„Царският кръст“ от църквата „Св. Архангел Михаил“

 Една от най-ценните реликви на Трявна

 

Една от най-ценните реликви на Трявна е притежание на църквата „Св. Архангел Михаил“. Прочутият "Царски кръст", наричан още – „Стария кръст“, „Честния кръст“, „Калояновия кръст“, „Златния кръст“, е изработен от палисандрово дърво  върху което изящно са резбовани 12 миниатюри с евангелски сюжет /Б. Даскалов/. С историята му са свързани доста легенди и предания. Днес ще Ви запозная с някои от тях, както и с мнението на специалистите, отпреди близо 40 години, когато този кръст, както и друг, малко по-късен, но също толкова изящен /също притежание на църква „Св. Архангел Михаил“/, са били изследвани и проучени. Ще Ви представя и гледната точка на краеведа Кънчо Пенчев – създателят на музейното дело в Трявна, базирана на собствените му проучвания, както и със сведенията на Богомил Даскалов. А дали кръстът е дело на тревненски, или византийски майстори, надявам се да разберем с оглед на по-нови и по-обстойни научни изследвания. Но по-интересен е въпросът – е ли възможно тази безценна реликва, която се споменава във всички рекламни и туристически сайтове, брошури и публикации за Трявна, и от близо 20 години се съхранява в трезор в Габрово, да бъде изнасяна за поклонение, както това се е случвало преди години? Не е ли потребно да бъде изработена нейна реплика, която да бъде изложена в храма? Или поне тази безценна реликва да бъде заснета с възможностите на съвременната фотография, като снимките, вкл. в детайл, придружени със съответната информация, да бъдат изложени в подходящ вид в храма? На Трявна ще й прилича. Пък и е още един повод за гордост и родолюбие, както и притегателна, безценна реклама за града и неговото богато културно-историческо наследство…

 

„Кръстът е изработен от тревненски майстори!“

Дърворезбеният кръст от църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна, представлява фина резба, дело на Тревненската резбарска школа и принадлежи към най-ранните й изделия, твърдят в експертното си становище проф. Стамен Михайлов от Археологическия институт и Музей при БАН и н.с. Таня Йорданова от Института за изкуствознание при БАН. То е изготвено през 1980 г., по искане на тогавашния директор на Музея в Трявна - Иванка Бонева, и е публикувано във в. „Тревненска седмица“ /бр. 30/25.07.1990 г./ във връзка с програмата за тържествата по повод 800-та годишнина от победата на Асеневци при Тревненския проход /1190 г./. Тогава се предвижда разчитане надписите на „Царският кръст“ в църквата „Св. Архангел Михаил“, свързан по предания с историческата победа на българите.

