Османотурските данъчни регистри от 1691 г. и от 1702 г. – нови данни за зографите от Трявна

Публикациите от последните няколко години по проблемите на историята на селището Трявна и продукцията на неговите жители в областта на християнското изкуство, както и на строителството, резбарството и занаятите добавят нови факти към дългогодишните изследвания в нашата наука. Те поставят отново въпросите за произхода на селището и неговите жители, представят малко известни факти за дейността на творците-зографи от Трявна, допълват вече известните ни такива. Коментар по тези въпроси е възможен чрез съпоставянето на известните и отдавна въведени в научно обръщение факти за началото на Тревненската школа и явяващите се нови материали за изкуството на първите зографи от малкото планинско селище.

Историческите извори за селището са от изключителна важност за коректното определяне границите на периода на създаването и ранната история на Трявна. Преди няколко години, с разкриването на неизползвани османски извори и тяхното публикуване на български език, се представиха данни от 1565 г. 3а създаването му като дербентжийско. Към тях се прибавят и данните от данъчните регистри и тези за преброяване на населението, които за Никополски санджак са запазени от годините 1470, 1485 и подробни описи от 1516 и 1550, с изцяло съхранени сведения за всички категории данъци. Селището Трявна не се споменава при съставянето на регистъра от 1550 г., за разлика от регистър КиК 559, т. III, от Анкара, където са описани само селища, които принадлежат на вакъфи, каквото се явява и Трявна през разглеждания период. Така границите, в които е най-вероятно да се търси нейното основаване се свеждат до периода след 1550 и преди 1579 г. Интересен е и съставът на жителите, които ще се заселват - срещу обещание за освобождаване за три години от данъци са събрани хора, които трябва да принадлежат към нерегистрираните без постоянен адрес, и такива които не са на никой спахия. Не по-маловажен е и фактът, че дербентжийските селища са освободени от всички извънредни данъци и обичайни такси. Подобни близки селища са още: Арбанаси, Дряново, Елена, Габрово, Калофер, Копривщица, Котел, Панагюрище, Тетевен. В повечето от тях през XV-XIX в. се развиват занаяти, търговия, култура и образование, доколкото позволява самата османската система на управление.

Привилегиите в сравнително защитените дербентжийски селища, които често се превръщат и във вакъфи привличат много хора и спомагат за бързото разрастване на тези поселения и предразполагат развитието на повече дейности в тях. Вероятно това е една от основните причини и за подема на зографството, резбарството, строителството и много други дейности, свързани със занаятите по тези места. Сред основателните причини за преселване на зографски фамилии, например, от вече развито и богато селище като Тетевен в сравнително по-новото Трявна, биха могли да бъдат най-вече нарасналото търсене и по-добрите условия за художествено развитие. Зографи с по-голяма практика, както ще стане ясно по-долу са пребивавали в Трявна въпреки, че тяхното трайно усядане там е под въпрос.

Екипи от тревненци са и сред майсторите, които в края на XVII и през XVIII в. създават стенописи и икони в Арбанаси и в района на Търново. Те са художници с натрупан опит и с утвърдени имена, които често подписват своите творби. Някои от тях поставят пред имената си определението “даскал”. Работата на тези творци е обект на множество научни изследвания и няма да бъде представяна детайлно. Ще се спра само на някои интересни факти, които са от значение при оформянето на облика на ранните тревненски зографи и тяхното изкуство, а от там и на влиянието, което оказват върху своите приемници.

Широко разпространено схващане за живописта през XVII в. е, че паметниците на монументалното изкуство у нас са силно повлияни от тенденциите и зографските ателиета на Атон. Тази характерна за поствизантийския период постановка за развитието на балканското християнско изкуство се приема като основополагаща за оформянето на целия комплекс от храмове в Арбанаси, като не се отчита дотолкова изключително засилената роля на местните ателиета от района на Костур, които присъстват с дейността си активно във формирането на изкуството на Балканите през целия XVII в. Още повече, че до 70-те години на XVII в. Света Гора изпитва много сериозни затруднения, които се отразяват върху изкуството, създавано там. Ателиетата, установени на Света Гора и в Северна Гърция продължават традицията да образоват зографи от различни краища на Балканите, каквито легенди съществуват и за някои от родоначалниците на Тревненската школа. Там се зараждат и редица нови теми и сюжети, които зографите претворяват в своята работа. Успоредно с това съществува и една друга плодотворна практика - зографите от „гръцкото“ пространство инициират създаването на ателиета и обучението на ученици или повлияват изкуството в местата, където отиват да работят. Към тези наблюдения ще добавим мощните преселнически вълни, които принуждават редица зографи и занаятчии да уседнат в нови територии, където продължават своята дейност, макар и в по-различни условия. Изкуството, създадено в паметниците от Арбанаси, историческата обстановка, цялостния подем, който се наблюдава през XVI - XVII в. създават условия, вакъфите в Търновско да се превърнат в естествен притегателен център за развитие на художество и занаяти. Преди да бъдат коментирани легендите за основоположниците на живописта в Трявна може да се отбележи, че произходът на първите зографи, подписали се като „тревненци“ в изписаните от тях ансамбли на Арбанаси, би могъл да се търси именно от места, където се е развивало зографското изкуство. Стенописните паметници и иконите, запазени от тях указват най-вероятния им произход и връзките им с други зографи и ателиета, от които се учат и работят съвместно.

