Нови факти за тревненските зографи

В процеса на проучването на църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна във връзка с проекта „Корпус на църковната стенопис от първата половина на XIX век“ /финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН, бяха открити множество непубликувани документи от архива на Христо Никифоров Даскалов, съхраняван в НБКМ в София. Част от събраните данни бяха включени в текста, но други, които нямаха пряка връзка с историята на храма, останаха за следващ етап на изследване.

Основен извор на информация в настоящото изследване са няколко тефтера и данъчни регистри на населението на Трявна.

Първият документ е тефтер на зографа Бончо Димитров. Откъслечни данни за него срещаме в няколко публикации. За първи път тефтерът е споменат от проф. Ат. Божков през 1967 г., който публикува няколко рецепти за позлатяване и приготвяне на бои. Той дава и кратка информация за това, че тефтерът е подарен на зографа от поп Алексий през 1811 г. и цитира една бележка, от която разбираме, че Бончо е рисувал икони за Перущица. След повече от десет години тефтерът отново влиза в научно обръщение. В книгата си за тревненските зографи Ц. Петров споменава името на Захарий Стари, записан като длъжник на Бончо Димитров през 1813 г., а седем години по-късно А. Шаренков цитира една от рецептите в тефтера. Публикациите, оставили без коментар личността на неговия притежател, са и последните, в които Бончо е споменат като зограф.

Тефтерът съдържа 20 листа и постъпва в Националната библиотека през 1928 г. заедно с други ръкописи, откупени след дълга и нелека кореспонденция със собственика им Б. Даскалов. Към оригинала в началото е прикрепен един лист, в който Б. Даскалов пояснява, че тефтерът е открит между други книги в тежко състояние през 1889 г. при развалянето на старата къща на хаджи поп Димо. Следва кратко описание на няколко от листовете, а в края завършва с думите: „извътре има записвания на разни вземания, давания и скици на человечески глави, кон и др.“.

Ръкописът съдържа сметки от дадени и дължими суми от 1811 г. до февруари 1819 г., азбуката, откъс от „Ходене на Богородица по мъките“, няколко рецепти за приготвяне на бои, безир и масло, за обработка на дърво, позлатяване на сребро и др., две заклинания срещу зло и отпечатък на Разпятие Христово.

В тефтера са запазени и пет рисунки с туш. Първата е разположена върху началната страница /Ил. 1/. Нарисувани са три вази – две от които изписани ескизно, а третата, разработена по-детайлно, е с богат букет от полски цветя. На л. 6а и 6б, между текстовете са поместени два образа – първият със свободно маркирани очертания на лицето, вероятно е глава на светец, вторият е глава на млад мъж с къса брада. На л. 10б /Ил.2/ върху целия лист е нарисуван кон, над който е поместен кратък текст „пишаму кондъ“, а на л. 14б, между текста е вписана миниатюрна рисунка на змей с разтворена паст. На няколко от страниците, между редовете, са нарисувани дребни цветчета.

Текстът на л. 2а, разположен над отпечатък на Разпятие Христово, съдържа публикуваната от проф. Божков информация, че тефтерът е харизан на Бончо от попа Алексия през 1811 г. На същия лист долу намираме друга бележка, в която Бончо записва: „Дету ги правихми на поп Василие от Красен устава да ми дава Геню гр. в 2 дету ги правих на Ген“ /Ил. 3/. Следващата бележка е поместена в долната част на л. 14б. Първата й част е публикувана от проф. Божков – „Когато зех на Перощица работа да я правя две икони големи по N гроша“. Бележката продължава на същия ред „идна луза марагоз, идна хромица широка под дълга осемнайсет педет“. В горната част на следващата страница четем „да са зн(а)й как ст(о)рихме урталък с Ка(н)я Генова да работиме, и да зимам аз две а ти идно“. По-надолу листът е разделен на две колони, в които е записано каква работа и материали си поделят Бончо Димитров, Пенчо Генюв и Канчо. Като пример ще посоча следните бележки – „куни варакли мазани, и бояли и веракле – Боню Димитров, мазани бели – Пеню Генюв, варак идринилиски – Боню Димитров, яйцем и смола и безир – Боню Димитров“.

