Още интересни факти за Нейковата фамилия от Късовци

Наскоро ви запознах с историята на братята цветорезци Петко и Цаню Нейкови Ковачеви от Късовци, разказана ни от Вяра Белева от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна. Наскоро, прелиствайки архива на резбаря Цаньо Антонов попаднах на още интересни сведения за рода Нейкови. И въпреки, че срещнах доста разминавания с данните от публикацията на г-жа Белева, те със сигурност представляват интерес за изследователи, краеведи и за хората, влюбени в своя роден край. Във въпросната статия за родоначалник на рода се посочва Колю Нейков (стари) /в сведенията от Ц. Антонов името му е Къню/, ковач по занятие, роден около 1820 г. В записките на Ц. Антонов, които се съхраняват в ОДА-Габрово, сведенията за началото на рода ни отвеждат в още по-стари времена, когато някой си Илия – Харамията дошъл /не е посочено от къде/ в нашия край. Това се случило някъде около 1642 година. Повече житейски факти за родоначалника на рода Нейкови обаче, откриваме в поемата „Родословие“ на един от видните представители на фамилията - Николай Марангозов /Николай Цанев Нейков/ - 1900-1967 г./. Тя разказва в рима преданието за началото на рода и въпросния „Неюв Илия“, който бил дошъл в Тревненско от еленските колиби Миндя. Дали от „зла немотия“ или от „мащеха“ бил пратен първо в Лясковец, където станал аргатин при един чифликчия - турчин. После изучил ковашкия занаят. Дядо Илия бил участник и в четата на Мирчо войвода /т.н. Марино въстание от 1700 г./. И въпреки, че въстаниците били разбити, той продължил да „върлува“ цели девет години. Легендата разказва и историята за едно прокълнато злато /оттам и името на село Късовци/ и не изключва вероятността дядо Илия да е „грабнал от златната делва“. Харесал „туй място“ /в сведенията на Ц. Антонов – местността Илиевци/, и „струпал колиба и гняздо“. После си потърсил и „другарка“ – „грабнал“ Рахна овчарка, „нейде по наште баири“. Венчал ги поп Стоян Кросното. Година-две след това им се родили близнаци – Нейко и Деню…

Според сведенията от архива на Ц. Антонов /взети от Нейко Петков /1832-1926 г./, синът на дядо Илия се казвал Косю, бил пастир и по поръка на баща си се заселил в днешното село Късовци. Негови синове били Дончо, Йовчо и Къню, роден около 1720 г. и починал към 1785 г. Къню имал седем деца – Смина, Богдан, Слав, Деню, Петко, Димитър и Нейко. Последният имал трима сина Петко, Деню и Къню. По сведения на Ц. Антонов, Къню бил роден през 1800 г. и починал в 1868 г. /* Колю Нейков (стари) е роден около 1820 г./. Той бил махлебашия /селски старейшина/, ковач на оръжие, брадви, земеделски сечива и др. Съпругата му, с интересното име „Гайка“, която живяла над сто години, била първа помощница в ковачницата му, работела „накитена със сукай“. Знаела отлично турски език. И до дълбока старост играела хора. Носела името „Ковачка“. Имали двама синове – Петко – гъдулар и Нейко. /* Имат две дъщери и един син – Нейко Ковачев/. Синът на дядо Къню – Нейко /1840-1908 г./ бил талантлив гъдулар, свирил и на кавал, пеел хубаво, съчинявал песни, басни, водил момите „на руманя“. Съпругата му Смина била умна и строга „бабичка“. Работил малко резба. Той имал шест деца: Къню – ковач, работил малко резба, Колю – майстор-строител, работи и резба, Петко /1868-?/ - резбар, Цаню /1870-1956 г./ - резбар, Михо – ковач, певец, цигулар /само той от братята си не работи резба/, Енчо /1881-?/ - резбар. /* Нейко Ковачев и съпругата му Смина имат 9 деца – три дъщери и шестима синове – Къню, Петко, Цаню, Колю, Енчо и Михо/. Синът на Цаню е известният поет Николай Марангозов…

В записките на Ц. Антонов срещнах и една любопитна история, която едва не развалила отношенията между двама именити майстори - Георги Колев /Петков/ от Късовци и Боню Драгошинов от Кисийците. По едно и също време двамата харесали Цаню Нейков за зет. Той обаче забелязал, че от цялата тази работа ще произлезе голяма „вреда“ и им казал, че нищо не обещава и след като изкара войниклъка, „ще отиде там, където му мяза“. И отклонил женитбата с думите: „Аз съм от бедно семейство, а Вие имате големи адреси, като майстори“…

А що за човек е бил той и какви са житейските истини, които е следвал в живота си, научаваме от самия него, благодарение записките на резбаря Ц. Антонов:

„Вярата е в основата на всичко, тя е корена на живота. Някога, когато ми потрябват пари, отивах при познат, приятел, вземах пари на заем, като питам – кога ще ги връщам – пред Великден, по Гергьовден и т.н. Гледам си работата аз и преди определения срок отивам и питам – не можех да свързвам двата края, малко съм натясно, може ли да ми отсрочиш пращането на парите? „Абе зная те, че си добър, нали сме хора, утре пък на мене ще потрябва нещо. Хайде може, ще отсрочим“. Тогава, закарвам му малко дърва и, когато наближи срока… готвя се от далеко и връщам парите преди срока. Ето това е вярата между хората и много ни вървеше в работата.

Вярата е във всеки човек. Когато някой иска нещо, казва: „Дано Бог ми помогне“ и то, като че ли идва нещо и улеснява работата, нарежда се това, което иска.

Ние, когато правим рамка за дядо и за баба, да ги видят унуците и хората на портрет, те са най-близките наши тука на земята. Но, когато трябва да се направи портрет – темплото за този, който е направил цялата природа, всичко, стремежът ми е бил винаги да украсим най-хубаво, по-добре да изработим, да извием листа и цветя. По-богата украса да е. Защото от него всички зависи, той е създал всичко и трябва да му отдадем цялото наше внимание през живота ни. Ние, когато работим винаги успяваме, когато вярваме и работата става добра

3 юли 1945 г.

Трявна“.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Из доклада „За братята цветорезци Петко и Цаню Нейкови Ковачеви“ на Вяра Белева, публикуван в „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 3, 2012 г.