За два кръста с миниатюрна резба от Музея в Трявна

Произведенията на миниатюрната пластика или наричаните в западната медиeвистика “ars minor” са едни от най-малко проучваните области на църковните изкуства. На по-голямо внимание се радват църковните утвари – различните видове обкови на евангелия, потири, кадилници, кандила, мощехранителници/реликварии, дарохранителници и пр. Различните видове кръстове също са обект на интерес и проучване, преди всичко на техния сребърен и позлатен обков. Църковната миниатюрна дърворезба за съжаление остава извън вниманието, с малки изключения, на специалистите. Без да прозвучи като самоизтъкване, единствено моята скромна личност, досега се е занимавала с този проблем в българското изкуствознание(Генова 1986; Генова, Влахова 1988; Генова 1993; Генова 1996, 61-64; Генова 1997, 41-45; Генова 2000, 121-138; Генова 2002; Генова 2006, 43-52; Генова, Желева 2007, 107-120). Вероятната причина може би е, че най качествените образци на това изкуство, често са били репродуцирани, но преди всичко в представителни албуми. И толкова. Най-големите сбирки са тези на Рилския манастир, следва Църковният музей и Националният исторически музей, който в последното десетилетие извади на светло секретните сбирки, събирани по време на І-та и ІІ-та световна война. Тъй като не съм проучвала  всички музеи в България, предполагам, че някъде все още се крият творби както на масовото производство така и шедьоври. В последните години попаднах случайно на два такива случая. Един изключително ценен кръст, съхраняван повече от 20 години в една каса в ИМ-в Перник, очевидно краден и по-късно предаден на музея, но никой не знаеше какво да го прави(Генова, Желева 2007, 107-120). Кръстът се оказа от края на ХVІ и началото на ХVІІ век с 12 празника върху двете лица, а върху страниците на раменете му – старозаветни сцени, свързани с пророчествата за Иисус Христос. Едно великолепно произведение на Атонската резба, за което установих точни аналози от Музея за приложни изкуства в Белград, от Московския Кремъл и от Рилския манастир. Друг фрапиращ пример е сбирка от миниатюрни предмети в хранилището на Криптата при храм-паметник „Св. Александър Невски”, непубликувани до този момент (Генова 2006 , 43-52 ). Публикувани бяха миниатюрна панагия от халцедон от ХV век, рядко срещащият се тип на миниатюрна икона с 12 празника от слонова кост от началото на ХVІ век, триптих от края на ХVІІІ век и три дърворезбени икони от края на ХІХ век. Последните икони бяха изработени във светогорския скит „Капсокаливия”, чиито монаси се занимават с дърворезба и иконопис.

И тук ще кажа няколко думи за изкуството на църковната миниатюрна дърворезба, която е монашески затворен тип изкуство със строго спазване на традицията, иконографията и гръцките надписи, съпровождащи цялото й развитие.Генова 1986, 5-24). Още в началото на миналия век Никодим Кондаков я определя като изключителен приоритет главно на Света Гора (Кондаков 1902, 216). Той привежда като аргумент факта, че до ХІХ век производството на дърворезбени кръстове и други миниатюри принадлежи на т. нар. келиоти и на някои обители и скитове, като добавя и сведения, че в устава на отделни монашески братства се утвърждава и изработването на миниатюрна дърворезба. Очевидно миниатюрни кръстове и други предмети като диптиси и триптиси, са изработвани и в големите балкански манастири, като обаче нямаме сведения и не можем да говорим за функционирането на големи ателиета, а по-скоро за епизодични случаи (Radojkovic 1977). Такъв пример е Рафаиловият кръст от Рилския манастир и легендата за този монах, рязал кръста в продължение на 12 години, която е известна на всички (Иванова 1975, 1979, 1981, 1993). Сред сръбските паметници има с църковнославянски надписи на отделните сцени, както и с ктиторски надписи на сръбски монаси и висши архиереи (Radojkovic 1977). В нашите музеи до този момент не съм срещала кръст със църковно-славянски надписи. Причината в повечето случаи е, че кръстовете са обковани и надписа на гръцки език е върху металния сребърен и позлатен обков, който логично припокрива идентичен надпис. Първият кръст, който срещам с църковно-славянски надписи е този от Музея в Трявна.

