Коледа и Нова година в Тревненско

Днес публикувам няколко истории, свързани с традициите по посрещането на Коледа и Нова година в Тревненско. Това е добър повод да споделите интересни случки и преживявания от семейните хроникиq по спомени на Вашите баби и дядовци, родители, защото именно там - в корените, е онова сакрално място, от което черпим сили и енергия за всяко случване, най-вече духовно. А народ без корени, е обречен на безвремие...

 

Де го туй вече, де го?
 

Въздъхва баба Ганка и се навежда напред, а зад гърба й е оная, хубавата възглавница с българска шевица, дето я шила в Турция, когато мъжът й бил там. Ама очите ми виждаха, ръцете ми държаха…. Говорим за някогашната Коледа и Нова година, кое как е ставало във Войниците. На 7 януари – Коледа, на 14 януари – Нова година.

Такъв дебел сняг беше навалял една година, че не можахме да изгазим и да отидем на хорото… разправя баба Ганка. Чудя се: какво хоро по Коледа? Защото говорим за Коледа. Ама така е било на Войниците. Имало големи хора не само по Великден, ами и по Коледа и Нова година. Селото гъмжеше от народ, казва баба Ганка.

Срещу Коледа, както на много места, тръгват най-напред старите. И те коледари, и те пеят и благославят, ама най-важното е, че събират храна – ябълки, сланина, сушено, кой каквото има, после го продават, а парите - помощ за училището или читалището. Може да не са го казвали, но са го разбирали със сърцето си – на тоя ден Бог е дал на хората най-скъпото – сина си, “млада Бога”, на тоя ден те, хората , даряват един другиму милостта си, щедростта си, обичта си… След старите, тръгват младите, на самата Коледа. Само момчета.. С дългите геги, с цигулките и бъклиците, с калпаците, украсени с чимшир. И с варак по него. Защо чимшир? Ами нали знаеш, чимширът е яко, много държеливо, значи и хората да са като него – здрави и силни. Вървят, пеят, свирят, играят… Веселби! И благославят – да се напълни къщата с деца, обора – с добитък…Посрещаме ги, черпим ги с топла ракия, ракия много, нанизваме на гегите им кравайчета.

Стогодишната баба Ганка не си спомня точно думите не коледните песни, но с усмивка си спомня някогашните големи фамилии – свекърва й имала дванайсет деца, а баба й, на която е кръстена – девет. И помни, разбира се, как клали прасето, как напълвали кървавицата, слагала я в бакърче, а бакърчето – окачено на веригата в огнището… Каква радост и празник е било, зер през коледните пости, нищо, нищичко блажно. Колим прасето, ама не ядем. Първо кървавицата, после пържолите… с втасалото зеле, поръсено с червен пипер, чер пипер и олио.

И пак: Де го туй вече, де го? По Коледа, мъжът ми беше именник, Христо, народ се извървяваше вкъщи. Тогаз нямаше подаръци като сега. Хората идват, гощаваме ги. То тогаз имаше с какво. Музиката идеше от Балван и къде да спят? У дома. Постиламе на земята, печем пържоли, наденици… Ще заколим и пуяк… Де го туй нещо сега? Няма го туй нещо. Хубаво беше. Пък на Нова година… То беше голям празник. И сурвакарите не отминаваха къща. Накичени с пуканки и на тях давахме кравайчета. На хорото, на поляна малко извън селото, идеха хора и от околните села. И ний ходехме на хоро по другите села, по Боженци ще идем…

Отпиваме от любимата мента на баба Ганка и спомените неусетно ни завладяват. А празниците наближават и освен близкият грижовен съсед дядо Гошо, баба Ганка се надява и на някои приятелки да я навестят, да размени дума… Че как иначе? Рождеството е на Христос, но благата дума е на човеците.

