Резбарят Цаньо Антонов - човек с голямо и горещо сърце

На 15 ноември 2020 г. се навършиха 112 години от рождението на резбаря Цаньо Антонов – една изявена творческа личност, със свой принос за развитието на резбарското изкуство, отличен педагог и признат общественик. Той произхожда от род с богати традиции в областта на строителството и дърворезбата. Това определя жизнения му път. Той е родом от Стояновци. Баща му бил учител, дядовците и прадядовците му – майстори строители, дърводелци и резбари.

През 1925 г. Ц. Антонов завършва първия випуск на резбарския отдел при Столарското училище в Трявна, а негов учител е изтъкнатия резбар Петър Дамянов. В Мебелното художествено училище в Русе, където продължава образованието си, с напътствието на резбаря Карл Матей, прави първите си опити в изработването на проекти за мебели и тяхната украса, а от учителя-художник Ангел Монов усвоява скулптрирането на човешки фигури. След задължителния стаж, през 1929 г. Ц. Антонов става учител в Столарското училище в Трявна, където преподава до 1930 г. През 1931 г. спечелва трета премия на организирания от фондация „Йосиф Вондрак“ при Столарското училище в Русе, конкурс за проекти, скици и чертежи на мебели във възрожденски стил.
Първото творческо изпитание за Ц. Антонов е през 1937 г., когато е одобрен проектът му за резбован таван и мебели за приемния салон на българската легация в Белград. В тази първа своя голяма творба използва за образец резбования таван на майстор Иван Бочуковеца в Даскаловата къща, сътворил жаркото юлско слънце. През същата година, Ц. Антонов е командирован за 15 месеца в Академията за приложни изкуства в Мюнхен, където специализира дървопластика при проф. Хензелман. Във Вармбрун, при проф. Кирило делл Антониа, усвоява мащабната дървоскулптура и барелефа. По-късно това му помага да оформи свой творчески стил.
Като преподавател по дърворезба в Трявна, в продължение на 35 години, Ц. Антонов щедро раздава познанията си на своите ученици, учи ги на изкуство, учи ги да ценят всичко, завещано ни от миналото. Проектира и изработва мебели, пана, изящни резбовани тавани и предмети от домашния бит, като се придържа здраво към традициите на Тревненската резбарска школа. Проучва тревненската възрожденска къща и нейната украса, високохудожествената дърворезба в църкви и манастири, анализира и търси в тях красотата и хармонията, сътворена от дедите ни. „Считам за свое творческо постижение – пише Ц. Антонов, - че ползвайки традициите на старите майстори, можах да създам свой стил в творбите си и отразих в тях трудолюбието на нашия народ, плодовете, цветята и птиците на нашата земя“. А народната музика с мелодичността и ритъма си го вдъхновява да извае фигурите на гайдари, гъдулари и кавалджии.

В творческата му биография са включени над 20 обзавеждания на редица обществени сгради не само в България, но и в чужбина. Трудно е да се изброи всичко. Димитровска награда той получава за дългогодишната си дейност в областта на вътрешната архитектура и за научния си труд „Резбата в тревненската къща“. Тя е плод на дългогодишна работа – фотозаснимания на интериори и предмети от домашния бит, рисунки на фрагменти от стари резби, зографисани сандъци и ракли. Особена ценност днес представляват елементите от вътрешната архитектура на отдавна съборени тревненски къщи – на поп Алекса, Генчо Тюфекчията, Тотю Гъбенски, Тихол Бончев, както и рисуваните украси в къщите на Тотю Киселов и Христо Кънчев. Ц. Антонов събира сведения и за редица майстори-резбари и строители. Издава още каталог „Проекти за мебели в българското жилище“ /1945 г./, а съвместно с Димитър Друмев - списанието „Занаят и приложно изкуство“ /1939 г./, в което се разглеждат въпроси, свързани с декоративните особености на тревненската дърворезба. Ц. Антонов е съавтор на три учебника за техникумите по дървообработване и вътрешна архитектура: Конструктивно знание за I курс; Конструктивно чертане за I курс и Вътрешна архитектура за II курс. През 1969 г. е удостоен със Славейкова награда, а от 1972 г. е заслужил деятел на културата за цялостното си творчество в областта на дърворезбата, вътрешната архитектура и музейното дело. „Когато творих, никога не ми е минавало през ума за награди. Нашата работа не представя отделен творец, а Родината“.

Като сътрудник на Етнографския музей в София, Ц. Антонов не само следи за състоянието на обявените за старини архитектурни обекти в Трявна. Заедно със своите ученици, събира битови предмети, дърворезби, чертежи и инструменти на стари тревненски майстори, с които обогатява музейната сбирка в училището. През 1963 г. с нея се поставя основата на Музея за резбарско и зографско изкуство. Със своята компетентност по редица въпроси, свързани с културния живот на Трявна, години наред той е сред най-всеотдайните сътрудници на музея и председател на Музейния съвет. Подкрепя и приема идеята на музейното ръководство за откриването на резбарско ателие към музея. С решение на Бюрото на Общинския съвет за култура, от 1982 г. ателието приема за свой патрон името на художник-резбаря Цаньо Антонов.

До края на живота си той остава да живее в Трявна – верен на своя роден край. А създаденото от неговите златни ръце му отрежда достойно място в съвременната тревненска дърворезба. Ц. Антонов си отива от този свят на 30 август 1976 г., на 67 години.

 

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

Резбарят-краевед Цаньо Антонов