Имало ли е средновековна крепост на хълма „Калето“ край Трявна?

 Археологически открития, местни предания, легенди, научни хипотези

Първите археологически разкопки в м. „Калето“ край Трявна датират от 1977 година. По време на тези проучвания, археолозите „попаднали“ на „сравнително голяма постройка“ и успели да разкрият основите й. Поради липса на керамика и на други находки, не успели да я датират. На следващата година, проследявайки посоката и размерите на каменистата настилка от дребни камъни, започваща от западната й стена, в западна посока от постройката, изследователите попаднали и на няколко „верижни помещения“, с неголеми размери, ориентирани в посока север-юг. Някои от тях имали огнища в източния си ъгъл, заемащи около 1/3 от помещението. През 1979 г. работата по разкопките продължава. По време на този археологически сондаж се „очертали“ основите на 15 верижни помещения с общ зид /прекъснат само на едно място/, оформящ основата на източната им стена. Запазени били и основите на северните и южните им стени, а на западната – липсвали, вероятно унищожени. В пет от тези помещения били открити запазени следи от ъгловите им огнища /всички в източния ъгъл/; в други пет имало „несигурни“ следи от огнища; а в останалите пет – нямало такива. В едно от помещенията, на западната страна, се разкрил и добре оформен каменен улей. „През всичкото време непрекъснато беше намирана находка, подобна на шлак“ – пише тогавашния директор на Музея в Трявна - Иванка Бонева, която е и пом. ръководител на разкопките, и допълва, че не успели да установят с категоричност, дали това е естествено, природно образование или шлаката е в резултат от обработката на някаква руда. Поради липсата на други находки, разкритите верижни помещения останали недатирани. Според стари сведения тревненци се укривали на „Калето“ по време на кърджалийските нападения *. А в една своя публикация в бр. 19 на сп. „Векове“, Кина Койчева датирала тези помещения, които според нея били от 19 в. „Тази датировка не приемам за вярна или поне я смятам за несигурна, нуждаеща се от още доказателства“ – споделя Иванка Бонева.

През 1981 г. в местността започнали нови археологически разкопки под ръководството на археолога проф. Атанас Милчев, като задачата този път била да се изясни въпроса – „продължават ли тези верижни помещения и, ако продължават – в каква посока“.  Край последното, 15-то помещение, през 1978 г. бил прокопан канал за водопровод /посока изток-запад/, който „напълно разрушил терена /на около 3-4 метра от двете страни на канала/ в напречна проекция“ /по отношение на верижните помещения/. Изследователите изолирали това пространство и сондирали терена, който визуално привличал погледа, защото бил неравен, „като че ли образуван от неравномерни хълмообразни натрупвания“, което дало основание да се предположи, че иде реч да изкуствени натрупвания. Въпросният терен се намирал на юг от верижните помещения. Още една причина за избора на мястото на сондажа, бил фактът, че при предишните разкопки, специалистите „проверили“ двете успоредни, валоподобни натрупвания, с ров по средата, които „вървели“ в югоизточна посока и водели до предположението, че е възможно именно в тази посока да продължават верижните помещения. Археологическите сондажи обаче, показали, че това е „само пръст, примесена с шлака“. Поради това било наложително да се изясни „какво е положението“ в южна посока.

Сондажите и проучванията през 1981 г. обаче, не довели до нови открития. Не били разкрити и други следи от верижни помещения.

„Изобилие от шлакоподобна находка, дебел пласт от дребни камъни, натрупани в безразборен вид, но плътно „наредени“, сякаш бяха „лепени“, очертават посока към юг и запад – пише в отчета си за разкопките Иванка Бонева /Държавен архив – Габрово, Фонд №1500, оп.1, а.е. 182/. Това подсказва, че в тия две посоки, или е имало градеж, който е разрушен и са му иззети едрите камъни, като са останали само дребните; или, че градежът е бил встрани, разрушен е за едри камъни, а пръста и трошляка са изхвърляни там, където ние сондирахме. Впрочем, именно по този начин са образувани и валоподобните натрупвания с ров помежду им“.

