Документалното наследство на видни тревненци в Държавен архив – Габрово

Научно съобщение за личните фондове на тревненците Богомил Даскалов, Никола Чушков, Цаньо Антонов, Иванка Бонева и Кънчо Пенчев, съхранявани в Държавен архив - Габрово. Целта е да се популяризират документите на тези личности, свързали трайно своята дейност и жизнен път с Трявна. Фондовете им разкриват големия принос, който имат за изследването и съхраняването на историята на Трявна, на историческото, стопанското и културно минало на града, за видни тревненци като Петко и Пенчо Славейкови, Ангел Кънчев, поп Йовчо и др., за сведения за училищата, читалищата, забележителностите, паметници, къщи и др., за създаване и развитие на Тревненската строителна, резбарска и зографска школи, за стари майстори-резбари, строители, иконописци и др.

Документите им разкриват и друг аспект от дейността на видните тревненци, освен изследователи и съхранители на миналото, те самите са творци: художника-резбар Цаньо Антонов, учители - Никола Чушков и Богомил Даскалов, създатели и ръководители на единствения музей за резбарско и зографско изкуство в България - Кънчо Пенчев и Иванка Бонева. Освен документи от творческата им и професионална дейност в личните им фондове се съхраняват интересни документи от биографичен характер - автобиографии, спомени, дипломи, удостоверения и др., свидетелства за участия във войните (Н. Чушков, Б. Даскалов), както и богат илюстративен материал - снимки: лични, от събития, паметници, на тревненски майстори-резбари, зографи, строители, иконописци и др., пощенски картички с изгледи от България и чужбина и др.

В личните им фондове се съхраняват документи, разкриващи в голяма степен миналото на Трявна като център с огромен принос към културното развитие на България. Те се използват от изследователи, студенти, краеведи, музейни работници, граждани с интерес към историческото ни минало и др.

Държавен архив - Габрово е институцията, която събира, съхранява, обработва и предоставя за използване документалния масив, създаван от дейността на държавните и общински организации на територията на Габровска област, но и на не толкова обемната, но интересна и ценна архивна информация, съдържаща се във фондовете от личен произход на видни представители на обществено- политически, икономическия и културен живот. В резултат от този важен дял от цялостната ни дейност, в Държавен архив - Габрово се съхраняват 181 фонда от личен произход, от които 152 са обработени и предоставени за използване.

Важно място сред тях заемат и фондовете на известните тревненци Богомил Даскалов, Никола Чушков, Цаньо Антонов, Иванка Бонева, Кънчо Пенчев. Хронологическите граници на документите, съдържащи се във фондовете, обхващат периода 1845 - 2002 г. Документите са систематизирани общо в 2826 а.е., заемащи повече от 11 линейни метра.

Целта на настоящето научно съобщение е да разкрие и популяризира богатството на документите, систематизирани в тези фондове, което може да се използва за изучаването миналото на Трявна и региона по най-различни теми - историята на Трявна, живота и дейността на тревненци и хора, живели и работили в града, историята на църквите, училищата, читалището, на забележителности като Часовниковата кула, Даскаловата къща и др. културно-исторически обекти, приносът на тревненските школи - Резбарска, Строителна и Зографска и тревненските майстори в културното развитие на България.

Фондовете съдържат в себе си достатъчно количество информация за изследвания и по други теми - съдържат документи от биографичен характер, свързани със спомените на фондообразувателите от важни исторически събития, в които са взели участие - Съединението и Сръбско-Българската война, войните за национално обединение, много дипломи, отличия, удостоверения и др. В документите от служебната им дейност се разкрива огромната им роля за просветното дело в Трявна - Богомил Даскалов, Никола Чушков и Цаньо Антонов са учители, за културното развитие на Трявна - Кънчо Пенчев и Иванка Бонева са музейните деятели, извели единствения Музей за резбарско и зографско изкуство в България на водещи позиции. Богатата кореспонденция на фондообразувателите с хора на науката, културата, общественици също е важен източник на информация, както и огромния снимков материал - лични снимки, с близки, колеги, на забележителности в Трявна и България, на старите майстори зографи, строители, на техните произведения и др. също ги правят предпочитани източници за изследвания.

