Богомил Даскалов за археологията в Тревненско

Роден в бурната 1876 г., когато възрожденските процеси в Трявна вече са натрупали щедри плодове, Богомил Даскалов е от онези тревненци, които оставят ярка следа в културното и историческо минало на града ни. Възпитаник е на Тревненското школо, а след това на Априловската гимназия. Учителства в продължение на 33 години на различни места, като в Трявна е преподавател по френски език и математика. Неговите съвременници го запомнят не само с учителското му поприще, а и със заниманията му с археология, етнография, история, езикознание и краезнание.

Той извършва огромна събирателска и проучвателска дейност, свързана с културното и историческо минало на Трявна. Автор и издател на историческата библиотека „Трявна в миналото“, сътрудник на редица вестници в страната, сам редактира в. „Ехо от Трявна“, а след това и общински вестник „Трявна“. Заради енциклопедичните си интереси Богомил Даскалов е почитан и уважаван от съгражданите си. Осведомеността му е търсена от различни културни и научни работници, посетили Трявна, а също така и от чужденци.

През 1920 г., по покана на Богомил Даскалов, в Трявна пристига на археологически проучвания Херминий Шкорпил, председател на Варненското археологическо дружество. За тези проучвания Богомил Даскалов разказва следното:

КАЛЕТО

Шкорпил ми заяви, че неговата най-първа задача е да изследва околните граници на първото и второто български царства. Той ми показа карти на две редици окопи при царуването на Аспаруха из Североизточна България. Интересуваше се от това да знае – има ли тук, в Тревненско, такива стари окопи, за което ще ходи в Балкана. Аз съобщих, че а югоизточния хълм от Трявна, наречен „Калето“ има следи от окопи. Първото излизане бе на Калето.

-      Това ли е същото „Кале“, да което д-р Хр. Даскалов пише, че материалът на „старовременная башня“ бил пренесен за изграждане на народното училище в Трявна в 1836 год…

-      Да. В 1836 г. е развалено „Калето“ и материалът му послужил за съграждане на тревненското училище – обясних аз.

Тук обходихме цялата местност с многобройните падини и ями, отгдето е изкопаван каменният материал, а впоследствие служило за гробища. Шкорпил намира признаци на кладенци за вода  и следи от някогашен път, който е идвал от долината, възкачвал се е нагоре, за да отиде на доминиращия връх на юг – „Калимявката“. На билото на югозападния край на Калето вече ясно личаха ивици, насипи и ровове, като по фортификационни правила и направа, Шкорпил отнесе като творба през Второто българско царство. Едно недоумяваше той: защо имат обърнат фронт на север.

БЛЪСНАТОТО

Това е хълмът, който непосредствено е свързан с Калето, но значително по-висок и с хоризонтално плато отгоре.

-      Знаеш ли, защо се нарича „Блъснатото“ – попита Шкорпил.

-      По предание се знае да се е „блъснало“ т.е. паднала някога молния – гръм на тоя връх. Като дете помня такова едно забележително събитие, да се събори от един такъв гръм една скала и да затрупа воденицата в полите на хълма, която беше наша.

-      Това е било към 1880 г., щом като помните Вие – забеляза Шкорпил – а преди това време, дали хълмът не се е казвал пак „Блъснатото“?

От направената впоследствие справка се установи, че „Блъснатото“ е носело това име още в 18 век.

След като обходихме всички страни на хълма, след като Шкорпил разгледа изкопите, които също представляваха фортификационни съоръжения, Шкорпил твърде резервирано се произнесе:

-      Дали тоя хълм, част от „Калето“, не носи името си от „отблъсквам“? Дали тука именно не са били отблъснати някога византийските войски в 1186 или 1190 г.?

 

Люба Минчева

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

Богомил Даскалов - първият от третата редица,
с колеги-учители от Трявна и Елена в
Даскаловата къща през 1897 г.