Най-ранното участие на тревненци в Арбанаси според изследователите е при създаването на стенописната украса свързана с преизписването на наоса на храма “Рождество Xристово” (1681), където се открива почерка на зограф Недьо. Същият се подписва като “даскал” при възпоменателния надпис от наоса на храм “Успение Богородично” в Арбанаси (1688). След реставрацията, осъществена в преддверието на храма са изказани различни предположения, за общите черти между живописта в преддверието, наоса и параклиса на храма. Разкриването на стенописите в двете помещения дава възможност за сравнения относно колорита на отделните изображения, тяхното цялостно звучене и някои детайли. В параклиса “Св. Троица” (храм “Успение Богородично”) (1703-4г.) работи друга зографска група - на даскал Кръстьо, Цойо и Георги. Подписи на още няколко екипа са известни от арбанашките храмове “Св. Георги” - даскал Xристо и Стойо (1709) и от параклиса на “Св. Xаралампий” в храм “Св. Атанасий” - даскал Цойо и Недьо (1724). Към подписите им ще присъединим и тези на зографите от известните икони: “Св. Троица” (1708) от манастира “Св. Троица” до Търново - даскал Коста и Цойо и “Архангелски събор” (1735) от Присовския манастир - Недьо, Георги и Драган. Само в два от надписите - в този от параклиса „Св. Xаралампий“ и в иконата „Архангелски събор“ те изписват мястото, от което произхождат. За по-ранните сдружения се приема по стиловите характеристики на тяхната живопис, че са част от същото ателие. Обединяващ признак в надписите е означаването като “даскали” в тези творби на Недьо (1688), Кръстьо (1703 - 4), Коста (1708), Xристо (1709) и Цойо (1724) и показва структурата в самите зографски сдружения, в които водещият зограф има още един или двама помощници. Тази практика се среща в изкуството на Балканите - по подобен начин се подписва „даскал“ Константин в една икона от храма “Успение Богородично“, Виткук, обл. Корча, Албания от 1685 г., „даскал“ Димитър, който заедно с учителя си Радул рисуват в Прасквици, Босна и Xерцеговина, по-късно работи в Пелиново, Мркови, Морача. Зографите от семейните ателиета на Линотопи не използват това определение пред имената си, но от друга страна често оставят подписите си в храмовете, които зографисват. Нещо повече, отбелязват знаменателни събития от личния си живот, както надписа на зограф Никола от храм „Св. Никола на архонта Тома“ в Костур за посещението на семейството му в Константинопол. Безспорен факт е, че между всички тези зографи, работили на Арбанаси и около Търново съществува приемственост и връзки в творчеството им. Следвайки надписите и най-вече факта, че те изпълняват живопис в комплекса от арбанашки храмове може да бъде поставен въпроса дали всички от тях трябва да бъдат причислявани към ранните зографи от Трявна. За разрешаването му и за това дали ранните зографи от Трявна са имали роднински връзки помежду си биха могли да помогнат само запазените джизие регистри, доколкото съдържат единствената достигнала до нас чрез документи информация за състава и населението на Трявна от края на XVII и началото на XVIII в.

От два запазени османотурски данъчни регистри от 1691 г. и от 1702 г., в които поименно са записани всички имена на мъже, жители на Трявна, проличават оформените в края на XVII в. съсловия в селището. Жителите са разделени според своята състоятелност, в различни категории данъкоплатци. Вторият документ, въпреки не доброто си състояние, предава както имена, така и основни характеристики на всеки един от описаните жители. При направената справка не се откриват такива, с определение “даскал” или “зограф”, за разлика например от свещениците, които са описани. Наличието на свещенослужители в регистрите, налага корекция в датирането на първия храм в Трявна, който най-вероятно е действащ още през XVII столетие. От пръв поглед в регистрите прави впечатление, че имена като Стойо, Недьо, Драган (Драгне), Герги, Кръсто(Кръстьо) са често срещани. За родство сред имената на авторите на живописта от параклиса „Св. Троица“ от манастир „Успение Богородично“ можем да предположим при вписаните на ред 14 от дефтера от 1691 г. Герги син на Кръсто (Кръстьо). Даскал Кръстьо следва да е баща на Георги (друга хипотеза за авторите на живописта от този параклис виж по-долу). Връзка съществува и между имената на Стойо (Цойо) и Недьо (Не- делко), както е записан в регистъра от 1702 г. на ред 14 „Неделко Стойо - нисък, черноок, черни мустаци, обръснат“. Името е поместено сред нисшата категория, което обаче по мнението на специалистите османисти не може да бъде сигурен признак за имотното състояние на лицето. Ако приемем, че това е личността на зограф Недьо, то следва той да е работил с баща си при изписването на параклиса „Св. Харалампий“ и тогава да е на възраст около 45 години (като знаем, че в регистрите фигурират имената на мъжете след 20-тата им година). Тези предположения могат да се допълнят и от още един факт. До фигурата на св. Харалампий в едноименния арбанашки параклис е направен надпис с мастило, от който се разчита /в превод/: „1724, октомври, 5-ти, почина Ст[ц]ойо“. Встрани, срещу последните два реда, с по-бледо мастило но от същата ръка е изписано името „Моск(х)ос“. Целият надпис е ограден с рамка от мастило. Видното място на което е направена тази паметна бележка можем да отдадем на желанието на неговия автор да бъде запомнена кончината на Стойо, който явно скоро след приключване на работата в параклиса умира. Неговият помощник, а както се вижда от регистрите и негов син, става водещ зограф, поради което името му е поместено първо в надписа от иконата на „Архангелски събор“ от 1735г. от Присовския манастир.

