Тревненски бУдил: Из историята на църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна

Днес ще Ви разкажа някои интересни факти от историята на най-стария тревненски храм – черквата „Св. Архангел Михаил“, чието далечно минало е обвито в легенди и тайнственост. Огромни благодарности на г-жа Люба Цанева, която е автор на книга за историята на църквата и откликна на молбата ми да ни разкаже малко повече за най-интересните и важни моменти от историята на храма. Утре очаквайте статията на г-жа Лидия Горанова за кондиката на църквата, а в петък – историята за най-ценната й реликва – Царският кръст…

Из историята на църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна

„1819: септ. 1 – започнахме основите на църквата, която подновихме и направихме по-голяма от първата, като я покрихме и очистихме.“ С тази кратка бележка летописецът Поп Йовчо от Трявна отбелязва последното възстановяване на най-старата постройка в града – храма „Св. Архангел Михаил“. Много легенди и предания бележат нейното построяване. Построяването й се свързва с братята Асеневци през тяхното царуване през 12 век. Според някои български историци, трите храма св. Архангели /Трявна, Дряновски манастир и Присовски манастир/ са строени по едно и също време в чест на победата над византийският император Исак II Ангел, състояла се през 1190 г. в Тревненския проход. Тази победа, която затвърдила тяхното владичество, станала в началото на зимата, около празника на зимата, около празника на св. Архангел Михаил. Каква е била съдбата на този храм трудно можем да кажем със сигурност, защото липсват средновековни документи не само за църквата, а и за селището. Повечето данни са свързани с легенди и предания. Според тях през 1194 г. в църквата са пренощували мощите на св. Йоан Рилски. После били тържествено пренесени по рекичката Светушка край Трявна през колибите Войниците, Кумани, Царева ливада до Търново. Доколкото е имало духовен и поселищен живот в Трявна през следващите два века, той заглъхнал с нахлуването на турците и падането на престолният град Търново /1393 г./ Пътищата от Одрин до Търново, заграждащи Трявна, станали опасни и принудили местното население да напусне селището и да се укрие в непристъпни места. Храмът най-вероятно е ограбен, разрушен, опожарен.

През 1565 г. със султански ферман са заселени хора, като пазители на прохода. Според предание, записано от Христо Н. Даскалов, когато заселниците пристигнали в Трявна, намерили църквата запусната, обрасла в бурени, а в олтара и се ощенила мечка. Прогонили звяра, осветили мястото и започнали за служат в църквата. Най-вероятно върху основата на стария храм е издигната ниска еднокорабна дървена базилика, която да обслужва населението. Според данъчните регистри през 17-18 век правят впечатление имената на доста свещеници служили в храма. През 17 и началото на 18 век в Трявна се заселват и първите зографски фамилии. Населението се увеличило и църковните треби също. По спомени на поп Йовчо в един зимен ден преди месни заговезни/след този ден венчавките са забранени до Великден/ били венчани седемдесет двойки младоженци от свободните 5-6 свещеници в църквата, като последните сватби били привършени едва привечер.

През 1798 г., при нападенията на кържалии и даалии, цялото село е изгорено включително и църквата. Възстановяването на църквата става след като се събират достатъчно пари и материали на 1 септември 1819 г. по даден знак на тревненските първенци. От околностите се стичат майстори зидари и работници. Старата църква е съборена, като е запазена само западната стена и основите. За 40 дни е издигнат нов, по-голям храм. Освещаването на църквата става на Архангеловден в присъствието на Търновският архиепископ Йоаникий.

През 1820 година е изработен иконостаса, за две години са изписани и иконите. Църковната украса и до днес е ценена, като един от върховите постижения на резбари и иконописци от Витановският род – Папа Витан Цонюв /резбар, иконописец и сакеларий на църквата/, Симеон Цонюв, Йоаникий папа Витанов. По-късно е изработен владишкият трон, според някои изследователи от Поп Кою Витанов - забележителен свещеник, резбар, учител и общественик. Свои забележителни иконописни творби оставят Захария Цанюв и Симеон Цонюв. Стенописите в страничните ниши са рисувани от Кръстю Захариев.

През 1836 г. църквата дарява свое място за строежа на първото светско училище в Трявна. Църквата пуска в обръщение между енориаршите си свои пари /през 1851 г./, които са в употреба до 1866 г. Наричали ги „кръстати банчета“ и се изработвали от Пенчо Генев - куюмджията. Камбанарията на църквата е направена през 1853 г. и отначало работи само с клепало. През 1856 г., със свои средства, църквата открива девическо училище в църковният метох.

Първата малка камбана е купена през 1862 г., а през следващата е изработен и църковен печат.

Църквата „Св. Архангел Михаил“ играе значима роля в цялостния обществен и културен живот на Трявна. През 1876 г. отстъпва дюкяните си за складове, които се пълнели с боеприпаси за въстаниците, а двама от свещениците били обявени за комити. Черковната каса дава пари и за събраният откуп след въстанието.

През 1911 г. се огражда югозападната стряха, която е пригодена за артика, като в нея се извършват кръщенета и други църковни треби. В църквата се съхраняват и много ценни църковни утвари, сред които т. нар. „Царски Кръст“.

Искрата на това духовно огнище преминава през всички превратни времена, за да пренесе това, което ни е съхранило като нация - вярата и традициите.

Люба Цанева

* Снимките от интериора на храма са част от илюстративния материал към изследването на Мариела Стойкова, публикувано в книгата „Корпус на стенописите от първата половина на XIX в. в България“, Институт за изследване на изкуствата, 2018 г.