Една от най-важните теми, по която фондовете се използват, е историята на Трявна. Сведения за археологическите проучвания още през 20-те год. на миналия век в Тревненския регион ни дава Богомил Даскалов. За проведените археологически разкопки и резултатите от тях особено ценен е фондът на Иванка Бонева, тук са съхранени нейните дневници, бележки, чертежи, снимки и др. от участието й в проучванията край Тревненските села Престой, Станчев хан, Белица, местността Калето и др. в периода 60-те - 80-те год. на миналия век, резултатите от които тя публикува в редица статии. Сведения за археологическите проучвания на региона се съдържат и във фонда на Кънчо Пенчев.

За изследване на историята на града ценни са историческите сведения за Трявна и създаването й, дадени от Богомил Даскалов, неговите статии за града и поредицата му „Трявна в миналото“, излизала през 20-те и 30-те год. на XX век, автобиографията на неговия баща Христо Даскалов, преписана и допълнена от Б. Даскалов, чиито оригинал се съхранява в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (НБКМ). Важни са проучванията на Иванка Бонева в НБКМ във фондовете на тревненеца Христо Никифоров Даскалов и на Богдан Филов, публикуваните Краеведски сборник и сборник „Трявна“ под нейно съставителство, научни изследвания на Вера Христова, Димитър Беров, Кънчо Пенчев и др., не включени в сборниците, беседи, брошура, библиографски справки, статии и др. от Кънчо Пенчев за Трявна, публикувани в края на 50-те до средата на 70-те год. на XX в.20, интересен е неговия пътеводител „На разходка из Тревненския край“ от 1981 г. Цаньо Антонов също дава своя принос за изследването на миналото на Трявна чрез водения от него кръжок. Интерес представлява и съхранения снимков материал за старинния вид на града и неговите жители.

Освен за историята на града Трявна и нейните околности, фондовете съдържат много документи за видни тревненци, родени, живели и творили в балканския град и дали своя принос в неговото развитие.

Петко Славейков, макар, че не е роден в Трявна, духовно и житейски е свързан с града. Богомил Даскалов пише за него в своите кратки биографични сведения за видни тревненци „…Навсякъде и всякога Славейков се е казвал тревненец, за какъвто го е считал и историкът на българския народ (Иречек), както и многото учебници по литература, география и др..“, за дейността му в града научаваме благодарение на бележките на Никола Чушков, спомените на Христо Даскалов като негов ученик, научните съобщения на Иванка Бонева, в чест на 170-годишнината от рождението му, кореспонденцията, бележките на Кънчо Пенчев по съставянето на родословието на Петко Славейков и семейството му. За не по-малко известния му син, родения в Трявна Пенчо Славейков откриваме проучвания от Кънчо Пенчев с приложени доклад и писма и статии от Иванка Бонева.

Друга личност, чийто кратък, но бурен живот е предизвикал много изследвания, издирвания и др. е Ангел Кънчев. Още в 20-те год. на XX век, Богомил Даскалов води кореспонденция за изследване живота на революционера, събраните сведения, статии, доклади, сборници и др., посветени на Ангел Кънчев в представяните фондове са доста обемни. Друга видна личност, фокусирала изследователската дейност на фондообразувателите, е Капитан дядо Никола и неговите четници, интерес е предизвикал и първия тревненски летописец поп Йовчо - описал ред събития и факти за периода 1680 до 1855 г., в свой радио- материал, посветен на него Иванка Бонева казва: “... Интересно и трогателно е като се чете днес, как непосредствено след съобщение за раждане или смърт на член от семейството или някой обикновен тревненец, поп Йовчо е отбелязвал значително събитие засягащо Турската империя или Европа..“.

Поименното изброяване на всички видни тревненци, дали своя принос за града и България, би било трудно и невъзможно, но интересът към тях е бил винаги голям, за което говори и голямата по обем документация, която е на разположение на читателите в Държавния архив. Ще споменем само някои от тях: архимандрит Кесарий, Петър Сапунов, поп Кою Витанов, Димитър Горов, Христо Даскалов, много учители, дарители, общественици и др., за които информация има във всички от представените фондове. Интерес за изследователите представляват и сведенията за известни тревненски родове като Даскалови, Чушкови, схема на родословните дървета на поп Йовчо, родът Михови-Киселови-Цаню Цаневи и др.

Освен с видните тревненци, градът с право се гордее и със своите забележителности, формирали профила му. Една от тях е църквата „Свети Архангел Михаил“. Нейната история през 1922 г. пише Богомил Даскалов, снимки на икони и дърворезбени детайли в нея запазва Цаньо Антонов, съдържат се сведения и снимков материал и за други църкви в Трявна (Св. Георги“, „Св. Никола“) и околностите.