На останалите листове между харчовете и сметките от април 1813 г. до февруари 1819 г., свързани с бита и продажбата на вино, памук, вълна и жито и др., Бончо отбелязва и суми за изработени икони. Така разбираме, че има да взема 10 гроша за икони от Цачо, че до Димитровден през 1813 г. е взел от икони около 70 гроша, а през февруари 1819 г. е получил 50 гроша за големи икони от х. Никифор.

В ръкописа срещаме имената на няколко тревненски зографи, свещеници и видни тревненски първенци. Сред тях са родоначалникът на Захариевската фамилия Захарий и синовете му Кръстю, Цаню и Иван, бащата на летописецът поп Йовчо – поп Никола, чорбаджи Кънчо Генюв, х. Никифор Априлов, майсторът златар Пенчо Генюв. Тук следва да коригираме датировката на последния известен документ, свързан с името на Захарий Стари, от 1813 г. на май 1815 г. /*Приема се, че кончината на зографа е около 1813 г. /“Зографи от Трявна“, 2013 г., Люба Цанева. Името му, заедно с това на сина му Кръстю, е записано на л. 19а. Датата на листа е „маи IE“/.

От представените дотук бележки можем да направим следните изводи – Бончо Димитров освен зограф е и дърворезбар. Това не е основното му занимание. Допълнителните му приходи са от търговия с вино, вълна, памук и жито. Имал е дюкян, което се потвърждава и от други архивни източници. Бончо работи съвместно със зографите Цаню и Генко, а за кратко негов помощник е и златарят Пенчо Генюв. Рисува предимно домашни икони, но също така и по-големи за църквите в с. Красен и Перущица.

Опитите да бъдат открити иконите от двете селища, посочени в тефтера на зографа, не бяха увенчани с голям успех. В България има две села с името Красен – едното е в близост до Русе, между Бесарабово и Иваново, а другото е в област Добрич. Църквата в добричкото село е строена през втората половина на XIX в. и там работи друг тревненски зограф – Йонко поп Димитров. Църквата „Св. Троица“ в с. Красен, Русенско, вероятно е строена около средата на XVII в. и е частично разрушена по време на Руско-турската война през 1767-1774 г. Надписи, запазени върху стените и някои от каменните плочи в храма, свидетелстват за нейното обновяване през 1805 г. и освещаването й от епископ Неофит. В надписа, поместен върху каменна плоча, съхраняван в олтара, е споменат и първият поп на църквата Васил, за когото Бончо пише в бележката.

Най-ранните надписи от външните стени на храма са върху каменна плоча, вградена в централната част на западната фасада /Ил. 4/. В долната й част на видно място е изписано: „цаню геню от трявна изограф 1814“. Отляво до този надпис със значително по-дребен шрифт са изписани и имената на „венко от трявна даскал“ и „богдан даскал“. Информацията от надписите в църквата потвърждават данните от тефтера. Вероятно водещите зографи в Красенският храм са Цаню и Геню (Генко), а другите двама – Венко и Богдан, са техните помощници. През 1814 г. единствените зографи с тези имена са Цаню Захариев, Генко Минюв /брат на Петър Минюв/, родоначалникът на Венковската фамилия – Венко, и разглежданият тук Богдан (Бончо) Димитров. В църквата няма запазени никакви следи от работата на този колектив. Според някои данни храмът е опожарен по време на Руско-турската война. Според друга информация, около 1910 г. старият иконостас и иконите са прогнили, „поради което са демонтирани и изгорени“. Сведенията за съдбата на иконите и иконостаса от църквата са противоречиви, но в региона има запазени други произведения, потвърждаващи работата на зографите от Захариевската и Венковската фамилия в началото на XIX в. Част от тях са реставрирани и включени в музейната експозиция към русенската църква „Св. Троица“.

