За бронзовата кофа от надгробната могила край Керените

В разрушената от иманяри надгробна могила при с. Керените, Тревненско е намерена една интересна находка, която сама по себе си не е новост за археологическата литература, но поради това, че е писано много за такива находки, които са точно датирани и се знаят безспорни неща за тях, то за тревненско тя се явява като един извънредно ценен аргумент.

Кофата е лята, има устие с широк, плосък ръб, около което с вдлъбнати линии са очертани леко релефни, широки, гладки, неукрасени ивици. Била е с две дръжки (от които едната липсва), завършващи с пъпки. Ушите, в които са закачени дръжките на кофата, са правени допълнително. Между тях има еднолистна палмета. Под ушите има богато разклонена релефна палмета.

За такива, същите по форма, бронзови кофи, с почти еднаква големина, с красив орнамент, но не във формата на палмета и не под ушите, а около устието, съобщава Б. Филов. За кофите от този вид, той пише, че се отличават с по-изящната си форма и технически съвършенства, че техните стени са ляти и все пак са тънки, като лист. Били са разпространени в Южна Италия и датират още от V в. пр.н.е., обаче в голямата си маса произхождат от IV-III в. пр.н.е., след време изчезват съвсем. Произвеждани са в самата Южна Италия, от където по търговски път са били изнасяни в околните страни. Споменавайки за бронзови кофи в Панагюрище, Ст. Загора, Александрово, Ловчанско, край Варна, с. Върбица, Преславско, с. Брезево, с. Бедняково, той стига до извода, че находки от такива кофи има предимно в южните склонове на Средна гора. Счита, че бронзовата кофа от с. Александрово, Ловчанско, понеже не е от погребална могила, не е свързана тясно с местонахождението си, т.е. може случайно да е попаднала там. Накратко казано, всички бронзови кофи са намирани в стара Тракия, северната й планинска част, и което е особено важно – доста далеч от старогръцките колонии по Черноморското и Беломорското крайбрежие.

Филов със сигурност приема, че бронзовите кофи от Брезово и Панагюрище са били внесени отвън, от отечеството им, което той счита, че е Южна Италия. До българските земи те са стигали по търговски път чрез посредничеството на гръцките колонии по Черно или Бяло море. През 1937 г. Филов наново съобщава за бронзова кофа, която вече не само по форма, но и по украса, е съвсем близка до бронзовата кофа в Трявна. Това е кофа от Мезек, която има също палмета под ушите. Макар и заличена от патина, личи, че е била много красива. В Палметата на кофата от Мезек личат ясно розети, каквито няма в палметата на кофата от Трявна, обаче спираловидно завитите листа нагоре и долу на кофата от Трявна са много близки с орнамента на кофата от Мезек и с тоя на кофа от Помпей, която Филов илюстрира, като нарича кофите с палмети „особена група“ (работени само в Южна Италия).

Филов датира кофата от Мезек от IV или III в. пр.н.е. Тревненската кофа е датирана от Б. Султов, археолог в Окръжния музей във В. Търново - от IV-III в. пр.н.е. Имайки предвид публикациите, илюстрациите и датировките на този вид кофи, приемам датировката на Богдан Султов.

Бронзовата кофа, макар и единична находка е много важна за историята на Тревненско по няколко причини.

Именно, защото в Тревненско нямаме почти никакви находки от преди новата ера, тази кофа придобива още по-голяма стойност. Но търсейки публикувани други образци за сравняване, достигнах до извода, че дори и да имахме много находки, бронзовата кофа пак щеше да е една от най-интересните, защото:

1.   Такива бронзови кофи са разпространявани вън от Южна Италия предимно през IV-III в. пр.н.е., а после изчезват. Това дава възможност за сигурно датиране.

