Достойно ест

Днес ви представям и кратки исторически сведения за храмовете в Тревненско, повечето от които са съградени само за година със спомоществователството и обединените усилия на местните хора. Както е видно и от справката, майсторите на градежа, резбата и иконите не са случайни хора, а едни от най-ярките представители на прочутата Тревненска художествена школа. Дай Боже, и днес такова единение и родолюбие.

Благодарим на Лидия Горанова уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, която ни предостави данните за църквите.

 

Църквата „Св. Успение Богоридчно” в Енчовци

е едно от ценните архитектурни творения на Уста Димитър Сергюв. Каменен надпис на арката над северната врата на храма съобщава датата на строежа – 6 април 1847 г. Идеята за изграждането му принадлежи на Колю Радков Гаджев от Горни Радковци, който с намерените от него златни пари решава да направи благодеяние на хората от този край. Със султански ферман от 24.X.1843 г. на местното население било разрешено да има своя църква и енория. Мястото, където днес се издига храма, заедно с една стара къща, в която се помещавало килийното училище били купени за 800 гроша от Колю Гаджев. Строежът на църквата, завършена само за година, започва през 1846 г. с волни пожертвования и доброволен труд, под ръководството на Димитър Сергюв.

Храмът бил осветен на 28 август (стар стил), на празника Успение Богородично от търновския митрополит Неофит. За първи енорийски свещеник е назначен поп Кою Витанов от Трявна, който е майстора и на прекрасната дърворезбена украса в храма. Владишкият трон, чиято богата резба бе изпочупена от вандали преди повече от петнадесет години и до днес си остава един от шедьоврите на Тревненската художествена школа. Иконите в църквата са от тревненски иконописци, част от тях са рисувани през 1848 г. от Йоанкий поп Витанов.

През 1958 г. храмът е украсен със стенописи от художника Пантелей Сеферов от София. Той е обявен за национален паметник на културата (обн. „Държавен вестник” 18.III.1975 г.).

Църквата „Св. Димитър” в Скорци

е построена от Уста Генчо Кънев през 1876 г. „Благословиите” на църковния иконостас са изработени от Уста Генчо Новаков – Малкия, а царските двери са дело на Уста Драгошин К. Драгошинов, който участва и в направата на иконостаса заедно с Петър Ганчев, Иван Касев, Цаню Ковачев, Цаню Ганчев и Генчо Петров. Иконите са изработени от Цоню Симеонов и синът му Митю Цонев – зографи от Витановската фамилия.

През 1936 г. е издигната църковната камбанария със средства, дарени от видния габровски фабрикант Христо Райков и съпругата му. Тя е осветена на 8.V.1937 г. от Великотърновския митрополит Софроний.

Църквата „Св. Димитър” във Фъревци

е построена през 1850 г., за което свидетелства каменния надпис на абсидата отвън. Според църковната летописна книга инициативата за построяването й принадлежи на Иван Димитров Желязков – внук на първия заселник по тези места – Желязко Филибилията, избягал от родопските села, за да не бъде потурчен. През 1849 г. населението се сдобива със Султански ферман и се създава комисия, която да определи мястото на строежа. В нейния състав влизат чорбаджии от Трявна и Килифарево, член на Епархийския духовен съвет, представители на турската власт, както и членове на църковното настоятелство – Иван Желязков, синът му Димо Иванов и Димо Бойчев.

Строежът на църквата започва през пролетта на 1850 г. под ръководството на майстор Стоян Божков, родом от Армянковци.

На 21.XI.1851 г., на празника Въведение Богородично, храмът е осветен от ловченския владика Иларион. За първи свещеник е назначен Архимандрит Иларион от Керека, Дряновско, който допринася за духовното и просветно издигане на населението от този край. С църковни средства отваря врати килийното училище, където се подготвят ученици за свещеници, учители и черковни певци.

Художествените богатства на църквата – дърворезба, икони и църковна утвар са дело на тревненски майстори. Иконостасът е дървен, плосък, почти без резба с изключение на венчилката и олтарната врата. Изработен е от Петър Ганчев от Генчевци, ученик на Уста Генчо Кънев. Олтарната врата, украсена с едри растителни елементи, е дело на Божко Стоянов, брат му Иван и Цаньо Ганчев. Иконите в храма са рисувани от тревненски зографи през периода 1851-1877 г. Сред тях се нареждат имената на: Захария Цанюв, Йонакий поп Витанов, Симеон Симеонов и др. Църквата е украсена със стенописи.

