Камъкът е по-траен от нас, а водата – вечна…
По сведения от сборника „Тревненска художествена школа“
/1985 г./, в нашия край са запазени 81 чешми, градени от тревненските дюлгери,
които градили чешми и в други краища на страната, но до нас не е достигнало
много за тези им градежи. Най-известната в Трявна и за съжаление, не съхранена
до наши дни, е Шарената чешма от 1762 г. Но днес ще ви разкажа за една друга,
170-годишна чешма, която се намира в с. Стръмците. Нейният майстор, за когото
не успях да открия други сведения, се казвал Колю Минюв, родом от същото село.
В сборника е посочена годината на градежа - 1865 г., но надписът на самата
чешма, който стои и до днес, сочи друга – 1851 г. Благодарение на Стоян
Бакалов, който има къща в Стръмците, се сдобих със снимките на чешмата, за
което съм му много благодарна. Както сочи друг надпис, тя е била „поправена“
през 1927 г., а през 2013 г. е извършен нов ремонт от жителите на селото.
Хубаво е, че все още има кой да се грижи и поменува с обич и богоговение
миналото. Защото, както гласи надписът на една чешма в Етъра, дело на майстор
Лазар Донков: „… камъкът е по-траен от нас, а водата – вечна“…
Галина Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.