Регистрите ни дават ценна информация и по още един въпрос - исторически личности ли са основателите на Витановската зографска фамилия Карчо и Витан, което знаем от родовите легенди и имат ли те връзка с известните ни от Арбанаси зографи? В описа от 1691 г. като данъкоплатец на ред 9 е записан Стоян - син на Карчо, а през 1702 г. на ред 9 - Герги Карчо: среден на ръст, отворени светлокестеняви вежди, светлокестеняви мустаци, обръснат. До него на същия ред е записан Витан Стоян: висок на ръст, синьо-пъстри очи, светло-кестеняви мустаци, обръснат. От тези данни следва, че по времето на съставянето на регистрите Карчо вече не е бил сред живите и че негови синове са Георги (Герги) и Стоян (Стойо, Цойо), а Витан е син на Стоян и внук на Карчо. Също, че Стойо е по-големия брат, защото името на Георги отсъства от по-ранния регистър. Зографи със същите имена - Стойо (Цойо) и Георги работят като помощници в параклиса „Св. Троица“ през 1703-4 г. и е възможно оформяне на втора вероятност, която свързва Стойо и Георги като братя, които са помощници на „даскал“ Кръстьо. Всички тези връзки, макар и оформени като хипотези потвърждават възможността ранните зографи от Трявна да са сформирали своите художествени ателиета на роднински принцип, каквато практика е известна например при семейните ателиета от Линотопи. Тези ранни зографи са предавали уменията си на своите синове и роднини и тази им черта спомага Трявна да се развие като център на художници и резбари. Някои от първите „даскали“ - Недьо, Кръстьо, Коста, както най-вероятно и Xристо, както личи от тяхната запазена продукция на Арбанаси, най-вероятно не произлизат от Трявна. Те са възпитани в духа на изкуството на зографите, работили преди тях в „Рождество Xристово“, „Св. Атанасий“, „Св. Димитър“, със сигурност са обучени в иконописното изкуство преди престоя им на Арбанаси, като не е изключено идването им да е свързано с чиракуване в тези екипи. Най-убедителната линия, по която може да се търси сходството на паметниците, в които те са водещи в работата по изписването с вече изпълнените преди това стенописни ансамбли е, че те са част от зографските сдружения, които се установяват и работят в Търновско и заедно с това обучават нови помощници на място. Така тези, които решават да уседнат трайно намират последователи с които продължават да рисуват и се установява местно зографско ателие в близкото до Търново селище Трявна.

По-детайлното аргументиране на изказаните до тук твърдения може да бъде направено при обстойното разглеждане на темите и сюжетите, пресъздадени от тези зографи в Арбанаси. Изключително интересни са връзките между техните стенописни и иконни изображения, които потвърждават конкретно приемствеността между отделните майстори и това от къде са черпили опит и идеи в работата си. На лице са достатъчно примери как те пренасят своите иконографски модели и ги прилагат или видоизменят в една нова среда.

Възникването на ателието в Трявна е обвързано изцяло с общо- балканските процеси на мобилност на зографски кръгове и ателиета и в частност с активното участие, което вземат при украсата на храмовете в Арбанаси зографи от семейните ателиета около Костур. Част от тях обучават на място свои помощници или усядат трайно, като дават тласък на развитието на зографското изкуство в целия регион около Търново и Арбанаси. Първите зографи, които поставят след подписа си указание за произход от Трявна следват изцяло традициите на семейните ателиета като тези от Линотопи, представители на които работят в Арбанаси. Подписите им са признак на нараснала известност, в следствие от придобития опит и начин за утвърждаване на името на селището им като зографски център. Общата палитра, иконографските предпочитания, както и стиловата близост на творбите на първите зографи от Трявна с паметници от Балканите дава основание ателието, което те създават да бъде разглеждано като част от общността на зографите с влашки произход от районите на Южна Албания и Северозападна Гърция. През втората половина на XVI в. и особено през XVII - то столетие те са сред основните носители на зографското изкуство, като му придават нов тласък, различен от този на утвърдилия се по това време художествен език на зографите от Крит и на тези от Епир.

 

Ваня Сапунджиева

ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий”

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г.

Църква "Св. Атанасий" в Арбанаси

Църква "Св. Георги" в Арбанаси

Църква "Св. Димитър" в Арбанаси

Църквата "Рождество Христово" в Арбанаси

Патриаршески манастир "Св. Троица" край Търново