Тревненски бУдил: Зографски тефтер на Захария Цанюв от Трявна *

Във фонда на Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна се съхраняват два Зографски тефтера - ерминии, собственост на тревненския иконописец Захария Цанюв. Единият, който е обект на настоящото изложение, съдържа 73 листа. Тефтерът е бил с кожена подвързия, което личи след направената реставрация. Съдържа зографски рисунки от натура, религиозни сцени и текстове от различно естество. Сред записките на зографа са и летописни бележки, свързани със семейни събития. Тефтерът е откупен през 1982 г. от правнучката на Захария Цанюв – Здравка Станчева. Поради факта, че Захария Цанюв работи в определен период от живота си заедно със своите синове, зографското ръководство е било използвано в по-късен етап от сина му Цаню Захариев. Затова и в инвентарната книга е заведено като негова собственост.

Зографският тефтер е бил обект на частични изследвания на Цанко Петров, свързани със Захария Цанюв, на Люба Цанева** във връзка с монографията й за тревненските зографи и на Мариана Манева, която разглежда една от двете запазени Ерминии на тревненския зограф.

Захария Цанюв и синът му Цаню Захариев произхождат от голямата зографска фамилия на Захариевци в Трявна. Тяхното родоначалство е описано подобно на рода Витановци и също в известен смисъл има легендарен характер. Разказва се за малко момче на име Кръстю, който живеел в Тетевен и бил чирак на един светогорски монах, упражнявал занаята иконопис. Момчето било трудолюбиво, будно, а и явно му се отдавало рисуването. Често, тайно от своя господар, той изучавал изкуството да изписва икони. Монахът забелязал това и отвел момчето със себе си в Атон, за да го научи на занаят. След като се върнал в Българско, момчето се преселило в Трявна и заживяло в т.н. Качавунска махала. Задомил се и създал семейство. Неговият син Захарий надминал по майсторство баща си и затова фамилията се назовала „Захариевска“. Сред представителите на рода са хора изцяло ангажирани с иконопис. Кръстю, Иван и Цаню Захариев оставят свои творби в цяло Българско, най-вече в района на Арбанаси, Килифаревски манастир, с. Енчевци, Батошевски манастир, Казанлък, в Южна и Северна Добруджа Сред представителите на фамилията е и притежателят на посочения по-горе зографски тефтер – Захария Цанюв. Роден през 1810/11 г., той е най-големият син на Цаню и Ивана Захариеви. Подобно на другите зографи, първоначалното си обучение - от най-грубите дейности до най-малките фини детайли по подготовката на дъската и изписването на свещените образи, той усвоява в ателието на своя баща, с когото дълго време работят заедно. През 1837 г. Захария се жени за Зафирица. Раждат им се шест деца, едно от които – Цаню, защитава достойно майсторлъка на своя баща. През 1842 г. Захария и Зафирица купуват наследствената къща на чаршията и това вероятно е и причината, според Ц. Петров да се активизира творческия потенциал на зографа. Наред с обучението си, младия зограф си води записки и пристъпва според Ц. Петров към съставяне на свой собствен „Тетрак“ – т.е. Ерминия. Ерминиите са своеобразни ръководства по иконопис, които самите майстори си създават, с цел достигане до пълно съвършенство при изграждане на образите до най-дребния детайл. Наред с това, твърде често те се превръщат и в дневници за времето и семейни събития. В запазените два авторски тефтера, които се съхраняват във фонда на СМРЗИ – Трявна, зографа вписва летописни бележки, рисунки, копирки, както и множество текстове. Това той прави през целият си живот с цел достигане на съвършенство и изграждане на свой собствен почерк в зографският занаят. Според изследователите му през творческият си път той търси изграждането на чистия, жив, човешки образ на светеца в емоционален и духовен аспект. Това проличава в изписването на образа на Божията майка, за който той търси индивидуализация и акцент върху образа на жената – майка. Л. Цанева е категорична, че почеркът на иконите му е идентичен със образите, които той създава в ерминиите си, давайки спецификата на творческият му почерк. В тефтера се наблюдава последователност в изграждането на фигурите. От простичките очертания на образите на светците и отделни елементи в иконата до напълно изграден цялостен силует или религиозен сюжет. Описва цветовете на мантиите на светците и старателно акцентира върху детайли от техните образи. Доброто образование и познаването на гръцкият език е доказано в множеството текстове, вероятно свързани с канонични похвати в работата на зографите. Сред съдържанието им, има и такива, отнасящи се към раждането на Иисус Христос и в Негова възхвала. Срещат се и смесени богословски текстове на български и гръцки език. Считам, че част от двуезичните надписи са свързани с правилното изписване на иконографските сцени. Това се потвърждава от иконите на зографа, рисувани за Варненската църква „Св. Атанасий” през 1856 г. Всички надписи са на гръцки език. На иконата „Неделя на св. Мироносци“ се вижда текста на гръцки език, който намирам идентичен с гръцкия текст от зографския тефтер. Текстовете в тефтера се намират на страници: 2-4, 31, 34, 42, 43, 72 и 73. Рисунките заемат стр. 5, 6,19, 20, 21, 23, 60 – 64, 66 - 71.