В Музея се съхраняват само два кръста. По-малкият с инв.  № Ор 2 395 е без столче и поставка. Очевидно обаче е бил напрестолен, а обковът му е късен. Той не е бил предназначен за този кръст, тъй като клеймата с дърворезба и металната пластина не съвпадат. Вероятно е бил сглобяем кръст и е принадлежал на инвентара на някоя мощехранителница, притежание на монах таксидиот. Тази мощехранителница е изпълнявала функциите на преносим олтар, с който той е извършвал определени треби при своето пребиваване на таксид (Генова 2000, 33-40) . Друг вариант за функцията му е традицията малки ръчни кръстове, принадлежащи на духовни лица да бъдат обковавани като напрестолни и дарявани на отделни храмове или манастири. Броя на сцените, които са рязани показват функцията му на ръчен, за благославяне кръст  или на водосветен кръст, използван за освещаване на водата при чина на Малкия и Голям водосвет (Генова 2002, 121-138). На едната страна на вертикалното рамо отгоре-надолу са рязани: евангелист, представен допоясно и пишещ в отворена книга с перо; по средата е сцената „Разпятие Христово” само с фигурите на св. Богородица и св. Йоан Богослов от двете страни на кръста. Най-отдолу е отново пишещ евангелист, представен в цял ръст, седящ пред тетраподум, на който е поставена книгата. Върху хоризонталното рамо от двете страни на Разпятието са представени свещеномъченици с разгърнати свитъци. Върху другата страна се повтарят клеймата, обграждащи централната сцена „Кръщение Христово”. Иконографската програма напълно съвпада с функцията на кръста и двете сцени изразяват основните постулати на християнската религия. Тази композиция, както споменах по-горе е типична за ръчните и водосветните кръстове. Върху страниците на обкова е гравиран нечетлив надпис, в който може да се разчете единствено годината 1846, но както споменах той не принадлежи на този кръст. Резбата е плитка, в нисък релеф, ажурна, но доста примитивна и характерна за 19 век. И кръстът и обковът принадлежат към масовото производство. Като уникални бих отбелязала клеймата със свещено- мъчениците със свитъци, които не се срещат в други кръстове. По-характерни и свързани с иконографската програма на кръстовете са образите на пророци, също със разгърнати свитъци, но детайлите в облачението на фигурите не подсказват, че кресторезеца е изобразил именно тях (Генова 1996, 61-64). Възможно е той да не е особено грамотен и да бърка изображенията, които може би е наблюдавал в друг образец.

По-големият кръст е типичен ръчен кръст, чиито функции изясних по-горе. Той е с изчистен сребърен обков по раменете, дълга ръкохватка, която е била позлатена, завършваща с кръгла топка с кована във висок релеф украса от растителен орнамент. Върху едната страна по вертикалата са изобразени сцените: „Поклонение на честния кръст”. Два ангела с покрити ръце са коленичили от двете страни на голям кръст. Това е един от късно формираните празници и особено често се включва в миниатюрната дърворезба в периода 15-17 век. Следва „Разпятие Христово” - фигурата на св. Богородица е отчупена и днес не съществува. От дясно на кръста с Иисус Христос е допоясното изображение на Йоан Богослов, изразяващ скръбта си с допряна до лицето ръка, а зад него се вижда главата на Лонгин. Сцената е развита в съкратения си и по-архаичен иконографски вариант, с минимален брой фигури. Отсъстващата фигура на св. Богородица, не ни дава представа за нейната поза, но очевидно тя е била с молитвено сключени длани – иконография, следваща традицията още от Комниновата епоха на св. Богородица Агиосоритиса (Молителка) (Генова 2004). Следва сцената „Пиета” или „Христос в гроба плътски”. От двете страни на Иисус, който е със скръстени на гърдите ръце, са изобразени св. Богородица и Йоан. Саркофагът, в кой той стои изправен е дълбок и с декоративна украса. Уникална е и формата му на полукръг. Композицията също е особено характерна за 15 -17 век. Следва „Ангел на гроба Господен”. Той е седнал върху саркофага, който вече е с правоъгълна форма и държи капака. Това е изключително рядка сцена за миниатюрната дърворезба или по-точно е напълно уникална. Не съм я срещала никъде върху кръстове до този момент. Ангелът е рязан изключително прецизно, като формата на крилата му напомня класицизиращото изкуство и стила на Комниновата епоха – на стенописите в Курбиново или Нерези. Върху хоризонталното рамо са изобразени пишещите евангелисти, седнали пред тетраподум. Над „Разпятието” е сигнирано само  ІС ХС /в оригиналния текст са изписани на цъковно-славянски/, а над сцената „Христос в гроба плътски” стои надпис „САНЕТНЕ ХРИСТОВО” /в оригиналния текст е изписано на цъковно-славянски/.

