Проф. Кънчо Цанев бе от хората, които се раждат веднъж, а столетията измерват дирята им…

 

Професор Кънчо Цанев е роден на 21 юли 1934 г. в с. Бахреци. Той е наследник на девет поколения резбари. Възпитаник на Средното художествено училище за приложни изкуства в Трявна, което завършва през 1953 г. Дипломира се през 1960 г. в Художествената академия в София, в специалност „Резба“, в ателието на проф. Асен Василев. Натрупал богат опит през годините, дълбоко познаване на художествената обработка на дървото, проф. Кънчо Цанев става основоположник на монументалната дърворезба. Оставил забележителни произведения на изкуството, след себе си. Част от творческото му наследство се пази и в нашия град: дарените творби и проекти за тавани, пана и мебели; резбованите тавани и пана в хотелите „Трявна” и „Панорама”; каменните скулптури на „Моста на занаятите” и на площада пред железопътната гара и др. През 1983 г. е професор в катедра „Резба“, а от 1989 г. - заместник-ректор на ВИИИ „Николай Павлович“. И закономерно получава награда за цялостно творчество „Принос в българското изкуство“, присъдена му от СБХ.

Още от най-ранните си години Кънчо Цанев твърди: „Важно е не само да се гледа старината, а да се усети нейният дух и същност. Човек, който е разбрал старото, по-добре се справя с новото“. А в едно свое интервю, с тъга споделя: „Аз цял живот съм държал и държа, че резбата е съвременно българско изкуство, което по нищо не отстъпва на другите материали. И съжалявам, че настоящият елит е замаян от лъскавината на стъклото и алуминия. Говоря за богатия елит, който диктува положението. Той сега е заслепен от блясъка, който вижда по целия свят, а който той, доскоро сиромашинка, го е нямал…"

Проф. Кънчо Цанев стъпваше здраво на земята, с вярна представа за реалността и в същото време изпълнен с чувствителност, присъща на силно емоционален човек. Създаваше около себе си мощна, завладяваща и провокираща атмосфера, която те потапя в своеобразен водовъртеж от страсти. Притежаваше невероятно чувство за хумор, което правеше общуването с него незабравимо преживяване. Шегуваше се със себе си, надживял всички човешки слабости и страсти, караше да се замислиш за собственото си място и достойнства.

Никога не скъса връзката с родният край, контакта с познатите си хора, да се раздумат и пошегуват. Остави в наследство невероятните си творби, дело на целият му дългогодишен труд. След себе си остави и редица студенти, за които беше достоен пример на един трудолюбив, отдаден на работата си човек. Постави с творбите си началото на колекцията от съвременна дърворезба в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, и ни остави в наследство мечтата си за цялостна експозиция, представяща постиженията на съвременната дървопластика.

Проф. Кънчо Цанев, който си отиде от този свят на 10 януари 2011 г., бе от хората, които се раждат веднъж, а столетията измерват дирята им!

Да е светла паметта му!

 

Даниела РАЙКОВА

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

Проф. Кънчо Цанев в студиото си в София, 1996 г.

В ателието със сина си Роберт, 2006 г.

"Докосване"
ХГ - Ямбол,
1987 г.

Колона в хотел "Трявна", 1984 г.

Музика.
ХГ - Габрово,
1983 г.

Пролет - стенно пано,
НДК - София, 1981 г.

Декоративно пано Слънце.
 Художествена галерия - Ямбол,1978 г.

Женска фигура.
 Художествена галерия - Габрово, 1972 г.

Легенда за майстора.
Притежание на Министерство на културата, 1988 г.

Иконостас на църквата "Успение Богородично"
 в Пампорово, 1999 г.