В заключение, тя споделя, че в резултат на разкопките от 1981 г. се оформил изводът, че каменните градежи в м. „Калето“ са били не там, където има хълмообразни, неравномерни натрупвания, а там, където теренът е заравнен и вдлъбнат. С изключение на разкопките от 1977 г., всички останали археологически сондажи през годините доказвали това.

В хода на разкопките от 1981 г. не били открити други градежи, но по думите й, те изяснили, къде е най-вероятно занапред да се търсят подобни следи.

Предвид резултатите от няколкогодишните археологически сондажи в м. „Калето“ и сведенията, че именно от там са взети камъни за строежа на училището в Трявна /1836 г./**, според Ив. Бонева, бъдещите изследвания би трябвало да се насочат към: датирането на голямата постройка от 1977 г.; на верижните помещения от 1978 и 1979 г.; да се изясни терена в източна и западна посока около разкрития през 1978 г. каменен улей; да се изясни основата на зида, широка 1-1.10 м. в източната част на „Калето“, над х. „Ралица“, която е очертана в продължение на около 10-15 м.; да се направи сондаж в северния край на „Калето“ /над пътя Трявна-Койчевци/, почти по права линия, перпендикулярна на следите от основата на зида, споменат по-горе.

Че проучванията в м. „Калето“ трябва да продължат е категоричен и археологът проф. Милчев, понеже имало „редица данни“, че на това място е съществувала „средновековна крепост“ и затова местността се нарича „Калето“. „В тази част можем да очакваме да се разкрият и развалините от крепостната стена“ – отбелязва още той. И допълва, че при сондажите били открити много парчета, „макар и малки“ от железен и стъклен шлак, фрагменти от глинени съдове, железни гвоздеи и предмети с „неясно предназначение“, които обаче не дали достатъчно сведения за датировката на обекта. „Въз основа на железния и стъкления шлак, се установява, че тук е имало в близост производствени помещения, на които не попаднахме“, пише в заключение проф. Милчев.

А дали е имало последващи археологически разкопки на „Калето“, не успях да установя. Според днешните изследователи и специалисти, обаче, средновековни крепости в Тревненско няма. Ето какво пише археологът д-р Венелин Бараков по повод хипотезата за наличието на останки от средновековна крепост на хълма „Калето“:

„При археологическите проучвания на „Калето” са открити основите на една голяма, правоъгълна сграда с огнище, която е имала два периода на използване и две помещения ( проф. Ат. Милчев в своята студия за Габрово и региона през Средновековието определя тази постройка като кула от XII-XIV в.) и 15 верижно подредени помещения, с общи стени; в някои от помещенията са разкрити огнища и улеи за оттичане на мръсна вода. Движимите находки могат да се обединят в няколко групи: фрагментирана керамика (XVII-XIXв.); фрагменти от турски лули; една монета от XVII в.; железни предмети (пирони, шила и др.); отпадъчни продукти от занаятчийско производство (шлака); оловни куршуми. Няма следи от градежи, които да датират от Второто българско царство, нито керамика от XII-XIV в. Идентификацията на материалните останки на хълма „Калето” като крепост от Второто царство е погрешна. На това място никога не е съществувало укрепление или укрепено селище. В документацията от разкопките проучвателя Ив. Бонева споменава за останки от „укрепително съоръжение” – вал.  Това всъщност са следи от разсипани камъни от постройки, които с течение на вековете са покрити с насипи пръст.