Сходна е съдбата и на другия храм, за който работи Бончо Димитров. Църквата „Св. Атанасий“ в Перущица е опожарена и частично разрушена по време на Априлското въстание. Липсват данни какво е останало след тези трагични събития. Единствените три икони, достигнали до нас от тази църква, са прибрани от И. Гошев през 1925 г. в Църковния музей. Първата от тях „Св. Георги и Св. Димитър“ /Ил. 5/ е публикувана нееднократно, а другата „Св. Богородица Кикос“ /Ил. 6/ поради лошото си състояние остава извън интереса на учените. Авторите на тези икони са двама. Коя е дело на Белчо Димитров? Можем да допуснем, че той е автор на „Св. Георги и Св. Димитър“, тъй като в рисунките на коня и змея от тефтера на Бончо има редица сходства с тези от иконата. На пръв прочит стилово иконата ни насочва към творбите на Захариевската фамилия. Съществуват обаче и някои други особености като едрите глави с широки чела и характерни очи, фигурата на коня, орнамента върху декорацията на седлото, които виждаме в няколко икони от с. Бели Мел /1815 г./, подписани от даскал Димитър, от селата Ковачевица и Долно Драглище, Благоевградско /1807 г./, и от близкото до Перущица село Брестовица /1813 г./, които не са подписани, но също следва да бъдат приписани на Димитър Коюв. Новите проучвания за тревненските зографи опровергават твърденията, че тревненската иконописна фамилия Витановци е представена основно от рода на Цоню Димитров Витанов, а наследниците на Кою Витанов не се занимават с иконопис. Пример за това е Димитър Коюв. Той, както и неговите първи братовчеди – Георги и Петър Димитрови, в началото на второто десетилетие работят далеч от Трявна, в Северозападна България и на юг от Стара планина. Това е причината, поради която техните имена остават дълго време забравени и липсват сред архивите и данъчните регистри за Трявна от началните десетилетия на XIX в. Допускам, че Бончо е част от тази фамилия и вероятно е син на Димитър Коюв. Основание за това намирам не само в стиловите сходства, но и в близките региони, в които работят двамата зографи.

Предполагам, че Бончо поради преклонната възраст на своя баща чиракува и усвоява занаята от Цаню Захариев. Това обяснява и някои от особеностите на стила му, които го приближават до този на Захариевци. В подкрепа на тази хипотеза ще цитирам две бележки от тефтера, които са свързани с името на Цаню Захариев. В първата четем: „и на цаня чичюва захариева остава да давам n гроша“. Втората от април 1813 г. гласи: „да се знай когато беши лошю зле, дету устаха на цаня захариюва пари на зивию за кунити гроша 44“. Тук, освен сведения за съвместна работа, разбираме и за близки родствени отношения. До момента не мога да посоча други документи, потвърждаващи това, но има достатъчно свидетелства за роднински връзки между Захариевци и Витановци. Резултатите от поселищните проучвания на Трявна показват, че махалите са заселвани на принципа на роднински взаимоотношения. Това се потвърждава и от вписванията в данъчните регистри. В един непубликуван до момента харачки тефтер с приблизителна датировка около 1828-1830 г. непосредствено след имената на фамилията Витановци – Симеон Цонюв, папа Витан и Кою Цонюв със синовете си, е записан и Атанас поп Димиев, който е внук на Георги Димитров и зет на Кръстю Захариев.

Освен в посочените до тук документални източници името на Бончо Димитров срещаме в още два документа. В по-горе посочения харачки тефтер името му е записано в махала Станчовци, непосредствено преди махала Койчовци, заедно със синовете му Миню и Къню /Ил. 7/. В търговски тефтер, воден от 1834 до 1844 г., той е споменат като длъжник със 135 гроша за наема на дюкян през 1834 г., а от записаните имена през 1844 г. разбираме, че предишните му дългове остават неплатени цели 10 години.

Въз основа на събраните до момента сведения можем да предположим, че рождената година на Б. Димитров следва да се търси през последното десетилетие на XVIII в., а негови творби могат да бъдат открити с датировка поне до 1844 г. Ако приемем хипотезата за авторството на иконата „Св. Георги и Св. Димитър“ и потърсим други творчески изяви на Бончо, ще открием редица икони от региона на Тревненско, които могат да бъдат приписани на неговата ръка. Сред тях са „Св. Богородица Одигитрия“ (ок. 1844 г.) /Ил. 8/, „Св. Харалампий с житийни сцени“ /1844 г./ и „Св. Мина с житийни сцени“ от иконната сбирка на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна. Като качество те отстъпват от високия професионализъм на ранните представители на Захариевската и Витановската фамилия, но представляват една интересна симбиоза от разнопосочните естетически критерии на двете фамилии.