Според записките на Христо Н. Даскалов, баща на Богомил Даскалов, преданието, така, както му е било разказано от поп Кою Витанов, гласи следното: „Слушал съм от дяда поп Йовча, че някога, въ времето на Цар Ивантия, имало трима братя от царска кръв /Асен, Петър и Калоян/, които неизвестно по какви причини загубили благоволението на царя и били прогонени. По-после помилвани, като се завърнали, решили да съградят по една черква, както са се били предварително обещали на Бога да направят, ако им помогне да се завърнат. И действително след завръщането си, всекой от тримата направил по една черква, посветена всяка поотделно на един и същ светия „Св. Архангел“ /История на Тревненската черква „Св. Архангелъ“, Търново, 1925 г./. (Вероятно преданието визира реален исторически факт, а именно - известната среща между братята Асеневци и византийския император Исак II Ангел в Кипсела през късната есен на 1185 г., която завършва с позорното им изгонване от императорския лагер. Пренебрежителното и грубо отношение от страна на императора, се явява формален повод за поставяне на началото на освободителното движение срещу византийската власт. Според редица съвременни изследователи, това не е стихийно избухнало въстание, а предварително подготвено дело, основано на добре обмислена идейна платформа). Според Богомил Даскалов - църквите /в Трявна, сегашните Дряновски и Присовски манастир, били построени по едно и също време, в чест на окончателната победа над византийците при Тревненския проход. Той счита, че най-вероятно църквата в Трявна е построена от най-малкия брат Калоян, който поддържал тесни връзки с населението от този край. Според друго предание, документирано от Б. Даскалов – „Някога, много отдавна, от Търново са дошли владици, попове и много народ. Излезли са и от Трявна попове и народ, които са носели кръстове и са спрели на това място да посрещнат мощите на някакъв светия. За това се нарича и до сега „Кръстец“, от многото кръстове, що са носили хората“. Това предание съвпада с един исторически факт – пренасяне мощите на Св. Иван Рилски от София в Търново по времето на цар Асен I през 1195 г. Легендата разказва, че мощите на светеца престояли една нощ в тревненската църква „Св. Арх. Михаил“, което дава основание да се счита, че по това време храма вече е съществувал. Още две свидетелства за установяване епохата на изграждането му са оригиналната тежко кована сводеста врата от предверието на църквата към залата на богомолците. Със своята дъгообразна горна обвивка, с обичайната тежка желязна броня, тя напомня строежа на крепостните врати през Второто българско царство. Другото свидетелство е съхраняваният до преди около 20 години в църквата „Царски кръст“, „Честен кръст“, както от столетия го наричали тревненци. Подобно на Рафаиловия кръст в Рилския манастир, той е изработен от чемширово дърво от неизвестен майстор. Ето какво казва за кръста Богомил Даскалов: „Като сравнихме този кръст с царския Шишманов кръст, който се пази в манастирския храм „Св. Илия“ до гр. Тетевен, останахме изненадани от общата прилика между двата. Ако Тетевенският кръст е дар от цар Иван Шишман, защо кръстът на тревненската църква „Св. Арх. Михаил“ да не е дар от някой от Асеновци, царували и подвизавали се по тия околни на столицата Търново места...“.

По сведения на специалистите от БАН обаче, кръстът принадлежи към най-ранните произведения на Тревненската художествена школа. Според тях няма сериозни основания да се смята, че обковката е по-късна от самата резба. Следователно трябва да се приеме, че резбата върху дървения кръст и обковката са от едно и също време. Те са свързани със стилово единство. Що се отнася до времето, от което произхожда това произведение на дърворезбата и златарството, ориентировъчно то може да се свърже с най-ранните прояви на формиралото се през епохата на Възраждането Тревненско резбарство и златарство, смятат специалистите. „По-конкретно, както дърворезбата, така и обковката могат да се датират от периода 15-17 в., без да е възможно едно по-точно прецизиране на тази датировка, предвид наличната традиционно-условна стилизация на формите и на иконографската тематика - твърдят още те. - Белезите на тази сравнително късна, а от гледище на Възраждането, ранна датировка, са на лице в технологическата трактовка на обковката, в която определено се забелязват елементи от епохата на турския феодализъм в нашата страна /напр. арките на прозорчетета и др./. Беше ни показан и друг кръст – също дърворезбен и със сребърна позлатена /долнокачествена/ обковка. Резбата тук е още по-изискана – явно дело на много сръчни ръце. И тук, както и при първият кръст /Царският кръст/, дърворезбата и обковката са от едно и също време. Ако се съди по мотивите и техниката на изработка на обковката, кръстът е значително по-късен от първия екземпляр. Примерно той може да бъде датиран от периода 17-19 в. и безсъмнено принадлежи към формиралата се вече по това време Тревненска резбарска школа, която вече е в разцвета си. Известни мотиви в обковката свидетелстват за руско влияние, което в тази късна епоха е съвсем естествено. В заключение, може да се каже, че и двата кръста и особено първият, поради това, че е по-ранен и стои в началото на една зараждаща се възрожденска резбарска школа, представляват несъмнен интерес за проучване, както на Тревненската дърворезба и на златарското изкуство, така и на развитието през тази късна епоха на иконографската схема в нашето религиозно изкуство.

