Зографските луди глави. Част IV

Малко се знае за майсторите на капаклии икони, за ВЕНКОВСКИЯ род. Животът на първите две поколения и днес е тайна за нас. От този род произлиза Кина Ив. Калчова, първата жена зограф. Усвоила рисуването от Атанас Кънчов, зограф от същия род, цели двайсет години тя пише капаклии икони. Ден и нощ си вадела очите, за да изхрани единайсетте си деца. Колко пъти осъмвала над иконата! За седмица  можела да нарисува две дузини различни триптихи. Всички в семейството й помагали. Мъжът й сам правел дървените части на триптихите, а понякога ги носел готови направо от колибите. Дъщерите ги грундирали и тогава тя рисувала. Често пъти надписите или лакирането на готовите икони правели бащата или момичетата. А, когато зрението й съвсем отслабнало, дъщеря й Аница рисувала очите и веждите на светците. Иконите на баба Кина се търсели от търговците, понеже били евтини и задоволявали нуждите на по-бедното население. На дузини ги купували от нея и ги разпродавали по пазари и събори.

Атанас Кънчов, при когото се учила Кина Калчова, също рисувал триптихи. Правел ги бързо и майсторски. А дядо Тихол Казаса от същия род работел като фабрика капаклии икони. Трупал ги на склад и чак от Босна, Сърбия и Румъния идвали търговците да ги купуват.

Повече от два века творят вдъхновените майстори на четката от Трявна. Ревниво крият те тайните на своето изкуство. Не образуват еснаф, както правят занаятчиите от другите браншове. Зографското ателие било недостъпно за външни хора, работите и образците на майстора зограф се държали в тайна. Зографите всякак се стараели да крият занаята си, те не вземали чираци от други фамилии – незографски. Работели под ключ, да не би някой да им отнеме мурафетя, криели изводите си. Никога не могли да съставят еснаф, да си имат еснафски пари и да се събират на лонджа. Даже на празника „Св. Лука“ задружно не носели колюво в църква.

По стара зографска традиция изкуството се развивало само в границите на рода и се предавало по наследство. Синовете тръгвали по пътя на бащите си, наследявали тяхното умение, сръчност и традиции, утвърждавани години, векове.

Макар и да нямали еснаф, иконните работи на зографите вършели пак по еснафски. Помагали не само децата, но и жените, семействата им постепенно се превърнали в своеобразни манифактурни работилници. Един триел боите върху мраморна плоча, друг нанасял грунда и го изглаждал, трети копирал извода, четвърти пълнел с боя оградените с контур полета, пети варакосвал. И така, докато се стигнело до ръцете и очите на светеца – тях правел главата на семейството, майсторът зограф. Понякога зографите рисували от натура, като за модели най-често използвали своите близки – жени, сестри, деца. Никола Сърнев карал жена си по няколко пъти на ден да държи ръката си в жест на благослов, за да изучи естествените й форми и сенки.

Какво умение, каква фантазия и вкус носели в себе си тези самобитни майстори! Изпод благословената им десница, докоснала мъртвото дърво, разцъфтяват богородици и светци, пълни с живот, с човешка топлина и мъдрост.

Селище на зографите – така нарекли Трявна в миналото. Защото иконописците тук били стотици и вероятно от всеки дом се носел мирисът на боя. Повече от 50 зографски ателиета работели някога в града. Отдавна времето е заличило всичко и днес е трудно да си представим как са изглеждали те. Дали като онази икона, където Св. Лука изписва на статива чудотворния лик на Богородица Одигитрия? Незнайният тревненски иконописец е искал още веднъж да докаже, че дейността на зографа може да се сравнява само с божественото деяние, т.е. със сътворението.

Най-вече зиме се задържали зографите в своите ателиета. Пукнела ли пролетта, нарамвали дисагите, яхвали конете и се запилявали по близките и далечни земи – навсякъде следа да оставят в своето неумиращо изкуство.

Все хора от народа били зографите от Трявна – будни, живи, любознателни. Макар и самоуки – добре можели да четат и пишат. Познавали църковните книги – от тях черпели сюжетите за своите икони. Били на почит в селището, участвали в обществения и културния живот на Трявна. Сред тях имало учители и просветени деятели, артисти, музиканти, певци. Генчо Кръстев завършил образованието си в Букурещ и станал учител по френски език в тревненското школо. Симеон Цонев – Моната, бил артист, фотограф, свирел на цигулка и флейта. Имената на Досю Коюв, Йоаникий поп Витанов, Кънчо Захариев, Иван Венков се нареждат сред спомоществователите на Петко Р. Славейков.

Днес къщите, градени през вековете, тежките кепенци на дюкяните ревниво пазят тайните на това приказно изкуство. Само иконите, сътворени от ръката тревненска, вечно живи, ни шепнат приказки и легенди за стари времена, за бунтове и кипеж на българщината. Изпълнени с мъдрост, която не умира, в тях гори вечният огън на възрожденския българин.

 

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

Инструментариум в зографско ателие, Музей на иконата - Трявна

Свети Димитър и Свети Георги. Рисунка, средата на 19 в.