Историята на една ценна реликва

Една интересна археологическа находка от Трявна, известна сред научните кръгове още от началото на века, но по-малко позната на тревненци се съхранява в Археологическия музей в София. Това е иконка – реликвиар, изработена от 22-каратово злато и цветен емайл – син, зелен, червен и бял. Състои се от две части – лицевата е с изображение във висок релеф на Богородица – Застъпница, обърната ¾ наляво. Опаковата част е богато украсена – кръст, чиито рамена завършват с розети, очертани на златна повърхност с бял, див и зелен емайл, и два кипариса в основата на кръста със зелен емайл. Иконката е с малки размери – 5,35 х 3,75 см. и тегло – 36,72 гр. Носела се е окачена на синджирче на гърдите.

Интересна е нейната история. Намерена е случайно в „гроб Трявна“. За нея пръв научава Васил Аврамов – историк, известен като „събирач на старини“, който получава писмо от Трявна от неизвестен подател с предложение да купи иконката за 12 наполеона, но когато пристига тук, тя е вече продадена. Чрез акад. Атанас Илиев попада в Народния музей в София. Тогавашният директор на музея не отбелязва в инвентарната книга къде е намерена иконката, но изпраща снимката й на известния френски византолог Шлюмберже, с пояснение, че е намерена в град Елена. През 1926 г., включвайки иконката в доказателствения материал на монографията си „Войната на България с Византия…“, Васил Аврамов прави справка и се изяснява, че иконката е намерена в Трявна. Специалистите правят различна датировка – XI-XIII в., но последното мнение е, че тя е великолепно произведение на византийското изкуство от XII в.

 

Даниела Тодорова – Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна