И до днес местността „Манастирището“ край Стражата и Стръмците пази своята тайна

Археологическите разкопки в местността „Манастирището“ край тревненските селца Стражата и Стръмците, през лятото на 1982 година, били провокирани от разказите на местни иманяри, които намерили „водопроводни тръби“ в района, където никога не е имало чешма. Обещали дори да ги покажат, но накрая занесли на археолозите една „съвременна“, изглежда, за да се „отърват“. Техните разкази провокирали интереса на тогавашния директор на музея в Трявна – Иванка Бонева, която тръгнала по дирите на легендите и преданията за „Манастирището“. Разговаряла със стари хора, но никой не знаел, пък и не помнел, защо тази местност носи това име. Навярно някога в района е имало манастир, споделяли местните хора, но не били чували нищо за това.

По сведения на Недко Митев Бакалов от Стръмците, около 70-годишен тогава, многото струпани камъни в местността вероятно били за строежа на манастир. Бил чувал за това, но не успял да си спомни подробности. По думите му, наблизо някога „вървял“ пътят от и за Търново. Той минавал по м. „Дългия рид“, край „Манастирището“, край с. Фъревци и оттам за Търново. В обратна посока, за Южна България, също имало стар път.

71-годишният по онова време Рачо Михайлов Рачев от с. Стражата бил още по-конкретен: „ПРЕДИ турско време минавал път: Търново-Килифарево-с.Габровците-с. Горен Еневец /Дупините, В. Търново/-м. „Дълги рът“ /започва от р. Еневец, на запад от „Манастирището“/ - минава през „Манастирището“ и по билото между с. Стражата и с. Стръмци стига до м. „Кръста“ /между двете села/. „Пътят върви до тук, все по билото, и тука се съединява с по-долу описания път“.

ПРЕЗ турско време път е вървял от Търново-с. Килифарево-право вървял, през м. „Габровски кръст“ /а не през с. Габровците/- м. „Кашана“-м. „Стражарска китка“ и стигал до м. „Кръста“ /виж по-горе/, продължавал през с. Димовци и стигал сегашния Хаинбоаз – Нова Загора“.

Според едно предание, някога в м. „Манастирището“ имало манастир на името на Св. Йоан. Когато Търново паднало под турска власт, избягали от там хора и се скрили в манастира. След време турците нападнали светата обител и я изгорили. Избили и всички калугери, с изключение на един, който знаел, къде са скрити богатствата на манастира и „бил казал някому това“. „Иманярите продължават да търсят и до сега това богатство, като разпространяват в своите среди някакви иманярски указателни знаци и следи“ – пише Иванка Бонева в доклада си за разкопките, който се съхранява във фонда й в Държавен архив – Габрово /Фонд №1500, оп.1, а.е. 188/.

Според 70-годишният бай Райко от с. Долна Стража, който бил и строител, струпаните в местността камъни, „категорично били от някакъв градеж“. Местните не са ползвали камъните от тази местност за градежа на къщи, дувари и др., тъй като мястото било твърде отдалечено, пътят до там – лош, пък и „всяко село си имало своя кариера“.

Всички тези, макар и оскъдни сведения, провокирали интереса на Иванка Бонева, която през лятото на 1981 г., решила да отиде на място и да разгледа местността. Едвам го открила в гъстата „джунгла“. После посетила „обекта“ още веднъж, година по-късно, заедно с бащата на учителката Ирина Каменкина /бай Райко от с. Долна Стража/. Той й показал трите най-големи находища на камъни в местността. В началото на юни 1982 г. пристигнал и археологът проф. Атанас Милчев от София, но поради силната буря, придружена с проливен дъжд, не успели да стигнат „до обекта“. Именно по време на това посещение „на терен“, той разрешил на Ив. Бонева да определи мястото на разкопките.

Те се провеждат от 21 юни до 15 юли 1982 г. под научното ръководство на проф. Милчев, а Иванка Бонева е негов помощник. В разкопките участват и ученици от Славейковото училище.

Местността „Манастирището“ се намира на около 800 м. западно от селцата Горна, Средна и Долна Стража и на около 1.5 км. северно от с. Стръмци. Някога местността била пасище. А тогава /през 1982 г./ била обрасла с „гъста, млада широколистна гора“, в западната й част имало и борови насаждения. М. „Манастирището“ заема почти 5 дка площ, изцяло камениста, пише Иванка Бонева. Тя се намира в котловина и граничи с местностите: „Зимница“ /на изток/, „Стръмни капак“ /на север/, „Чукара“ /на запад/, „Коритата“/“Стръмчески корита“ /на юг/. Мястото било залесено в началото на 40-те години на миналия век.