Културно-просветният живот на нито един български град не би бил пълен без дейността на читалището - правило, важащо и в наши дни. Сведения за първата българска книгохранителница - Тревненското читалище, ни дава още Тотю Брънеков, има запазени сведения за дейността му още от 1878 г., също исторически данни за създаването и дейността му, приветствия за юбилеи, статии, спомени, преписи от Протоколни книги и др., като изявен читалищен деец Кънчо Пенчев е запазил проекто-устава от 1992 г., покани и програми за тържества, събрания, честване на годишнини и др. Това прави личните фондове сериозен източник за информация, който да допълва документите, съхранявани във фондовете на самото читалище. Същото би могло да се отнесе и за тревненските училища. За тяхната история са особено полезни фондовете на Никола Чушков като учител в Третокласно училище „Петко Р. Славейков“ и Тревненската прогимназия, на Богомил Даскалов като учител в Началното училище в града и в прогимназията по Математика и Френски език, лектор в Столарското училище в Трявна след пенсионирането му, на Цаньо Антонов като учител-резбар в Техникума по дървообработване (днес Национална гимназия за приложни изкуства). Интерес представляват скиците на стари тревненски училища, преписите на Касова книга и от Протоколни книги на Училищното Настоятелство, сборник „Славейковото училище-извор на патриотизъм и родолюбие“ със съставител Георги Плетньов, бележките на Иванка Бонева с библиографски данни за научно изследване на тема „История на училище „П. Р. Славейков в Трявна“ както и нейните статии по темата, Летописът на Тревненското училище за 1836-1966 г., съставен от Кънчо Пенчев.

Друг символ на Трявна е нейната Часовникова кула - този над двестагодишен паметник на културата също е обект на изследвания: запазени са рисунки от 20-те год. на миналия век, правени от Богомил Даскалов и копие на надписи на кулата, има запазени снимки, пощенски картички и статии. Други обекти, дали уникалния изглед на града, са възрожденските й къщи - Даскаловата, Славейковата, Кънчевата, Райковата и др. За тях сведенията са доста обемни - голям снимков материал на екстериор и интериор от стари къши, заснети в периода 1940 - 1963 г., рисунки и скици на цели къщи и части от тях, изготвени от края на XIX век - до 30-те год. на миналия век, исторически сведения и бележки, статии, екскурзоводни беседи и дипляни. Особено внимание обръщат фондообразувателите на състоянието на къщите и проявяват загриженост за правилното им опазване и експониране като дават информация, съставят списъци, изготвят предложения.

Особено търсени са фондовете за изследвания за тревненските школи - Резбарска, Строителна и Зографска и тревненските майстори.

Причината е огромното количество информация, което се съдържа в тях. Интересът е съвсем естествен, защото Тревненската художествена школа е най-старата в страната, обхванала е почти всички краища на българските земи, оставила е имената на десетки резбари, дюлгери и зографи.

В разглежданите фондове на първо място ще маркираме документите, свързани с извършените проучвания за Тревненската художествена школа. Още от края на 20-те год. на миналия век, Никола Чушков води кореспонденция с проф. Асен Василиев, арх. Г Козаров, с наследници на тревненски фамилии и др. за да събира сведения и факти по темата, Богомил Даскалов също събира сведения чрез кореспонденция, Цаньо Антонов се среща с възрастни хора от Трявна и Тревненско през 50-те и 60-те год. на XX век, за да събира информация за развитието на строителната, резбарска и зографска школи, организира и ръководи и кръжок със същата цел, спомени на наследници на тревненски майстори събират Иванка Бонева и Кънчо Пенчев, извършват проучвания, съставят списъци. Тревненските изследователи събират информация, спомени с определена цел: да пишат статии, монографии, да се издават сборници, които да популяризират огромното културно богатство на Тревненската художествена школа, да не потънат в забрава хората, създали тези шедьоври на строителното, резбарското и иконописното изкуства, защото „..Ще дойде време, когато старите .... няма вече да ги има, но поколенията ще знаят как са работили те, къде са ходили, какво са правили.“ В това отношение всички личности, разглеждани тук имат огромен принос. Богомил Даскалов пише Историческо изследване за зографлъка с кратки сведения за майстори-зографи, Никола Чушков пише редица статии, посветени на тревненски майстори резбари и зографи и дюлгери. Самият Цаньо Антонов е резбар - наследник на велики възрожденски майстори, предал своето изкуство на много свои ученици, като учител в Техникума по дърворезба в Трявна. Автор е на учебник по вътрешна архитектура, на монография „Резбата в Тревненската къща“, на статии, доклади за Тревненската резбарска школа и нейните представители, на авторска статия за собствения си творчески път и др. Фондът му е особено ценен и заради съхраняваните негови идейни скици и проекти: на резбовани тавани и мебели в България и чужбина, на частни жилища, издадени в каталог, на дърворезбован герб на Трявна. За неговите произведения са запазени статии от други автори.

