Някои стари археологически сведения из Тревненско

В един краеведчески сборник от 1981 г., издаден по повод 1300-та годишнина на България, със съдействието на Българското историческо дружество, дружество „Приятели на музеите и паметниците на културата“ и Община Трявна, е поместен доклад на Иванка Бонева – дългогодишен директор на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна за „нови“ археологически сведения за Тревненско. Не знам дали в продължение на 40 години са правени други проучвания на посочените от Ив. Бонева обекти, но мисля, че ще ви е интересно да научите нещо повече за тях, тъй като не съм убедена, че са се съхранили във времето…

Ошанската могила

Спасителните археологически разкопки на Ошанската могила /с. Ошани/, археологическият сондаж в р. Белица и проучванията на т.н. „Арнаутски път“ в района, се провеждат през юни 1980 г. под ръководството на проф. Атанас Милчев от СУ „Климент Охридски“ с пом. научен ръководител Иванка Бонева. В разкопките на Ошанската могила участват и осмокласници от Трявна. Учените установяват, че става въпрос за тракийска надгробна могила, спазен е и традиционният тракийски обичай - за погребение да се избира място, изложено от всички страни на ветровете. Погребението е извършено чрез трупоизгаряне в очертан от камъни пръстен. В центъра на този пръстен, за праха на починалия, била изградена каменна елипсовидна, куполовидна гробница, предимно от речни камъни, ориентирана по посока север-юг. В периферията на могилния насип е извършено вторично погребение, също с трупоизгаряне. Археолозите откриват около гробницата множество въглени, горени кости и керамични фрагменти от ритуални съдове. За съжаление, по думите на Ив. Бонева, иманярите не пощадили и тази могила, вследствие на което погребалният инвентар е унищожен. Въпреки това, откритите керамични фрагменти дават възможност за датировка на обекта, пише още тя. Става дума за погребение на мъж, V-IV в. пр.н.е. Солидно изградената гробница, която, по думите на Ив. Бонева, има паралел с гробницата от с. Дамяновци, Станчовханско /1968 г./, както и тази на Аладжова могила /1970 г./, доказват традиции и строителни умения. Използването на терена и пригаждането му за специфични цели, говорят за овладени знания и постигнат опит в строителството от тракийското племе, населявало днешната Тревненска община през V-IV в. пр.н.е. Според Бонева, резултатите от досегашните археологически разкопки на тракийски надгробни могили в Тревненско, сравнени с резултатите в Троянско и Севлиевско, „потвърждават еднаква погребална традиция при погребенията на заможните траки“.

Основа на мост в р. Белица

По повод на обектите, проучвани от археолозите в Белица, полезни сведения дава краеведът Петър Богданов, който по онова време е директор на училището в същото село. Неговите проучвания, по думите на Ив. Бонева, се оказват достоверни.

Археолозите съсредоточават своите усилия на място в близост до десния бряг на р. Белица, в „непосредствена близост до останките от стар път, където има един ред от 3-4 камъка“. „Скромна податка, но явно направена от човешка ръка“, пише още Ив. Бонева. „Спомени за наводнение, след което реката оголила „стъпка от мост“ и в средата на коритото - „пилони от черно, като обгорено дърво“ – допълва още тя. Никой от възрастните жители на селото не помнел да е виждал, или чувал, че някога на това място имало мост…

Археологическият сондаж е проведен с участието и на осмокласници от училището в Белица. „Трудностите бяха големи, защото се работеше под нивото на реката, при постоянно извираща вода“ – пише Ив. Бонева. В резултат на тези проучвания е разкрита основа на мост, или „стъпка“, „ракла“, както й викат дюлгерите. „Раклата“ е с трапецовидна форма, като трите й страни са много добре запазени и оформени от ъглови камъни. Четвъртата, обаче е разрушена. За спойка е използван изобилно бял хоросан. Каменният градеж е извършен върху дървена конструкция – скара от дебели греди от цер /особен вид дъб, който не гние във вода/. Разкритата находка говори, че мостът бил ориентиран в посока север-юг и насочва към следи от стар път, които достигат до някогашния бряг на реката, „чийто профил си личи“.

По думите на Ив. Бонева, познаването и използването на сантрачната система и на белия хоросан, са предпочитани и използвани в строителството по време на Втората българска държава. А наличието на стар път до „моста“, близостта до Търново и тревненските проходи, съществуващите предания, названия на села и местности, дават основание на изследователите от онова време, да приемат, че разкритата основа на мост е от XIII-XIV в., т.е. от времето на Втората българска държава.

„Арнаутският път“

С това име е известен старият път, чийто следи започват от някогашния десен бряг на р. Белица /в близост до „моста“, за който стана дума по-горе/. „Тръгнал“ на юг от реката, „върви“, като постепенно се изкачва към стръмното нагоре, в посока м. „Белновръх“ на около 300 м., пише Ив. Бонева. По време на проучванията е почистено едно „петно“ от пътя с дължина 11 метра. Вследствие, на което е разкрита част от солидно изработена еднопластова пътна настилка с широчина 3.80 м., направена от различни по форма и големина необработени камъни. Бордюрите също са изградени от необработени, подръчни камъни, поставени без никакъв ред – хоризонтално, вертикално, вклинени здраво и непоклатимо, орамчили пътя. Изкусно подредените, под наклон, камъни образуват в средата на пътното платно превъзходен улей за оттичане на водата. От двете страни на пътя, плътно притисната до бордюра, е направена каменна настилка от дребни камъни, която укрепвала пътя и го запазвала от пороища.

Почистената ивица е достатъчна, за да даде представа за неговата внушителност. „Арнаутският път“ бил широк, солиден, здраво вкопан в земята, с непоклатими и непокътнати от времето бордюри и улей в средата, който показва, че това не е обикновен, междуселски път. По този начин са градени пътищата по времето на Втората българска държава и на турското робство, пише още Ив. Бонева. Предвид основанията, посочени при датирането на „моста“ в р. Белица, и докато не бъдат разкрити опровергаващи археологически доказателства, учените, участвали в разкриването и датирането на този обект, са категорични, че става въпрос за път от времето на Втората българска държава, ползван и по време на турското робство.

 

Подготви

Галина Иванова