Върху другата страна на кръста по вертикалното рамо са разположени: „Благовещение” – само архангел Гавриил и св. Богородица, без допълнителни елементи, загатващи архитектура или интериор. Част от фигурата на архангела е отчупена, но ясно може да се различи, покритата с наметката лява ръка. За дясната пожем да предположим, че не държи лилия или крин , а сочи с показалеца нагоре. Детайл, който подсказва не само по-архаичен модел, но и един от епизодите на Благовещението, развити подробно в три сцени в „Акатист Богородичен” Следва ”Кръщение Христово”. Фигурата на Иисус Христос е в ¾, а краката му в профил и в крачка – типичен иконографски детайл не само за ранната дърворезба от 15-16 век., а още за миниатюрната средновековна пластика от слонова кост и стеатит (Goldschmidt, Weitzmann  1930; Kalavrezou-Maxeiner 1985). В композицията освен Йоан Кръстител присъства само един ангел. Надписът над сцената  е на чист български език „КРЪЩЕННЕ ГНЕ –  втората дума е в лигатура /в оригиналния текст е изписано на цъковно-славянски/. След тази сцена, отдолу са изобразени апостолите Петър и Павел, сигнирани с Пе и Па в самото клеймо над фигурите. Петър държи ключове, а Павел книга. Тази композиция също е характерна за 15-17 в., но двамата апостоли най-често държат макет на храм или се изобразяват пред символичен храм. Такова изображение в кръста от Трявна липсва. Между фигурите може да се забележи маркирано прозорче, което най-вероятно символизира храма. По този начин и тази сцена е уникална. Под апостолите следват допоясни изображения на Св. Георги и Св. Димитър, сигнирани по същия начин с ГО (Георги) и ДН (Димитър) /в оригиналния текст са изписани на цъковно-славянски/. Едни от най-почитаните християнски светци са представени в своите по-ранни като иконография мъченически образи, държащи кръст и палмова клонка и облечени туники и химатиони. Техните образи също са уникални за резбата върху кръстове. Те се срещат много често върху византийските миниатюрни икони от слонова кост и стеатит (Goldschmidt, Weitzmann  1930; Kalavrezou-Maxeiner 1985).

И от двете страни на кръста само клеймата по хоризонталното рамо и първата сцена на вертикалното рамо са обградени от характерната за миниатюрната дърворезба пречупена островърха арка. Едната страна на кръста е рамкирана с плетеничен орнамент, а между сцените са рязани ромбове, а от другата съответно – нежен растителен повлек и скачени елипси. Фона на сцените е равен, без никакви допълнителни детайли. Само при евангелистите са врязани прозорчета, маркиращи архитектура. Релефът е нисък, но професионално изпълнен и изразителен.

Това оформление на клеймата и изборът на съкратени иконографски варианти на сцените, както и споменатите по-горе сцени, изключително често използвани от кресторезците или най-общо казано  стилът на дърворезбения кръст може да бъде отнесен към края на 15 и началото на 16. век (Генова 2004). Т.е. това е  за мен най-ранно датираният дърворезбен кърст, съхраняван в български музей. Уникалността на сцената „Ангел на гроба Господен”, и мъченическите образи на св. Георги и св. Димитър, иконографията на „Пиета” и „Поклонение на кръста” отправя към хипотезата, че кресторезецът е познавал и ползвал по-ранни образци на миниатюрната пластика. Само ще припомня, че от 15 век насетне основен материал за изработването на миниатюрна пластика става дървото, в което се влага символичното значение като Дървото на живота, разцъфналия жезъл на Ааарон и най-вече честното дърво, на което е бил разпънат Христос. Но дърворезбената миниатюра продължава в непрекъсната линия традицията на рязането върху слонова кост, чийто връх е през 10-11 век и стеатит през 12-13 век (Goldschmidt, Weitzmann  1930; Kalavrezou-Maxeiner 1985). Запасите от стеатит се изчерпват до към края на 14 век и през 15 век, особено на Света гора се преизползват части от предмети от полускъпоценни и други камъни. Т.е. този изключително ранен кръст все още напомня за златната епоха на слоновокостната и стеатитова пластика.

Друг съществен извод са българските надписи, които могат със сигурност да определят етническия произход на кресторезеца, който може и да е бил светогорски монах или пък да е произхождал от български манастир. Но за епохата на османското владичество от 15-ти век, етническият произход не представлявал особен съществен елемент за населяващите балканите християнски народи.

За мен основният извод е, че по своята иконография кръстът е уникален и ако има сведения откъде е попаднал в музея, вероятно може да донесе допълнителни сведения за неговия произход и майстор.

 

 

Проф. д-р Елена Генова

Из "Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна" т. 3, 2012 г.