Единствената българска зографка - Кина Ив. Калчова

Като изключение между всички иконописци от четирите художествени школи – Дебърската, Тревненската, Самоковската и Банската, в Трявна намираме единствената жена, която до Освобождението се е занимавала с иконопиство. Тази българска зографка е от зографския род Венковци. Казвала се е Кина Ив. Калчова (1840-1926 г.). Тя е късна представителка на иконопиство у нас и не може да се приравни към голямото изкуство на някои свои предходници или съвременници, обаче, тя е забележителна с това, че се е била отдала изключително на иконопис в продължение от 20 години. Учила се да рисува при Атанас Кънчев зограф, от същия род Венковци. Нейната работа се е заключавала предимно в рисуване на триптихи („капаклии икони“), като в нейна помощ са се явявали останалите членове от семейството – мъж и дъщери. Работата им била строго определена. Мъжът се грижил за направата на дървените части на триптиците или ги доставял готови направо от колибите в околността, гдето е имало майстори, които са се занимавали изключително с изработката на дъските. Дъщерите на Кина Ив. Калчева грундирали триптиците, след което тя рисувала. Често пъти надписите и лакирането на готовите икони, правели бащата или момичетата. На триптиците тя изобразявала обикновено Св. Богородица с Младенеца, Благовещение, Св. Георги с ламята, Св. Михаил бързоходец и др. Това „колективно творчество“ безспорно се е отразило на художествената стойност на изработката, и макар че тя е била сведена до занаят, рисуваните икони от Кина Ив. Калчова са били постоянно търсени и разпродавани. Триптиците обикновено били свързани в дузини и търговци, повечето габровци, ги купували и разнасяли. Препродавали ги главно из седмичните пазари или по сборите, стигайки дори до Сърбия. По този начин Кина Ив. Калчова си докарвала доста добри доходи и успяла да отгледа своите единадесет деца.

Такива триптици, както и множество икони, които сега могат да се причислят към едно безотговорно и безавторно народно творчество, често ги виждаме из прашните ъгли на старите църкви. Към тях нашето снизходително отношение може да бъде оправдано само като внимание към една разновидност в творчеството на нашите зографи, както и към големите религиозни нужди на значителна част от бедното българско население под иго.

 

проф. Асен Василиев

 

 

Бележка: Горната статия заимстваме от в. „Зора“, бр. 6516, с. 6 от 6.III.1941 г. Г-н Асен Василиев, авторът на статията, дава и фотографическо клише на г-жа Кина Ив. Калчова. Намираме за необходимо да направим няколко допълнения. Зографлъкът в гр. Трявна, като художествен занаят, е бил твърде много развит от средата на XVII столетие дори до 1930 г., когато угасна и последният иконописец – Митю Цанев. Особено е бил много засилен от 1818 до 1880 г., когато повече от 50 зографски ателиета са работили в Трявна. Многобройните иконописци не са образували еснафско сдружение, както това са направили други браншове: кожухари, строители (дюлгери), абаджии, мутафчии и пр. Това се обяснява от обстоятелството, че всяко зографско ателие е било недостъпно за други, външни хора. Работите и образците на майстора – зограф са се държали в пълна тайна и недостъпни за използуване от други работници.

Участието на жени – иконописки е било нещо обикновено в Трявна. Цялото семейство на зографина е подпомагало и внасяло своя труд в занаята. От дете, на 6-7 години, до бабичка или старец на 70-80 години, са участвували с ръчния си труд в изработването: триене, бои, налагане гипса, основни бои, сандалосване и пр., като най-съществената работа е извършвал главата на семейството: майсторът – зограф.

Ето защо г-жа Кина Ив. Калччева не е била единствената жена – работничка в иконописта – такива могат да се наброят десетки жени – баба Цана Атанасова Кънчева, даскалицата Ганковица Зографска и др. Прав е обаче, г. А. Василиев да взима за първа жена художничка поменатата баба Кина, понеже тя е упражнявала занаята без мъж й да е бил зограф, а казас и мутафчия.

Богомил Даскалов

в. „Общински вестник Трявна“, бр. 148/1941 г.