбата, достоен следовник на прочутата Тревненска художествена школа

Проф. Антон Дончев е роден на 3 април 1943 г. в Трявна, но от години живее и работи в столицата. Професор в Националната художествена академия, ръководител на специалност - зрял и утвърден творец. В творческата му биография са записани многобройни проекти. Завършва Националната художествена академия през 1969 г. и от 1972 г. участва в общи художествени изложби на декоративно-приложните изкуства в България, групови и представителни изложби в Осло, Брюксел, Москва, Санкт Петербург, Кувейт, Варшава, Берлин, Лайпциг, Будапеща. През периода 1970-1989 г. реализира 58 обекта на декоративно-монументалните изкуства в архитектурна среда. Работи предимно скулптура от дърво.

Проф. Дончев е лауреат на множество престижни награди, сред които – Награда на Министерството на културата за участие в изложбата, посветена на Деветия световен младежки фестивал (1969 г.); Първа награда на Националната изложба на Декоративните изкуства, София (1972 г.); Награда на Комитета за изкуство и култура – IV-та обща младежка изложба, триптих „Сватба” (1975 г.); Награда на Съюза на българските художници за 1978 г. От тази година Антон Дончев е и преподавател в НХА. През 1980 г. е удостоен с Държавна награда за постижения в развитието на модерната българска дърворезба и за реализирането на паното „Светлина” в Софийската градска художествена галерия и за „Любовта на слънцето” в Националния дворец на културата. През следващата година проф. Дончев е удостоен с наградата на София за изобразителни изкуства. А от 1989 г. е професор в НХА. Негови произведения притежават редица галерии, както и частни колекционери у нас и в чужбина, сред които – НХГ, Софийска градска художествена галерия, НДК, Художествената галерия в Ямбол, Етнографския музей във Враца, Музеят на декоративното изкуство в Троян, Националната галерия на декоративното изкуство, Министерство на външните работи, Българското посолство в Москва и частни колекции в България, Литва, Полша, Норвегия, Унгария, САЩ, Германия, Япония, Русия, Чехия, Канада, Франция, Италия.

Явление в българската модерна дърворезба, проф. Антон Дончев рязко се отличава с уникалния си авторски стил. Пластичното му изграждане е наситено с живот и атавистична сила. Той излиза от канона на флоралните елементи, допълва и комбинира иконостасната дърворезба с чисто пластични орнаменти. В художествения му похват често се повтаря мотива с „дървото на живота”, като символ на непрекъснатия житейски кръговрат, като непрекъсващ извор на вдъхновение.

Неговите произведения, наистина са празник за душата, както споделя и Уста Дарин Божков, който завършва дърворезба в Художествената академия при проф. Антон Дончев. По думите му „отново един стар дух дава основа на проф. Дончев да разгърне фигурална изобразителност – невиждана и внушителна. Космогония, която не разказва, а внушава“. С трактовката на човешката фигура в дърворезбата, проф. Антон Дончев „преодолява страха на всички резбари да работят фигурална композиция… В неговите произведения виждахме един нов начин на рязане – първичен, смел, агресивен, но овладян, впрегнат, работещ“ – споделя още Уста Дарин.

През 2009 г. проф. Антон Дончев е удостоен със званието „Почетен гражданин на Трявна“. Потребно е да си припомним, какво сподели той тогава:

„Когато пътувам към Трявна и наближавам града, чувствам че дишам друг въздух, че ставам по-добър. Готов съм да призная повече свои грехове и да простя на другите. Това е магията на този град. Тук хората са по-различни, готови са да разберат болката на другия и да помогнат, да обичат изкуството, да се трудят и мислят винаги с надежда.

Пред очите ми градът растеше. Отвориха врати музеи и църкви, Техникума с гордост се нарече „Национално художествено училище”, случиха се много добри неща – повече от другите, които не искам да споменавам, за да не си разваляме празника. И все пак, за да заспя спокоен със съвестта си довечера, ще припомня на тези, които обичат да лепят етикети, за да лекуват комплексите си или компенсират дипломирано невежество със слугинско пребоядисване, че тук живяха (да благодарим на съдбата), че са между нас и хора с морал. Те не направиха лични колекции от работите на Димитър и Никола Казакови, от икони, картини и документи, а със страст, разбиране и убеденост, че голямото изкуство е създадено, за да направи човека повече човек, подредиха работите им в Старото школо, превърнаха рушащия се параклис в Музей на иконата, събраха автори, които в пленерите по дърворезба преобърнаха представите ни за съвременна пластика. И всичко това направиха без познатата до болка калкулирана във времето сметка. Аз знам с какви усилия са градени доверие и условия градът да приеме щедрите дарения, на които днес се радваме всички. Спомените са лични – не можеш и не бива да споделяш с всеки, но добре е тези неща да се знаят и помнят.

Почетен гражданин на Трявна – задължаващо е. Чувствам, че километрите между София и Трявна с годините стават повече, но и надеждата, че ще продължиш във вярната посока, ме правят оптимист и все по-силно привързан към корените. Вярвам в бъдещето на този град и на хората му”.

През 2011 г. проф. Антон Дончев бе удостоен с наградата „Оборище”, с която се отличава приноса на утвърдени творци или институции за обединяване и консолидиране на българската нация, за утвърждаване на националното самосъзнание и ценности. Щастлива съм, че тогава имах възможност да присъствам на събитието, като част от делегацията от Община Трявна, и да разговарям по-пространно с проф. Дончев. Близкият досег до такъв тип хора винаги е зареден с невероятна емоция, енергия, а и пречиства от всичко дребно, ежедневно и мимолетно…

 

Галина Иванова

Дълбок поклон пред Човека и Твореца, достоен следовник на прочутата Тревненска художествена школа!

Светтлина по пътя му във Вечността!

Проф. Антон Дончев
Снимка: НХА

"Светлина", 1974 г.