2.   Без да изключвам възможността да бъде плячка, приемам, че бронзовата кофа е попаднала в Тревненско по пътя на търговския обмен. Археологическите разкопки на могилите в Дамяновци, при Ст. Хан, Аладжова и Ошанска могили, ни дадоха доказателства за съществуването на имуществено неравенство и сравнително високо обществено-икономическо развитие на тракийското племе, населявало Тревненско, което предполага и поддържане на търговски връзки.

3.   Бронзовата кофа от Трявна опровергава мнението на Филов, че само в южните склонове на Средна гора са намерени такива кофи и, че само тия земи са търгували с черноморски и беломорски гръцки колонии. Може вече да се предположи, че съобщената от Филов бронзова кофа от с. Александрово, макар да не е от могилен гроб, не е попаднала случайно там, както той предполага, защото вече в един отдалечен, предпланински район, какъвто е тревненския, в северните поли на Стара планина, в могилен гроб, е намерена бронзова кофа и то един чудесен екземпляр.

4.   Кофата от могилата при с. Керените има значение и като художествен паметник. По своите стилови белези тя може да се свърже с една „особена група“ паметници – кофите с палмети. Не е безинтересно и това, че най-близкия паралел от нашата кофа е от Германия.

Проучванията, които направих във връзка с бронзовата кофа в Трявна, поставиха и въпроса за пътищата по времето на траките и търговските им връзки. Изниква въпросът: по кой път е най-възможно да е доставена бронзовата кофа? Не казвам да е попаднала, защото в гроб тя не може случайно да попадне. Имам предвид и това, че има непотвърдени сведения, че са намерени две бронзови кофи в тази могила, от които едната е изчезнала и не е предадена в музея.

Христо М. Данов („Из древната икономическа история по Черноморието“, ИБАИ XII, 1938, с. 185-247), без да изключва възможността за търгуване по сухо и по големите тракийски реки, счита, че през IV в. пр.н.е. градовете по нашето Черноморие са поддържали преки връзки с Атина и Южна Италия. От черноморските градове стоките са достигали по търговски начин дълбоко във вътрешността на страната, за което говорят намерените и продължаващите да се намират богати археологически находки в българските земи, които безспорно са работени вън.

Ив. Великов („Бележки за колонизацията и градовете на нашето Черноморско крайбрежие“, ИИД, 1931-32, кн. 11-12, с.33-54), имайки предвид археологическите находки, също счита, че черноморските колонии са търгували с Южна Италия. Той приема, че е съществувала оживена търговия между черноморските градове и вътрешността на страната. Според него, за Северна България главна роля за търговския обмен е играел гр. Одесос. До далечните вътрешни пазари се е достигало по долини и реки, по големи и малки кервански пътища. Ив. Велков говори за старите интерарии, които отбелязват пет пътя, кръстосващи днешните български земи. Един от тях, този който прекосявал Балкана, вероятно е минавал сравнително близо до днешните райони на Тревненско. Имам предвид, освен казаното от Ив. Велков още и това, че Хемус е проходим на четири места в близост до Трявна и, че почти в срещуположна страна на Трявна, отвъд планината, са се намирали Севтополис, Кабиле, а по-сетне келтската столица Тиле и други важни градски центрове.

Не може в места, отдалечени от пътища да съществуват градски селища, а още по-малко столица.

Стигам до предположението, че през IV-III в. пр.н.е. Тревненско съвсем не е било далеч от централни пътища, чрез които са се поддържали търговски и всякакви други връзки с отдалечени центрове. По един от тия пътища, вероятно е доставена намерената бронзова кофа край Керените. Макара да не изключвам възможността за доставка по път, идващ от юг, имайки предвид публикациите, допускам бронзовата кофа да е доставена по път, идващ от към Одесос.

 

Иванка Бонева

Из доклад от Краеведчески сборник, посветен на 1300-та годишнина на България, 1981 г.

Бронзова ситула кофа от Голямата могила
между селата Маломирово и Златиница - Ямболско,
първата половина на 4 в. пр. Христа, НИМ - София