Интерес в тефтера представлява и начина на разплащане, който Захария Цанюв вписва за свършена работа. Вижда се, че натуралната размяна, изчислена, разбира се в съответната грошова стойност не е била нещо необичайно за скрепяване на договорни взаимоотношения. Платено му е в „брашно“, „ракия“, „папур“, „3 кокошки и мисирки“. За 18 празнични икони, изчислени малко над 22 гроша, приспада 314 гроша и остава да му се заплати още 82 гроша чисти пари. Вероятно тази разписка е свързана с времето на работата му в Добруджа, вземайки предвид факта, че в района се отглеждат култури, излишъкът от продукцията на която, хората могат лесно да използват като разплащателно средство.

На стр. 20 е залепено листче с рисунка за църковен печат на махала Уруците, община Белица. Вероятно на Захария Цанюв му е било възложено да създаде проект за храмово клеймо. Сюжетът е Преображение Господне. Правен 1874 г. Днес църквата в село Белица е действащ християнски храм „Преображение Господне“, строен е в края на XIX в. А рисунката в тефтера доказва идеята за по-ранното изграждане на църква в района.

От особено емоционално значение в разглежданата зографска ерминия са летописните бележки, които художникът си е водил. Те са свързани със събития, отнасящи се до семейството му. Предвид тяхната важност за родовата история предавам тяхното съдържание. В тези текстове личи бащинската мъка и жестока съдба да впише в тефтера си смъртта на част от своето семейство:

***

„ 1870 сене месец декемврия 8 ден през нощта по 8: сахатя умира никола ирген гуденик на 23 гудини:

Записвам аз баща му Захария Цанюв иконописец“

***

„ 1870: дащиря ми Мария мума на 18 гудини и тя от брат си Никола умира по напред на месец март ден 3

Записа баща им“

***

„ 1875 сине дъщеря ми мана булка дувица сас 2 дичица умира на 28 гудини на месец август на 21 ден

Записва баща и Захария Цанюв“

***

„ 1875 сине умира снаха ми Цанюва булка на 26 гудини сас 2: дичица на месец ноемвриа в читартак по 6: сахатя умре прис диня

На 24: записвам ас свикър и Захария Цанюв“

***

„1877: сине месец май 23 ден: вичерта по трити сахата син ми Канчю ирген на 22 гудини умре.

Записах ас баща му Захария Цанюв иконописец“

***

„ 1885 сине месец август ден, 5, през нощта: 4 сахата умира жината ми Заферица на 66 гудини. Записвам ас маши [мъж й – б.м. ] Захария Цанюв водихмиса сас нея 48 гудини

Иконописец записах ас Захария“

Заграфският тефтер на Захария Цанюв е интересен извор за живота и начините на работа на тревненските иконописци. Изучили занаята в ателиетата на своите бащи, самите следовници създават свой собствен почерк и дори се стараят да надминат постиженията на „учителите“ си. Освен като добър иконописец Захария Цанюв се представя и като грамотен и образован човек. В настоящия „тетрак“ се разкрива не само шлифования, педантичен и взискателен към себе си творец, създавайки умалени модели на своите образи изпипани до най-малкия детайл, но и Човека – ранимия съпруг и баща, приел съдбата си и изпълнен с богобоязлива религиозна вярност.

* Докладът е разработен по НИП „Информационен портал за архивно-документално наследство на Българското възраждане“, ръководител доц. д-р Християн Атанасов. Договор № КП-06-Н 25/2 от 13.12.2018 г. с ФНИ на МОН, Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2018 г.

Изказвам соята благодарност към колегата Люба Цанева за предоставения материал и консултациите по време на работата ми с документа.

Д-р Ирина Димитрова

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна”, т. 6, 2021 г.