Върху първият, по-ранен кръст, има гръцки надписи за означаване на сцените. Гръцкият език тук трябва да се схваща, като ритуално-традиционен, който българските майстори са възприемали буквално, заедно с традиционните композиции, и в някои случаи те не означават гръцка принадлежност на това произведение на българското резбарско изкуство“.

„Кръстът е византийски, дар от Калоян“ – упорито твърди създателят на музейното дело в Трявна, краеведът Кънчо Пенчев. Становището му е публикувано във в. „Тревненска седмица“ /бр. 36/05.09.1990 г./.

„През 1958 г., по моя инициатива, бе съставена комисия, в която освен мене участваха свещ. Петко Николов, Койчо Христов – адвокат, Тони Стършенова и Цанка Витанова – домакини, всички участващи в кръжока за изучаване историческото минало на Трявна, за да проучим „Царският кръст“ – разказва той. - Искахме, ако можем да изясним произхода му и да проверим догадките, че златото на кръста е било откраднато, след което той бил „облечен“ в позлатен филигран. Какво установихме?

Кръстът е направен от чемширово дърво, върху което изящно са резбовани 12 миниатюри със сюжети от Библията. Първоначално кръстът е бил обкован със златни пластини, от които идва наименованието му „Златният кръст“. Впоследствие те са отковани, след което кръстът е бил облечен с позлатен филигран. И днес личат дупките от гвоздейчетата, останали при отковаване на златните пластини. Доказателство, че филигранната украса е поставена след премахването на златните пластини е, че с филиграните кутийки са закрити надписите под резбените евангелски сюжети. В малките преградки на кръста открихме дребни кости, обвити в бели парцалчета /Според византийския логотет на империята Георги Акрополит това са останки на православни мъченици, мляко от Божията майка и др./.

Миниатюрната резба е изящна работа на вещ резбар от неизвестен произход. Погрешно е да се смята, че е от тревненски майстори. До сега не са ни известни тревненски майстори, които да са работили миниатюрна резба. Аз защитавам тезата, че този кръст е от гръцки произход. И надписите, които обясняват евангелските сцени, са гръцки. Оттук идва и преданието, че „Царският кръст“ е оня кръст, който бил захвърлен в реката от един от свещениците при обсадата на византийския император Исак II Ангел от братята Асеневци в Тревненския проход през 1190 г. и взет от българските войници, като плячка. После този кръст бил подарен, вероятно от Калоян на църквата „Св. Архангел Михаил“, за която преданието говори, че е строена от него.

В Трявна не е имало куюмджии /златари/, майстори на филигранни изделия. И допълнителната филигранна украса, вероятно е изработена от търновски златари. Че кръстът е стоял във вода ни подсказва обстоятелството, че дупките от гвоздейчетата, с които са били обковани златните пластинки, са се попукали по продължение на дървесината.

На 22 август 1958 г. носих кръста на акад. Кръстю Миятев, който по това време беше на археологически разкопки на Дискодуратерата край Гостилица за проучване. Тогава той ми каза: „Датирам кръста от 12-13 в. Не се стремете да доказвате, че той е дар от Калоян на църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна. Но знайте, че притежавате една ценна реликва, която много грижливо трябва да опазвате“.

 

Подготви за публикуване

Галина Иванова

 

P.S. Огромни благодарности на историка Кремена Маркова от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, която откри цветната снимка на Царския кръст и съдейства за изясняване на историческите факти и обстоятелства около легендите и преданията за историята на храма. Специални благодарности на Лидия Горанова и Даниела Тодорова – Дабкова от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство за черно-бялата снимка на „Златния кръст“, която беше първото документално свидетелство, което успях да издиря с тяхна помощ. За съжаление, снимките на тази безценна реликва не са с достатъчно добро качество, затова силно се надявам тя да бъде заснета професионално, за да добием представа за изящната дърворезба в миниатюра, пък и не само ние, а и всички гости на Трявна…

Царският кръст от църквата
"Св. Архангел Михаил" в Трявна

Детайл от миниатюрната дърворезба на кръста

Шишмановият кръст от храм "Свети Илия"
край Тетевен

Рафаиловият кръст в Рилският манастир