Своя голям принос по темата има и Иванка Бонева - като дългогодишен уредник и директор на Музея за резбарско и зографско изкуство, тя е съставител на сборника „Тревненска художествена школа“, част е от авторския колектив на сборника „От ръката Тревненска“, където има статии и от други автори, посветени на най-известните тревненски фамилии майстори - Витановци, Захариевци, Минчевци и др., пише редица статии и доклади, посветени на тревненските майстори, подготвя и радио материали и сведения за Националната телевизия.

Своите изследвания публикува в редица статии и доклади и Кънчо Пенчев, те са посветени на Тревненската художествена школа, занаятите в Трявна, старите фамилии и майстори. Благодарение на техните общи усилия, сега пред нас оживяват образите на старите майстори и техните произведения чрез запазените снимки, скици, копия и др. И в това отношение фондовете са доста богати. Във документите на Никола Чушков са съхранени снимки на резбари и зографи, сред които Марко поп Коев (Витанов), Пеньо Ошанеца, Георги Минев и др. Богомил Даскалов изготвя копия на икони, скицира тавани, вътрешни украси, резби, Цаньо Антонов събира снимки на майстори резбари, строители и зографи от Трявна и тревненските села и на техни произведения, фондът му е богат и на негови снимки и на ученици-резбари от Трявна, които продължават и пренасят традициите на Тревненската художествена школа и в наши дни. В статиите на Кънчо Пенчев и Иванка Бонева също има снимков материал.

Съхранените документи в разглежданите фондове се използват като източници за информация и по други теми, свързани с изучаване на миналото на Трявна, чието представяне не може да бъде обхванато в рамките на едно научно съобщение.

В Държавен архив - Габрово се съхраняват и други фондове на хора, свързали живота и дейността си с Трявна, които също са значими и интересни. Само ще отбележим някои от тях: Стоян Цонев - журналист и писател, Койчо Христов-адвокат, общественик, д-р Иван Въгленов - лекар и общественик, Георги Гъбенски - изкуствовед, Петър Богданов - учител, краевед.

През 2011 г. се извърши експертиза и техническа обработка на семеен фонд Радкови, в който са систематизирани документите на Младен Радков - роден в Трявна историк, ръководител на Държавен архив - Габрово в продължение на 31 години, както и на неговия баща Цаньо Радков - учител, общественик. Техните документи също са важен извор за изучаване на Тревненския край, като хронологически обхващат повече от стогодишен период (1850-2007 г.).

Доброто сътрудничество между нашата институция и тревненските личности продължава да е плодотворно, доказателство за това са дарените на архива документи от дейността на Вера Христова - журналист, краевед, дългогодишен музеен работник, Почетен гражданин на Трявна. Госпожа Христова дарява свои документи в периода 2001 - 2012 г., техния обем и съдържание се оказаха достатъчни за формирането на фонд на нейно име, който предстои да бъде обработен и предоставен за използване.

Друг ценен документ за миналото на Трявна е дарението, направено през 2003 г. от инж. Захариев - роден в Трявна, жител на София, който ни предостави справка за Родословните дървета на четири големи тревненски родове: Молловски, Йовчевски, Витановски, Тухладжиеви.

Наличието на този огромен обем от документи на личности от Трявна, съхранявани в Държавен архив - Габрово, свързани с миналото на града, доказва необходимостта от тяхното правилно запазване, за да може да бъдат използвани и от бъдещите изследователи, които да не позволяват стореното от техните предци да потъва в забрава. Необходимо е и в бъдеще да се работи със сегашните изследователи, краеведи, всички хора, милеещи за родния си край и събиращи неговото минало в документи, да предадат при нас своето документално богатство, което ще бъде достъпно за всички български и чуждестранни граждани, заинтригувани от миналото на този чуден кът на България.

 

 

Цветомира Койчева

Началник отдел на Държавен архив – Габрово

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство“, т. 4, 2015 г.