Втората икона от Перущица е дело на зограф, чийто стил се отличава с характерен типаж, колорит и специфична стилизация на телесните части и драпериите. От неговата ръка са иконите „Архангел Михаил взема душата на богатия“ и „Св. Богородица с Младенеца“ от Пловдив, които се приписват на анонимен арменски зограф. В група икони от региона на Трявна и Велико Търново откриваме сходен колорит и стилизация, но с друг типаж. На този етап, без липса на достатъчно доказателства, поставям под съмнение авторството на арменския майстор. Допускам, че трите икони са дело на неизвестен тревненски зограф, съвременник на Бончо Димитров, който подобно на мнозина тревненски иконописци от първите десетилетия на XIX в. търси поле за изява и препитание в Пловдивско и близките селища.

В споменатите по-горе данъчни тефтери се съдържа ценна информация за семействата на тревненските майстори – зографи, резбари и дюлгери. Те дават възможност да се конкретизират рождените години на по-голяма част от майсторите и техните наследници. Интересен факт, който откриваме в двата тефтера, е липсата на един от зографите от Витановската фамилия – сочения като син на Кою Цонюв – Симеон Коюв /В по-ранния тефтер /ок. 1828-1830 г./ във Витановската фамилия като синове на Кою Цонюв са посочени само Витан и Досю. Веднага след тях е името на Симеон Цонюв/. Във всички свързани с него публикации данните за живота и творчеството му са твърде противоречиви и оскъдни. Имената на определяните като негови наследници Цоню и Симеон Симеонови също липсват в по-рано датирания тефтер /Ил. 9/. В тефтера от 1845 г. мястото на Симеон Цонюв е заето от тях, вече в зряла възраст – съответно на 22 и 19 години /Ил. 10/. Твърде смело е, но допускам, че Симеон Коюв не е съществувал, а сочените за негови наследници са синове на Симеон Цонюв, за когото до този момент се смяташе, че не е оставил потомство. Това би дало обяснение на стиловите сходства в произведенията на Симеон Цонюв и неговите синове. В творбите на по-големия от тях – Цоню, е запазен изисканият колорит на Симеон Цонюв и мекотата на образите, а понякога може да се види ползването на идентични копирки.

Работата с архива на Христо Никифоров Даскалов поставя много повече въпроси, отколкото е възможно да бъдат решени в настоящата публикация. Представените материали и хипотези разбулват малка част от богатата история на тревненските иконописни родове и оставят значително по-голям обем задачи за бъдеща работа.

 

 

Мариела Стойкова

Национална галерия, Музей за християнско изкуство

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство“, т. 6, 2021 г.

Ил. 1. Вази с цветя, рисунки от първата страница на тефтера,
Бончо Димитров, 1811-1814 г., НБКМ

Ил. 2. Рисунка на кон, Бончо Димитров, ок. 1814 г., НБКМ

Ил. 3. Бележки на Бончо Димитров за работата му в с. Красен,
1814 г., НБКМ

Ил. 4. Надпис върху западната фасада на
църквата "Св. Троица" в с. Красен, 1814 г.

Ил. 5. Св. Георги и Св. Димитър, ок. 1813-1814 г.,
Бончо Димитров, по атрибуция,
от църквата "Св. Атанасий" в Перущица, МХИ

Ил. 6. Св. Богородица Кикос, ок. 1814 г.,
неизвестен тревненски зограф,
от църквата "Св. Атанасий" в Перущица, МХИ

Ил. 7. Имената на Бончо Димитров и синовете му Миню и Къню,
Харачки тефтер, 1828-1830 г., НБКМ

Ил. 8. Св. Богородица Одигитрия, ок. 1814 г., Бончо Димитров,
по атрибуция, СМРЗИ - Трявна

Ил. 9. Витановската и Минювската фамилия,
Харачки тефтер, ок. 1828-1830 г., НБКМ

Ил. 10. Витановската фамилия, Харачки тефтер, 1845 г., НБКМ