Църквата „Св. Димитър” в Нейковци

е построена през 1882 г. по инициатива на Драган Момчев от Околиите с волни пожертвования на местното население. Осветена е на 12.IX.1883 г. от владиката Климент. Храмовият празник се чества на 26 октомври – Димитровден. За първи свещеник е назначен поп Алекса.

Дърворезбата в храма е на Цаню Нейков Ковачев от Късовци. Сред иконописците личат имената на Йонко поп Димитров, Иванчо Кънчев, Васил Михалев, Ангел Симеонов и др. тревненски зографи.

В двора на църквата се намира се намира гробницата на опълченеца Йовчо Ненков (1856-1930 г.).

Църквата „Св. Пророк Илия” в Станчов хан

е построена през 1867 г. от майсторите Уста Никола от Джуровци (Престой) и Уста Станчо Николов от Креслевци. Според летописната книга инициатори за строежа били Пейко Тодоров, Цаню Джуров, Цаню Пръчев и Колю Масурев. Ферманът за строежа на църквата е от 1870 г. Камбанарията е построена през 1914 г. от Тотю Димиев от Оланите по проект на арх. Габраков от В. Търново. Иконите са рисувани през периода 1867-1871 г. Големите олтарни икони били изпратени в Дряновския манастир, а на тяхно място били поставени други, рисувани през 1908 г. от Апостолов от Пловдив. В храма, благоустрояван през 1936 г. има и стенописи.

Църквата „Св. Преображение Господне” в Белица

е строена през периода 1863-1875 г. по инициатива на Кольо Денев от Уруци, Иван Божков от Армянковци, Никола Георгиев от Михаилчетата с доброволен труд и средства на населението от околните села. Майстор на строежа е Кольо Денев Касев от Генчевци. Църквата е осветена на 25.XII.1875. от Доростоло-Червенския митрополит Григорий. Църковната камбанария е построена през 1896 г. През 1897 г. свещеник става Димитър Попиванов от Фъревци. Тогава е изработен Владишкият трон от резбаря Недьо Иванов Недев от Малчевци и е построена църковната килия.

Иконостасът и царските двери са дело на Божко Стоянов Божков, а в направата им взема участие и Недьо Ив. Недев. Той е изработил и резбованият полилей в храма, с който Белица участва на първото изложение в Пловдив през 1892 г. Иконите са дело на тревненските иконописци Иванчо Кънчев, Тодор и Васил Михалеви, Витан Сърнев. Повечето от тях са дарени, за което свидетелстват надписите на ктитори от Белица, Глутниците, Дамяновци, Паликарите, Димиевци и др.

През 1924-1925 г. със средства на енориашите е извършен цялостен ремонт на църквата. През 1931-1968 г. тя се обслужва от свещеник Иван Василев Тотев от Мусина, Великотърновско. По негово време е закупена църковната камбанария.

Църквата „Св. Пророк Илия” в Плачковци

е построена през 1882 г. по инициатива на Доню Коев от Пунговци и плачковчаните - Бони Колев, Бони Христов, Петко Стоев и Бойчо Петров. Строежът е започнат от майстор Георги Грозев от Джуровци (Престой) и завършен от Уста Драгошин Драгошинов от Новаковци (Зеленика) и помощника му Маню от Веленци.

Църковното място е подарено от братята Белчо и Косьо Станеви от Ковачевци, а за построяването на църквата били изразходени 32 000 гроша. Тя е осветена на 30.VII.1883 г. от митрополит Климент. Храмовият празник се чества на 20 август (Илинден). За първи свещеник бил назначен поп Кою Витанов от Трявна.

Дърворезбата и иконите са дело на майстори от тревненската художествена школа. Владишкият трон е изработен през 1883 г. от Христо Дамянов. Тихол Марков изработва част от църковната резба, а олтарната врата е дело на Марко Тихолов.

Църковните икони са рисувани през периода 1881-1916 г. от тревненски зографи. Част от стенописите са на Васил Михалев – иконописец и въстаник, участник в българското опълчение.

През 1954 г. църквата е изографисана от художника Петър Янков Гейтман от Плевен.