Вера Христова

 

Коледа и Нова година в тревненското село Рачовци

 В недалечното минало всички по-забележителни празници бяха почитани и празнувани във всички балкански села. Хората с интерес и голямо желание празнуваха Коледа и Нова година. Коледа се отбелязваше на 7 януари, а Нова година – на 14 януари, съчетано с Васильовден. Всяко семейство отглеждаше в личното си стопанство прасе, а някои – по две. Няколко дни преди Коледа, всички колеха прасетата. Пълнеха каците със сланина и месо, за да има храна за цялата година. Пълнеха кървавицата и наденицата, която висеше на пръти под стрехите на къщата. Идеше Бъдни вечер. По стар народен обичай, колата трябваше да е пълна с дърва, за да има плодородие и берекет през годината. Вечерта софрата бе заредена с постни храни – салата, боб, жито, ошав и плодове. Всички от семейството се нареждаха около масата. Най-възрастният казваше молитвата „Отче наш“. Тя беше произнасяна само на празничната трапеза. После всички се прекръстваха по няколко пъти. След това слагаха на полешника живи въглени и тамян. Прекадяваха първо трапезата, за да бъдат живи и здрави през годината, а след това и при животните. През нощта отиваха на църква. Често вземаха и нас, децата. На другия ден е Коледа. Сваряваха кървавицата, запичаха наденица и месо, и сядаха на трапезата. Децата бяха свободни от всякакви задължения. Грабвахме ските и шейните и отивахме на пързалката до късно вечерта. Като продължение на Коледния празник беше Васильовден. На този ден празнувахме и Нова година. Вечерта срещу празника се нареждахме около софрата. Извършваше се същия ритуал, като на Бъдни вечер. В средата на масата се слагаше баницата с късмети. Всеки гледаше да си изтегли хубав и желан късмет. През нощта децата не ги хващаше сън. В четири часа ставахме и тръгвахме да сурвакаме. Събирахме се на мегдана десетина момчета. Вместо сурвакници носехме тояги. Във всяка къща бяха запалени газените лампи. Навсякъде всички врати бяха отворени и с нетърпение очакваха сурвакарите. Влизахме от къща в къща. Заставахме в редица един до друг и всеки казваше пожеланието /сурвата/. До сутринта посещавахме всички къщи. Не оставяхме непосетен дом в селото. Навсякъде ни черпеха със сладки и ни даваха пари. С пълни кесии се завръщахме по домовете. Сурвакахме и близките в къщи. Вечерта в близкото до моето село Рачовци - Скорци, се провеждаше традиционната вечеринка. Посещавахме и нея и на другия ден отивахме на училище, тъй като ваканцията беше свършила.

 

Из спомените на Пенчо Пенчев

 

Така го правеха някога...
Припевки и новогодишни пожелания от Станчовханско

Освен седенките, младежите срещу Нова година си устройваха и правеха весели ладванки - припевки и пожелания за новата година. Младежите, както за седенките се събираха, само че без да работят вечерта срещу Нова година. Там те правеха баници с пъпки от дрян, черпеха с топла ракия. В едно бяло бакърче, пълно с вода, поставяха жито. Всеки от присъстващите младежи пускаше в бакърчето пръстена си или друг малък предмет, след което някой от младежите или девойките вземаше бакърчето, след припявката изваждаше предметите един по един за всеки поотделно, а припявката показваше какъв ще бъде женихът за момата или невястата за момъка.

Слушал съм следните припявки:

1. Искри изскачат от огнище - значи момата ще вземе ковач.

2. През поле бяга - в гората се крие - значи момата ще вземе хайдутин.

3. На стол стои - перо държи - значи момата ще вземе писар.

4. С китка босилек в бяло бакърче - значи момата ще вземе поп.

5. На стол стои, кесия държи - значи момата ще вземе търговец богат.

След няколко такива припевки за всеки времето отминава. Някое момиче стопля сливовата ракия и започва черпенето на младежите. Другите момичета подготвят и полагат трапезата с баниците, от които всички хапват, вадят пъпки от дрян с късмети и пожелания. Така продължава докато навън започват да се чуват детски гласчета: „Сурва година, весела година, живо здраво до година, до година до амина”.

 

Кольо М. Прозорков

Из „История за създаването, живота, бита и нравите на Станчовханска община”

 

Снимки: Интернет