Иванка Бонева споменава две версии за названието на местността - едната идва от римското „манасия“ /пътна станция/. Знае се, че римляните строго спазвали утвърдената практика – на определени километри, край строените от тях пътища, да изграждат и пътни станции за отдих и смяна на конете, пише тя. А наблизо минавали стари пътища. Втората версия за името идва от думата „манастир“. Що се отнася до тази хипотеза, категорична е Ив. Бонева, липсват исторически доказателства, а и народната памет не е съхранила спомен за съществуването на манастир по време на турското робство. Ако наистина е съществувал такъв, пише още тя, то ще да е било по времето на Втората българска държава и първите векове на робството. Това обаче са само предположения, за които липсват археологически или писмени доказателства. Археологическият сондаж е единственият начин да се „потърси отговор“ на въпроса за „Манастирището“. „Започнат в един от най-каменистите пунктове, където се виждаха на повърхността ломени, обработвани и вкопани в терена камъни и скали, за 17 дни ние разкрихме водоем /шахта/, която бе затрупана с камъни /срутени или натрупани – беше трудно за се отговори, защото вероятно и там са пипали иманяри/“, отбелязва Иванка Бонева. По нейни сведения, за изграждането на водоема – „много умело е била използвана грамадна четвъртита скала, чийто върхове сочат четирите основни посоки на света“. Размерите й са: североизточна стена – 3.30 м.; северозападна стена – 5.70; югоизточна страна – 4.80 м.; югозападна страна – 5.20 м., която е послужила за североизточна страна на водоема. Съществувало и пространство от 1 м. до 1-75 м. между северозападната страна на скалата и започващата вертикално /по отношение на скалата/ друга скала. Това пространство било запълнено изцяло с дребно натрошен камък /трошляк/ и по този начин е образувана /завършена/ североизточната стена на водоема. Останалите три страни били също от естествени скали, умело използвани изцяло или допълнително оформени чрез доизграждане за страна на водоема.

В горните си измерения /на повърхността/ водоемът бил със следните размери: североизточна страна – 7.10 м. /скалата заедно с дренажа /трошляк/; северозападна страна – 5.50 м.; югоизточна страна – 6.80 м.; югозападна страна – 7.50 м.

„Слизайки надолу към „дъното“ откъм трите страни /с изключение на страната, състояща се от скалата/, „страните на водоема“, макар и на различни нива от скала, едри камъни, преминават в дренаж“, отбелязва Ив. Бонева. Той „слиза“ под наклон, и образувайки тесните страни на трапец, достига дъното. То е изцяло от дренаж от дребно разтрошени камъни. „Дали това е дъното на водоема, не може да се твърди все още“, споделя Ив. Бонева. И допълва - „поради завършване на смяната, не копахме повече от 2.90 м. дълбочина“. По думите й, не е изключено, а дори е много вероятно дълбочината да е по-голяма или „да излиза“ далече в урвата. „Отворът“, нарекли условно „приливник“, защото погледнат от високо и от далече изглеждал „напълно“ по този начин и при нужда, излишната вода от водоема, би могла „спокойно“ да се изтича през отвора. Около скалата и водоема имало солидна каменна настилка, част от която била разчистена. В заключение, Иванка Бонева споделя, че наличието на водоем на това място, е достатъчно основание за бъдещи проучвания в м. „Манастирището“, за да се търси евентуалната постройка, за чийто нужди е бил изграден.

Не открих сведения за последващи археологически разкопки в местността, каквито са били плановете и намеренията на Ив. Бонева – основен инициатор, организатор и двигател на археологическите изследвания в Тревненско по онова време. Здравословни й проблеми слагат край на това и последващите й проучвания, а тайната на „Манастирището“ край Стражата и Стръмците остава забулена в мистерии и догадки.

 

Подготви

Галина Иванова

 

*Огромни благодарности на г-н Стоян Бакалов, който ми разказа за разкопките в м. „Манастирището“ и ме провокира да открия повече информация по темата. Благодаря и за отзивчивостта му да заснеме мястото на разкопките днес. За съжаление, това се оказа невъзможно, заради буйната и непроходима растителност в района, която със сигурност е заличила следите от някогашния археологически сондаж…