Какво „разказва“ Ошанската могила?

 В недопълнената археологическа карта на тревненския край са отбелязани 15 надгробни могили, но проучванията показват, че техният брой е далеч по-голям.

До сега са правени все спасителни археологически разкопки. Трябваше да „спасяваме“ могилите от иманяри, а по някога от разрушаване при обработка на земята.

През юли 1980 г., под научното ръководство на проф. Атанас Милчев, с бригада ученици, бяха проведени археологически разкопки на могила край с. Ошани. Резултатите оправдаха предвижданията ни – оказа се тракийска надгробна могила. Спазен е традиционният тракийски обичай, избраното за погребение място да бъде на възвишение, изложено от всички страни на ветровете. Погребението е извършено чрез изгаряне на трупа в очертан от камъни пръстен. Дебел пласт червена пръст и следи от голям огън, са безспорно доказателство за това. В центъра на каменния „пръстен“, за праха на починалия, е изградена гробница, предимно от речни камъни, ориентирана в посока север-юг. При изграждането камъните са наддавани по такъв начин, че от външната страна гробницата има форма на куполовидна елипса, която се е срутила след натрупаната върху нея пръст. Вътрешната страна е изградена като правоъгълен гроб. Разпръснатите в пръстена и извън него въглени, керамични фрагменти и костички „говорят“ за погребалния обряд и начина на извършването. Почти оформен кръг от речни камъни на север от гробницата, извън каменния пръстен, в периферията на могилния насип и керамични фрагменти показват, че има и вторично погребение.

За съжаление, и тази могила беше разкопавана от иманяри. Незначителният изкоп на върха на могилата, който изглеждаше „невинен“, се оказа твърде голям. Иманярът е пресякъл на две гробницата и достигнал до дъното й точно в средата. Не е намерил „златното имане“, което е търсел, но с иманярската си страст, е погубил праха от погребението и целият погребален инвентар, състоящ се вероятно от погребална урна и предмети, които биха ни „разказали“ твърде много неща. Неизвестният иманяр е върнал набързо изкопаната пръст и камъни и е потулил следите от пагубната си страст. Ако това не беше сторено, днес щяхме да притежаваме повече находки, които по-богато, по-безспорно и от повече страни биха изяснили нивото на обществено-икономическото развитие на населението, обитавало тревненския край преди повече от 2300 години.

Независимо от това, находките са достатъчни, за да бъдат направени следните изводи:

Намереното керамично съдче, почти изцяло запазено, и големите керамични паници са тракийски, отпреди V-IV в. преди новата ера. Някои от съдовете са правени на грънчарско колело, други на ръка, което говори, че и двата начина за изработване на керамични съдове са били използвани едновременно.

Намереното в гробницата желязно копие (силно корозирало) показва, е в могилата е погребан мъж. Именно тук обаче, остро се чувства липсата на унищожения погребален инвентар. Той би ни показал занятието и имотното състояние на погребания и бихме могли да съдим за етапа от разлагането на първобитно-общинския строй, в който се е намирало населението в тревненския регион по това време. Съпоставянето на предметите от същия период в другите региони на България, би допринесло за обогатяване на познанията за нашия край и за траките изобщо.

Начинът на погреване и изграждане на гробницата и могилата, изяснява не само традицията в погребалния обичай, който е такъв, какъвто и в цяла Тракия по онова време, но показва и ниво в строителната традиция. Околовръстните пръстени, каквито имаше в с. Дамяновци, в Аладжовата могила и сега при с. Ошани: солидно изградените гробници, правилно и красиво оформени като елипса или кръг, говорят за строително умение. Използването на терена и умелото му пригаждане за специфични цели, са доказателство за овладени знания и постигнат опит в строителството.

Вече имаме изводите от археологическите разкопки на четири могилни погребения. Трите от тях са в каменни гробници. Това подкрепя становището, че населението в централната част на Средна Стара планина, има еднаква традиция при изграждането на гробници и при погребването на имотните си членове. За същото говорят резултатите от дългогодишните разкопки, провеждани в Троянско и Севлиевско, под научното ръководство на проф- Милчев.

Търпеливо и упорито търсим податки за селищна могила в тревненския край. Имаме сериозни основания да мислим, че в близост до с. Ошани може да се търси и очаква откриването на тракийско селище.

 

 

Иванка Бонева

в. „Тревненски зов“, бр. 14/1980 г.