Всички артефакти по безспорен начин свидетелстват, че сравнително полегатото и ниско северно подножие на хълма „Калето”, е използвано в периода на късното Средновековие и ранното Възраждане (XVII-XVIII в.). На това място се е развил малък занаятчийски квартал (махала), свързан с обработването на желязо и упражняването на ковашки занаят. Както е известно, тази занаятчийска дейност е свързана с мръсна, отпадъчна продукция, с наличието на пещи и огън, затова железарските ателиета и работилници се разполагат извън жилищната зона, в покрайнините на селищата. При трагичните за Трявна години 1797/1798, когато селището е нападнато и опожарено от кърджалиите, тревненци сами са организирали отбраната на родното си място; за целта използват и сградите и естествената защитеност на хълма „Калето” за отблъскване на неприятеля. Свидетелство за това са оловните куршуми, които доказват, че хълма е отбраняван, а сградите са използвани за защита на населението“...  

Преди време, докато разглеждах старите протоколни книги на Общината, открих още един интересен факт, свързан с хълма „Калето“. На извънредно заседание на Градското общинско управление в Трявна, проведено на 16 март 1888 г., в присъствието на тогавашния кмет Тотю Калчев, неговият заместник и членовете на Съвета, е взето решение за преместването на гробищата „на Среднята и Горната махала“, които до този момент се намирали на „Калето“, на подходящо, „отстранено“ от града място. Мотивът за това решение е, че мястото на „Калето“ било много влажно, теренът стръмен и неудобен за изкачване, особено в лошо време, и дори свещениците отказвали да ходят там. Не без значение било и мнението на хората от двете махали, които настоявали за това, та дори били склонни и на „доброволни пожертвования“, за да се закупи по-подходящ имот другаде. Тогавашните градски старейшини решили да купят къщата на покойната баба Гетовица, която се намирала в края на „Киселската махала“ в Трявна, както и съседните места, собственост на Христо Н. Даскалов и Тотю Калчев, и да преместят там гробищата. Средствата, необходими за покупката трябвало да се съберат от населението, чрез доброволни пожертвования – „кой, колкото обича“. По решение на тогавашните градски управници, кметът трябвало да назначи гражданите, които да „влязат в споразумение“ със „стопаните на местата“ и да съберат от населението доброволните пожертвования, които да бъдат записани в „нарочно подготвена“ за целта книга. В бележка към Протокола от заседанието, обаче, е отбелязано, че въпросното решение не се „удобрява“ от Търновския окръжен управител /Постановление №2287/14 юний 1888 г./, тъй като предложеното място за гробища, не отговаряло на разпоредбите и правилата за опазване на общественото здраве. Кога е било осъществено това намерение на общинската градска управа, не успях да установя.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* и ** По сведения на Б. Даскалов /„Кърджалии (даалии) в Трявна“ (1938 г.), част от поредицата „Трявна в миналото“/, след „бастистването“ на Трявна от кърджалиите през 1798 г., чорбаджи Генко организирал „фортификационни работи“ от цялото население за защита от бъдещи нападения на разбойници. На хълма „Калето“, където имало порутена военна крепост, били предприети ред укрепителни работи – ровове, бойници, дебела каменна ограда, подземен кладенец за вода и др. Всяко чорбаджийско семейство си „определило апартамент“ за обитаване в случай на размирни времена. Калето било съборено през 1836 г., а материалът – пренесен в Трявна за изграждане на школото.

 

*** Според Тодор Шишков възрожденска Трявна се дели на седем квартала, на седем махали: Шаховска, Косевска, КИСЕЛКОВА, Качавунска, Средна, Джуров дол и Пладнешка. Изглежда още около средата на 19 в., пише Иван Богданов, това деление е "изоставено" и спонтанно е въведено разделението й на четири махали или квартали: Горна или Шаховска - от горния (гърбавия) мост на югозапад, Средна - между двата каменни моста (в тази част са разположени повечето от занаятчийските работилници, черквата "Св. Архангел" и културните учреждения - училището и читалището), Долна - от долния мост на север, и Качавунска (Качавунски дол, Качавунско дере) - на изток. Според някои източници Качавунската махала (тур. Качаунмахлеси) е най-старото заселище на Трявна.

 

**** По сведения на Иван Богданов, на хълма Калето в прастари времена имало черковище "Св. Богородица Голяма", където също имало каменен кръст

Изглед към хълма Калето край Трявна